Решение № 4870 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по две касационни жалби на Началника на Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ и на Т. В. К. против Решение № 13445/03.12.2025 г., постановено по административно дело № 1868/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Касационната жалба на Началника на Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ е насочена срещу решението, в частта, с която е отменена негова Заповед № ОС-277/29.07.2025 г. налагаща на курсант мичмант Т. В. К. дисциплинарно наказание „уволнение“, като в същата се твърди, че съдебното решение е постановено при неправилно приложение на закона в тази част, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на заповедта. С касационна жалба на Т. В. К., подадена чрез адвокат Д. Йорданов решението се оспорва в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. на Началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, в частта й, с която е отстранен от училището по дисциплинарен ред и е прекратен сключения с него договор за военна служба. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици. Подадена е и частна жалба от Т. К. против Решение № 13445/03.12.2025 г., постановено по административно дело № 1868/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. на Началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, в частта й с която му е наредено да възстанови разходите за издръжка и обучение за времето от 14.08.2020 г. до 31.07.2025 г. включително, в размер на 46 945,11 лева и е прекратено съдебното производство в тази част. Оспорва се извършената от съда квалификация за гражданскоправния характер на разпореденото възстановяване на паричната сума, като се твърди, че това разпореждане носи белезите на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Иска се отмяна на решението в посочената част и връщане на делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационната жалба на Началника на Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ се поддържа от главен юрисконсулт Б. Борисов, който моли да бъде уважена, както и оспорва касационната и частна жалба на Т. В. К. по съображения, развити в писмени отговори. Т. В. К. оспорва касационната жалба на Началника на ВВМУ посредством отговор, изготвен от адвокат Д. Йорданов. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалба, както и на частната жалба, тъй като счита съдебното решение за правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните и частна жалба за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в съответния срок, а разгледани по същество ги намира за неоснователни. На първо място, правилно съдът е приел за доказани относимите към случая факти относно извършеното от курсанта деяние, състоящо се в управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества. Неоснователно в касационната жалба на Т. В. К. се твърди, че установеното наличие на метаболит на канабис/марихуана било индиция за минала експозиция, но не и към момента на управление на превозното средство. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“, курсантите се отстраняват по дисциплинарен ред от училището задължително при „управление на МПС след употреба на алкохол, наркотични и/или упойващи вещества“. Изразът „след“, използван от законодателя в цитираната норма сочи, че за да е осъществен съставът на нарушението по чл. 93, ал. 1, т. 5 от Правилника следва да се установи наличие на наркотични вещества в кръвта на лицето към момента, към който е шофирал превозно средство, каквото безспорно е установено чрез извършените полеви тест и газ-хроматографски анализ, като без значение е кога тези вещества са попаднали в организма му. Отстраняването по дисциплинарен ред от училището на курсанта Т. В. К. е постановено като задължителна последица от доказаното по съответния ред деяние, извършено от него, като съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от Правилника, в този случай договорът за военна служба с курсанта се прекратява. Горните съждения обуславят законосъобразност на Заповед № ЛС-91/30.07.2025 г. на Началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, в частта й, с която курсант Т. В. К. е отстранен по дисциплинарен ред и е прекратен договорът му за военна служба, поради което правилно съдът е отхвърлил жалбата му в тази част. На следващо място, споделяем е изводът на съда за материална незаконосъобразност на Заповед № ОС-277/29.07.2025 г., с която на основание чл. 55, ал.4 и чл. 244, т. 7 ЗОВСРБ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършеното от курсанта деяние. Именно в качеството си на курсант, той е военнослужащ с особен статут съгласно чл. 135, ал. 2 ЗОВСРБ, като за него е приложимо правилото на чл. 99, ал. 1 ЗОВСРБ, препращащо към Правилника за устройството и дейността на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" относно реда и условията, при които се отстраняват курсантите в това училище. Тоест, цитираният правилник като специален нормативен акт по отношение на общия закон, се прилага приоритетно в процесния случай, за който както правилно е приел съдът в относимата норма на 92, ал. 1 от Правилника, сред видовете дисциплинарни наказания, които могат да се налагат на курсантите не е предвидено наказание „дисциплинарно уволнение“. Най-тежкото разписано в разпоредбата наказание е това по чл. 92, ал. 1, т. 7 от Правилника, което е „отстраняване по дисциплинарен ред от училището“, каквото именно е наложено на Т. К., но с другата процесна заповед. Съответно, правилно Заповед № ОС-277/29.07.2025 г. на Началника на ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров е била отменена на основанието по чл. 146, т. 4 АПК, като постановена в противоречие на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров", при отстраняване от училището курсантът възстановява разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван, при условията и по реда на ЗОВСРБ. Правилно решаващият съд е приел, че Заповед № ЛС-91/30.07.2025 г., в частта й, нареждаща възстановяване разходи за издръжка и обучение на курсанта, се явява последица от прекратяването на договора му за военна служба и няма характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Тази част от заповедта не обективира волеизявление, свързано с упражняване на административна власт, съответно липсва отношение на власт и подчинение, а е свързана с уреждане на последиците от неизпълнението на сключен между равнопоставени страни договор. Аргумент в подкрепа на това становище се съдържа в разпоредбата на чл. 260, ал. 6 ЗОВСРБ, съгласно която когато дължимата сума за издръжка и обучение не бъде събрана чрез удръжка от вземания и обезщетения на лицето, същата се събира по реда на ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните книги или документ, установяващ размера на вземането. В съответствие с материалния закон е изводът на съда за недопустимост на жалбата в тази част, тъй като повдигнатия с нея спор подлежи на разрешаване в производство по общия исков ред, пред гражданския съд и по реда на ГПК. Предвид изложените мотиви се налага изводът, че съдебното решение в неговата цялост е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установени факти са изведени съответните им логични правни изводи. Не се установиха и допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се дължат разноски на страните. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение