Решение № 16671 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2013 г.

Решение № 16671 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8087/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Мария Димитрова против решение № 2076/27.03.2013 г. по адм. дело № 10998/2012 г. на Административен съд София - град, Второ отделение, 33-ти състав. С него е отменена заповед № 01-РД/2686/08.10.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ-РА), с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 30, ал. 1 във връзка чл. 28, ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24/29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е отказано финансиране на подаденото от Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий-1929 г.", с. Исперихово, община Брацигово заявление за подпомагане с идентификационен № 13/322/00909., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на решението и е осъден ДФ "Земеделие" да заплати на Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий-1929 г." разноски по делото в размер на 460 лв.. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материален закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че правото на ползване, ведно със съгласието на общината за извършване на реконструкция и ремонт на съществуващата сграда е достатъчно, за да се отговори на целите и принципите на мярката, по която е кандидатствано, тъй като са предвидени строително-монтажни работи. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и оставяне в сила на процесната заповед. Ответникът - Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий-1929 г.", с. Исперихово, община Брацигово, чрез процесуалния си представител адвокат Васил Иванов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий-1929 г.", срещу заповед № 01-РД/2686/08.10.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, с която на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 30, ал. 1 във връзка чл. 28, ал. 1, т. 2 и т. 3 във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24/29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. е отказано финансиране на подаденото от читалището заявление за подпомагане с идентификационен № 13/322/00909. Първоинстанционният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на установената от закона форма, като обаче при издаването му е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби. За да стигне до този извод, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24/2008 г. противоречи на нормативни актове от по-висока степен. Приел, че предвиденото изискване за представяне на договор за учредено право на строеж противоречи на разпоредбата на чл. 63 от Закона за собствеността (ЗС), тъй като е предвидено приложение по отношение на вече построени сгради, които са извън обхвата на регламентираното в законовата норма ограничено вещно право. Съгласно законовата регламентация извън обхвата на правото на строеж е извършване на ремонт на съществуваща сграда, без да се променя обема на вече изграденото, без предвиждане на надстрояване и пристрояване. Посочил е също, че административния орган при осъществяване на предоставените му правомощия не разполага с материална компетентност да се произнася по законосъобразността на влязъл в сила административен акт, какъвто в случая е издаденото разрешение за строеж. Въз основа на тези съображения, е преценил, че изпълнителния директор на ДФЗ-РА няма правомощие за ревизира влязлото в сила разрешение за строеж, което е приложено по административната преписка. С оглед на тези доводи, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като не са били налице предвидените предпоставки за постановяване на отказ на финансово подпомагане, поради което е отменил заповедта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Постановеното решение е правилно. Правилни и в съответствие със закона са изводите на съда за липса на материалноправни предпоставки за постановяване на отказ за финансово подпомагане. Оспорената заповед административния орган е мотивирал с непредставяне от кандидата на документите посочени в чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 24/2008 г. Кандидатът е представил разрешение за строеж, в което обаче като възложител не е вписан собственик на имота или лице, на което с договор е отстъпено право на строеж. Освен законосъобразността на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж, в мотивите на оспорената заповед е направена ревизия и на влезли в сила решения на общинския съвет Брацигово, с които е отстъпено безвъзмездно и безсрочно право на ползване на читалище "Св. Св. Кирил и Методий-1929 г." Обосновано и законосъобразно решаващият състав е приел, че извън рамките на преценката на административния орган е ревизия на влезли в сила административни актове. Освен, че такава преценка не може да бъде релевантно основание за постановяване на отказ, изводите не са съобразени с приложим в случая специален закон. С § 4 от ПЗР на ЗНЧ е предвидена възможност на народните читалища по реда на Закона за общинската собственост безвъзмездно да се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди, като правото на ползване се погасява с прекратяването на читалището. При тази изрична регламентация, предвидена в специалния закон, правилно съдът е приел, че доводите на административния орган, изведени от статута на имота като публична общинска собственост, са незаконосъобразни, тъй като по отношение на този имот е приложимо изключение, предвидено в чл. 7, ал. 2 от ЗОС. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че за да бъде отпусната финансова помощ по заявената мярка, кандидата е следвало да се легитимира като собственик на имота. Такова изискване в приложимата специална наредба не е предвидено, а извеждането му тълкувателен път е недопустимо, тъй като става реч за условие, ограничаващо правото да се иска финансово подпомагане. С разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 24/29.07.2008 г. изрично е предвидена възможност за читалища, регистрирани по Закона за народните читалища да кандидатстват за финансиране на дейности по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата. Нормативно не е предвидено условие кандидата да е собственик на сградата, по отношение на която ще се извършват ремонтните дейности, поради което изведеното от административния орган ограничително условие няма нормативно основание. Неоснователни са доводите в жалбата, че в случая са били налице формалните основания за постановяване на отказ за финансиране, тъй като кандидата не е представил изискани допълнително доказателства и разяснения. От мотивите на оспорената заповед е видно, че административния орган е счел за неизпълнено указанието за представяне на документ, удостоверяващ, че кандидата е собственик на имота или има учредено право на строеж. По изложените съображения, настоящият състав приема, че представянето на документ, удостоверяващ, че кандидата е собственик на сградата не е необходимо, поради което неизпълнение на незаконосъобразно указание не може да е основание за постановяване на отказ за финансиране. Решение на общинския съвет за учредяване на право на строеж в полза на читалището е представено в преписката, поради и което е ирелевантна преценката на административния орган по отношение на правопораждащото действие на влезлия в сила административен акт. По изложените съображения настоящият състав на ВАС, приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател Държавен фонд "Земеделие" следва да заплати на ответника по касационната жалба Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий-1929 г." направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение