Решение № 10366 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2017 г.

Решение № 10366 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Х. С. С. против решение № 7174 от 17.11.2016 г. по адм. дело № 8865/2016 г. на Административен съд - С.-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - постоянният секретар на отбраната в Министерство на отбраната, не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на Х. С. С. срещу заповед № РД - 26 - 427/2.08.2016 г. на постоянния секретар на отбраната в Министерство на отбраната, с която на служителя - началник на отдел "Регионална инфраструктура на отбраната" - В., главна дирекция "Отбранителна аквизиция" в Министерство на отбраната, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител му е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година". Съдът е установил вярно релевантните за спора фактически обстоятелства, както следва: Към момента на издаване на оспорената заповед, жалбоподателят Х. С. С. е заемал длъжността началник на отдел "Регионална инфраструктура на отбраната" - В., Главна дирекция "Отбранителна аквизиция" в Министерство на отбраната, по служебно правоотношение. Дисциплинарното производство срещу оспорващия е започнало по повод на получено в Министерство на отбраната постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 20.05.2016 г. по пр. пр. № 897/3.09.2015 г. по описа на Военно окръжна прокуратура - С. и докладна записка рег. № 14-00-624/17.06.2016 г. на постоянния секретар на отбраната до министъра на отбраната за търсене на дисциплинарна отговорност на началника на отдел "Регионална инфраструктура на отбраната" - В., главна дирекция "Отбранителна аквизиция" за безстопанствено отношение към движимото имущество в управление на ГД "Отбранителна аквизиция". На основание положителна резолюция по докладната записка на постоянния секретар на отбраната и становище на директора на дирекция "Правно-нормативна дейност" рег. № 14-00-624/7.07.2016 г., е възложена проверка на Инспектората на МО, за резултатите от която е изготвена докладна записка № 14-00-624/21.07.2016 г. от и. д. главен инспектор на МО, в която са констатирани нарушения на служебните задължения на началник отдел "Регионална инфраструктура на отбраната" - В., подробно описани в нея. С покана рег. № 14-00-624/26.07.2016 г. постоянният секретар на отбраната е поискал писмени обяснения от служителя по изложените в нея обстоятелства. Жалбоподателят е представил писмени обяснения № рег. № 14-00-624/27.07.2016 г. Според материалите по административната преписка, служителят е изслушан от постоянния секретар на отбраната на 1.08.2016 г., като това обстоятелство не е спорно между страните. С оспорената заповед № РД - 26 - 427/2.08.2016 г. на постоянния секретар на отбраната в Министерство на отбраната на Х. С., в качеството му на началник на отдел "Регионална инфраструктура на отбраната" - В., Главна дирекция "Отбранителна аквизиция" в Министерство на отбраната, на основание чл. 89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител му е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година", при следните фактически и правни обстоятелства: Съгласно приетите изменения в Устройствения правилник на МО с ПМС № 123/15.05.2015 г., обн., ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г., в сила от 1.07.2015 г., считано от 1.07.2015 г. функциите по управление на жилищния фонд са преминали от Министерство на отбраната към Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Съответно към изпълнителната агенция е преминала длъжността на главен специалист в отдел "Регионална инфраструктура на отбраната" - В., сектор Б., заемана от служителя Д. И. У.. Д. У. е определен като материално-отговорно лице на недвижими имоти и движими вещи в зоната за отговорност на сектор Б. към отдел "Регионална инфраструктура на отбраната" - В., включително и за Морска база - К.. Поради това, че служителят е отказал да подпише допълнително споразумение и е поискал да бъде освободен от длъжност, със заповед № ЧР-11-1041/1.07.