Решение № 7221 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10702/2016 г.

Решение № 7221 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10702/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. С. против решение № 366 от 07.07.2016 г., постановено по адм. дело № 408/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменена заповед № П-152-А/28.03.2016 г. на директора на Дирекция СП - гр. С. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. М. Г., в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил по жалба на С. М. Г., от с. З., община С. заповед № П-152-А/28.03.2016 г. на директора на Дирекция СП - гр. С., с която е прекратена месечната му помощ по чл. 9 от ППЗСП за периода от 01.02.2016 г. до 31.01.2018 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в нарушение на процесуалното правило по чл. 35 от АПК, според което индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и правилата по чл. 36, ал. 1 и 3 от АПК за служебно събиране, проверка и преценка на доказателствата от административния орган. Посочил е, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 12, ал. 6 от ППЗСП за прекратяване на месечната помощ по чл. 9 от ППЗСП, тъй като към момента на издаване на процесната заповед не е била налице повторност на отказа за извършване на обществено полезен труд. Изложеното е обосновало съдът да отмени оспорената пред него заповед на директора на Дирекция СП - гр. С. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Административен съд - П. е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Първоинстанционният съд правилно е приел, че ако административният орган беше извършил проверка относно влизането в сила на заповед № П-462-А/02.02.2015 г., с която е прекратена месечната помощ на С. Г. по чл. 9 от ППЗСП за периода от 01.11.2014 г. до 31.12.2014 г. и която служи са мотивиране за издаване на процесната заповед, щеше да установи, че същата е отменена с решение № 5733/14.05.2016 г. постановено по адм. дело № 9131/2015 г. по описа на ВАС, шесто отделение. Именно в тази връзка обосновано е посочено, че за С. Г. не са налице материалноправните основания по чл. 12, ал. 6 от ППЗСП, а именно жалбоподателят повторно да е отказал да положи общественополезен труд. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ППЗСП безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. В случаите, когато лицето не е положило труд в организираните програми за благоустрояване и хигиенизиране, могат да бъдат приложени санкциите по чл. 12, ал. 5 или 6 от ППЗСП. При първи по ред отказ за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца на основание чл. 12, ал. 5 от ППЗСП. При повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ се прекратява за срок две години на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП. В случая видно от данните по делото, приложената заповед № П-462-А/02.02.2015 г. за спиране на социалната помощ за срок от два месеца, е отменена с влязло в сила съдебно решение следователно не е налице повторност на отказа за извършване на обществено полезен труд. Правилно административният съд е приел, че административният орган е следвало да изпълни процесуалните си задължения по чл. 35 и чл. 36 от АПК и да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Като не е сторил това е издал заповед в нарушение на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. С касационната жалба не се представят доказателства, свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение такова не се дължи. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение