Решение № 6751 от 7.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК ,образувано по касационна жалба на кмета на Община Сандански, чрез юрк. Бакърова против решение 1167 от 28.06.2021 г. по адм. дело 720/2020 г. по описа на Административен съд -Благоевград. С доводи за необоснованост и неправилност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - Л. Буковски не изразява становище по касационната жалба. Ответникът К. Кукова не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед УТИ-67/27.04.2020г. на кмета на Община Сандански, с която на основание чл. 178, ал.6 от ЗУТ във вр. чл. 223, ал.1, т.6 от ЗУТ е забранено на оспорващия да ползва невъведен в експлоатация по законоустановения ред обект : Сервиз за смяна и ремонт на автомобилни гуми - /Преустройство и промяна на предназначението на магазин за промишлени стоки със сервиз и магазин за пакетирани хранителни стоки с кафе/, находящ се в УПИ VIII с идентификатор 65334.302.6008 по КККР на гр. Сандански, ж.к Спартак, кв, 4 по плана на гр. Сандански. Прието е, че в случая административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, както и не е събрал, проверил и преценил доказателствата в съвкупност. Съдът е посочил, че не е налице и ясна мотивировка на заповедта, доколкото както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното такова се установи, че процесният обект Сервиз за смяна и ремонт на автомобилни гуми се ползва в площта на два самостоятелно обособени обекта по КККР на гр. Сандански, които макар и функционално свързани, съгласно одобрен екзекутив от 08.04.2005г. и издадена заповед 24/11.04.2005г. на гл. архитект на Община Сандански за поправка на Разрешение за строеж 134/2004г. са собственост на различни лица. Съгласно Нотариален акт 45, том I, per. 752, дело 43 от 2018г. на Нотариус с per. 498 по регистъра на НК и с район на действие PC - Сандански е собственост на дружество с ограничена отговорност Буковски 1 ООД, гр. Сандански. Обектът с идентификатор 65334.0302.6008.6.1 е собственост на К. Кукова видно от приложеното копие от схема на КККР към заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Освен това от събраните по делото доказателства се установява, че обектът Сервиз за смяна и ремонт на автомобилни гуми не само е собственост на две различни лица, но и се ползва от съвсем друго лице, различно от посоченото в оспорвана заповед, а именно дружеството Буковски 1 ООД, гр. Сандански. На следващо място, съдът е счел, че оспорената заповед е издадена и при неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е посочил, че от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че ползването на площта на обекта с идентификатор 6008.6.2 съответства на предназначението на въведения в експлоатация обект при условията на представените становища от компетентните органи и в същия се осъществява търговска и сервизна дейност. Следователно неговото ползване съответства на код 550 за търговска дейност от Приложение 4, т. 4 от Наредба РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Ползването на другия обект като офис и складовото помещение не отговаря на въведения в експлоатация обект магазин за пакетирани хранителни стоки с кафе. Но изводите на вещото лице за ползването на това помещение като офис се базират на сключения договор за наем. Според първоинстанционния съд начинът на оформяне на облигационните отношения между двамата собственици, чрез сключването на договор по между им не може да докаже функционалното ползване на обекта. Така постановеното решение е обосновано, правилно и постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът неправилно е приел, че административният орган е постановил оспорения акт в нарушение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Видно от доказателствата към делото, към момента на издаване на заповедта безспорно се установява, че процесният обект нито е собственост, нито се ползва от адресата на заповедта Л. Буковски, а е собственост и се ползва от Буковски 1 ООД. В този смисъл е правилен изводът на съда, че не е установено от административния орган кой е субекта, задължен да промени предназначението на обекта, съответно не е ясна волята на органа кой е извършител на преустройството. На следващо място, обосновано е прието от съда, че в констативния акт, послужил за издаване на процесната заповед, не е посочено конкретно всеки от обектите за какво се ползва и от кого се ползва, а само е констатирано какви СМР са извършени без необходимите строителни книжа. В съставния констативен протокол от 23.03.2020 г. е отразено, че помещението с предназначение магазин за пакетирани хранителни стоки с кафе е освободено, т.е. от същия отново не може да се установи функционалното ползване на обекта. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. В § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ е регламентирано, че "Промяна на предназначението на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В тази връзка, правилно е прието от съда, че в процесния случай кодовете за основните кадастрални данни са тези, заложени в Приложение 4, т. 4 от Наредба РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, където в раздел 4. "Самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура е направено разграничение на предназначението и съответно са посочени различни кодове относно предназначението на обекти, като за обекти за търговска дейност - код 550, а за офис - код 660. Също така, от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че ползването на площта на обекта с идентификатор 6008.6.2 съответства на предназначението на въведения в експлоатация обект при условията на представените становища от компетентните органи и в същия се осъществява търговска и сервизна дейност. Следователно неговото ползване съответства на код 550 за търговска дейност от Приложение 4, т. 4 от Наредба РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Видно от заключението на вещото лице, ползването на другия обект като офис и складовото помещение не отговаря на въведения в експлоатация обект магазин за пакетирани хранителни стоки с кафе. Както правилно е прието от съда, изводите на вещото лице за ползването на това помещение като офис се базират на сключения договор за наем. Начинът на оформяне на облигационните отношения между двамата собственици, чрез сключването на договор по между им не може да докаже функционалното ползване на обекта. След като същият не е с променено предназначение, независимо от описанието на обекта в договора за наем, същият следва да се ползва както е по издадените строителни книжа. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,