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 1.07.2015 г. Комисия от изпълнителната агенция е приела със съответните протоколи недвижимите имоти и движимите вещи в тях от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната в зоната за отговорност на сектор Б. към отдел "Регионална инфраструктура на отбраната"-В., за които е отговарял Д. У. до 1.07.2015 г. При приемане на имуществото не са констатирани липси и не са направени забележки за състоянието му. За останалото движимо имущество, което е било зачислено на Д. У., не е била извършена проверка за установяване на фактическата наличност, нито е било прието от друг служител, който да отговаря за него. С докладна записка изх. № 1015/17.11.2015 г. Х. С. уведомил главния директор на ГД "Отбранителна аквизиция" за необходимостта от създаване на организация по приемане от друг служител на движимото имущество, което се е числяло на служителя Д. У.. С разпореждане № 1043/27.11.2015 г. главният директор на ГД "Отбранителна аквизиция" е наредил приемане в присъствието на комисия на недвижимите имоти и движимите вещи в тях в зоната на отговорност на отдел "Регионална инфраструктура на отбраната"- В., офис Б. от служителя И. К.. На 30.11.2015 г. със своя резолюция Х. С. е възложил тази организация на служителя С. С.. След тази резолюция няма данни Х. С. да е осъществил какъвто и да било контрол върху дейността на служителя Славов в изпълнение на разпореждане № 1043/27.11.2015 г. на главния директор на "Отбранителна аквизиция". Установено е, че в периода от 1.07.2015 г. до 20.05.2016 г. не е било определено материално-отговорно лице за съхраняваните в Морска база - К. движими вещи в управление на ГД "Отбранителна аквизиция", не е извършена надлежна инвентаризация и не са изготвени протоколи за фактическа наличност, за бракувано имущество и липсващо такова, съгласно постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по преписка № 897/3.09.2015 г. по описа на ВОП - С.. Констатирано е също, че няма данни Х. С. да е организирал приемането от друг служител на движимото имущество, което се е намирало в административната сграда на офис Б., в т. ч. и служебния автомобил на офиса, което се е водило на служителя Д. У.. В края на м. февруари 2016 г. комисия от ГД "Инфраструктура на отбраната" и комисия от ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" са извършили проверка на движимото имущество, което се ползва от търговско дружество - наемател на базата, и е следвало да бъде прието от изпълнителната агенция, т. к. сградата им е възложена за управление. При извършената проверка са установени липси на движими вещи в размер на 3952,44 лв., които съгласно инвентаризационен опис са били налични към 31.10.2014 г. Тези действия и бездействия на служителя са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като неизпълнение и забавено изпълнение на служебните задължения от служителя по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДСл. Съдът е анализирал подробно и коректно изложените фактически обстоятелства, въз основа на което е извел правно издържани изводи за липса на основания по чл. 146, т. 1- 5 АПК за отмяна на обжалваната заповед. След като е разгледал доводите и възраженията на жалбоподателя досежно проведеното дисциплинарно производство, правилно е приел, че при издаване на оспорената заповед са спазени административно производствените правила. Служителя е изслушан и са приети писмените му обяснения. Дисциплинарната преписка е попълнена с релевантните за дисциплинарната отговорност на служителя писмени доказателства, като му е дадена възможност да се запознае със същите и представи позицията си по вменените му дисциплинарни нарушения. Оспорената заповед съдържа фактически и правни основания, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган е наложил дисциплинарно наказание на служителя, в съответствие с преследвана от закона цел. Преценката за материална законосъобразност на обжалвания административен акт съдът е извършил в контекста на възложените функционални правомощия на жалбоподателя за длъжността, която заема и е достигнал до правно обоснован извод, че действително е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение на служебните задължения, за което му е наложено съответното дисциплинарно наказание. Посочил е, че жалбоподателят е заемал длъжност "началник отдел", която е ръководна по своя характер. Предвидените в длъжностните характеристики, утвърдени след 1.07.2015 г., функционални задължения и отговорности на жалбоподателя са свързани с организацията на работата, управлението на персонала и ресурсите на отдела. Н. Х. С., в това качество, е възложено да ръководи работата на отдела като планира, организира, съгласува и координира дейностите му. Правилно е констатирал, че съгласно т. 5.10 от длъжностните характеристики, има пряко задължение да оказва съдействие, а при необходимост и да ръководи извършването на инвентаризационна оценка на дълготрайните материални активи, а по силата на т. 5.20 от същите е длъжен компетентно да поставя, разпределя и контролира изпълнението на задачите на подчинените му служители. Задължения по ръководство, координация и контрол служителят има и по отношение на изпълнението на допълнително възложени задачи от Главния директор на Главна дирекция "Инфраструктура на