Решение № 10948 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2964/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" ЕАД против решение 732/01.02.2024 г., постановено по адм. дело 11334/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда за основателност на отразените в оспорената заповед констатации като се твърди, че е издадена при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с принципите на законност, съразмерност и истинност. Според касатора съдът не е взел предвид, че въпреки липсата на отразяване в температурните листи на вида и дозата на използваните лекарства, назначенията са извършени и след като са отразени в издадените епикризи това не представлява тежко нарушение. Поддържа, че е осигурено спазването на правото на достъпна медицинска помощ на пациентите съобразно принципите по чл.81 от Закона за здравето. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Счита, че от представените по делото доказателства безспорно се установяват нарушенията на Националния рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г, посочени в оспорения административен акт, както и че те не попадат в обхвата на понятието маловажни случаи, за които може да не се налага наказание. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С Решение 732/01.02.2024 г., постановено по адм. дело 11334/2023 г. по описа на Административен съд София-град е потвърдена заповед за налагане на санкции на управителя на НЗОК РД-25ЗС-485 от 31.10.2023г., с която на жалбоподателя е наложена санкция финансова неустойка на основание чл. 414, ал.3 от НРД 2020-2022г в общ размер на 4200лв. за извършени 21 нарушения на чл. 295, т.15 от НРД за МД за 2020-2022г. във връзка с чл. 55, ал.2, т. 3 от ЗЗО. От фактическа страна по делото е установено, че между лечебното заведение и НЗОК има сключен договор 22-2500/25.02.2020г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури съгласно пакета от здравни дейности по Наредба 9 от 2019г. Със заповед РД-25-651/07.09.2023 г, издадена от управителя на НЗОК София, е разпоредено да бъде извършена проверка на жалбоподателя от длъжностни лица в НЗОК със задача: Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична помощ в съответствие с НРД за МД за 2020-2022 г и във връзка с жалба с вх. 19-01-800 от 11.08.2023г. В хода на проверката след проверка на медицинската документация за месеците юни и юли 2023г е констатирано, че в 21бр. ИЗ използваните в хода на лечението лекарства (вид и доза-еднократна и/или дневен курс на лечение) не са отбелязани в температурния лист на съответните пациенти, с което са допуснати нарушения на чл. 295, т.15 от НРД за МД за 2020-2022г. във връзка с чл. 55, ал.2, т. 3 от ЗЗО. Съставен е протокол РД-25-651-1 на 19.09.2023г., връчен на лечебното заведение на 20.09.2023г. по електронна поща., като в дадения срок не е постъпило възражение от него срещу направените констатации. С оспорената пред АССГ заповед директорът на НЗОК на основание чл.74, ал.5 от ЗЗО и чл.463, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025г и чл.413, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. във връзка с §9 от ПЗР на НРЗ за медицинските дейности 2023-2025г, въз основа на фактите, установени с протокол РД-25-651-1 от 19.09.2023г., е приел за доказани извършените 21 бр нарушения на чл. 295, т.15 от НРД за МД за 2020-2022г. във връзка с чл. 55, ал.2, т. 3 от ЗЗО и е наложил санкция финансова неустойка в размер на 200 лв. за всяко едно от тях. При осъществения контрол за законосъобразност на заповедта, първоинстанционният съд е изложил съображения, че е издадена от компетентния орган по чл.76, ал.2 от ЗЗО управител на НЗОКСофия, в писмена форма, съдържа правни и фактически основания и е спазена предвидената процедура по чл.74, ал.2 - ал. 5 от ЗЗО. След анализ на събраните писмени доказателства е прието, че констатациите на административния орган за извършени нарушения на чл. 295, т.15 от НРД за МД 2020-2022 и определените за тях санкции в минималния размер по приложимия чл.413, ал.1 от НРД за МД 2020-2023г са правилни. По тези съображения жалбата на лечебното заведение е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. Съобразени са доводите на страните в изразените от тях становища като са обсъдени заявените от тях възражения. Предвид представените по делото доказателства правилно и обосновано е прието от съда, че 21 бр нарушения, описани в заповед за налагане на санкция РД-25ЗС-485 от 31.10.2023г. на управителя на НЗОК, са безспорно извършени, с което Университетска многопрофилна болница Александровска ЕАД гр. София е нарушила изискванията на чл. 295, т.15 от НРД за МД за 2020-2022г. във връзка с чл. 55, ал.2, т. 3 от ЗЗО. В нормата на чл. 295, ал. 15 от НРД за МД за 2020-2022 г. е регламентирано при документиране в хода на хоспитализацията използваните в хода на лечението на ЗОЛ лекарства (вид, доза еднократна и/или дневна, курс на лечение) задължително да се отбелязват в лекарствен (осигурени от изпълнителя на БМП) и температурен и/или реанимационен лист на пациента и в ИЗ; в епикризата се отразява информация за проведеното лекарствено лечение. В конкретния случай безспорно установената липса на такова отбелязване в температурния лист в ИЗ на пациентите е в нарушение на изискването на посочената правна норма, а констатираният порок на медицинската документация не може да се приеме за саниран впоследствие с направено отбелязване в издадените епикризи. Напълно се споделя изводът на съда, че по този начин не е спазен принципът на зачитане правата на пациентите по 81, ал.2, т. 4 от Закона за здравето, както и че се накърнява правото им на информация по чл. 28б, ал.1 Закона за здравето, доколкото по време на хоспитализацията им не е било обективно проверимо какво лечение се провежда спрямо всеки от тях. Лечебното заведение като изпълнител на болнична медицинска помощ е извършило нарушения, свързани с условията и реда за оказване на медицинска помощ, представляващо нарушение по чл. 414, ал. 3 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., вр. с чл. 55, ал. 2, т. 2 , т.3 от ЗЗО, подлежащи на санкциониране по приложения от ответника ред на основание §9 от ПЗР на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. За тях правилно са наложени санкции финансова неустойка в размер на 200 лева за всяко нарушение при съобразяване с характера на нарушенията и осъществяването на един и същ фактически състав. С оглед минималния размер на санкцията по чл.413, ал.2 от НРД за МД за 2020-2022г очевидно е съобразена тежестта на нарушенията, включително направеното отбелязване в издадените епикризи на пациентите на използваните лекарства в хода на лечението им. Деянията не представляват маловажни случаи по смисъла на чл.408, ал.4 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г, за които наказващият орган не налага наказание, тъй като не попадат в приложното поле на дефиницията по § 1, т.4 от ДР на НРД. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,