отбраната" по проблемите, свързани с функционалните задължения на отдела. Правилна е констатацията на съда, че с изменения на ПМС № 5/21.01.2014 г., обн. Дв, бр. 37/22.05.2015 г., считано от 1.07.2015 г. управлението на имущество на Министерство на отбраната от сектор Б., в т. ч. и Морска - база К. е преминала в компетентност на ръководения от Х. С. отдел. При положение, че за периода от 1.07.2015 г. до 17.11.2015 г. Х. С. не е предприел никакви действия по проверката, приемането и стопанисването на движимото имущество от административната сграда Б. и района на Морска база К. и за определяне на служител, който отговаря за него, съдът основателно е приел, че е налице неизпълнение на преки ръководни и контролни правомощия, възложени на служителя. Жалбоподателят не е изпълнил функционалните си задължения по възлагане, организиране и контрол над служителите от сектор Б. във връзка с неприетото от материално-отговорното лице Д. У. имущество. Предприетите действия в тази насока са едва след изпращането на постановлението на Военноокръжна прокуратура - С. на Министерство на отбраната. Това служебно поведение на оспорващия, съдът обосновало е намерил, че покрива признаците на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДСл - забава и неизпълнение на служебни задължения. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не намират опора в доказателствения материал по делото доводите на касатора за неправилно тълкуване и прилагане на правилото по чл. 93, ал. 1 и 2 ЗДСл от съда при произнасянето му по спорния предмет. В тази насока в касационната жалба се поддържа, че съдът е пропуснал да анализира факта, че служителят не е изслушан преди да му бъдат поискани писмените обяснения. Според касационният жалбоподател, с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл императивно е предвидено, че дисциплинарно наказващият орган трябва първо да изслуша служителя, след което да приеме писмените му обяснения, съответно неспазването на тази последователност обуславя незаконосъобразност на дисциплинарната заповед. Това разбиране на правилото на чл. 93, ал. 1 ЗДСл не може да бъде подкрепено. Съгласно визираната разпоредба, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. С текста е регламентирано задължение за органа преди да наложи дисциплинарно наказание кумулативно да изслуша служителя и приеме писмените му обяснения. При неизпълнение на това изискване, заповедта за дисциплинарно наказание подлежи на отмяна, без да се разглежда спора по същество - чл. 93, ал. 2 ЗДСл. Поредността, в която дисциплинарно наказващият орган изпълнява задължението си по чл. 93, ал. 1 ЗДСл не е от значение при преценката на законосъобразността на оспорената заповед и не съставлява основание за нейната отмяна. Целта на нормата е да гарантира правото на служителя преди да бъде санкциониран дисциплинарно да представи позицията си пред дисциплинарно овластения орган и в случая това право на жалбоподателя е охранено и реализирано. Цитираната съдебна практика в касационната жалба - решение № 1552 от 12.02.2016 г. по адм. дело № 491/2015 г. на ВАС, V отд., не съдържа различно правно становище от изложеното по тълкуването и прилагането на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Неоснователно е също възражението, че не са му поискани обяснения по всички обстоятелства, предмет на оспорената заповед. Приложената покана по делото сочи, че служителят е уведомен коректно за фактите, предмет на дисциплинарното производство, което се потвърждава и от съдържанието на неговите писмени обяснения. На следващо място, тези оплаквания са релевирани и пред решаващия съд, който аргументирано ги е счел за неоснователни. Наведените доводи в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон от съда не се потвърждават от доказателствения материал по делото. Съдът е изградил правните изводи за наличие на допуснати нарушения от служителя въз основа и при правилно интерпретиране на фактическите установявания по делото. Основателно съдът е посочил, че неизпълнението на служебните задължения на касатора се заключават в липсата на създадена организация по приемане на движимото имущество през посочения период и неупражнен контрол върху работата на подчинените му служители. Не се сочи както в оспорената заповед, така и в обжалваното решение нарушение на служебните задължения от негова страна под формата на неупражнен контрол по изпълнението на разпореждане № 1043/27.11.2015 г. на главния директор на ГД "Инфраструктура на отбраната". Тези обстоятелства също са били предмет на обсъждане от решаващия съд, който мотивирано не ги е кредитирал като основателни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,