Решение № 8374 от 14.8.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция ОДОП София срещу Решение 1246/27.02.2023 год. постановено по адм. д. 11080/2021 год. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменен по жалба на ЛАКРИМЕ ЕООД Ревизионен акт Р-22002220005912-091-001/23.06.2021 год. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София потвърден с Решение 1403/10.09.2021 год. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 57 293, 33 лева за м.08.2019 год. Твърди се неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния и процесуален закон, както и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови решение, с което да се потвърди оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът ЛАКРИМЕ ЕООД чрез адв.П. Константинова в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски по делото за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София-град е отменил по жалба на ЛАКРИМЕ ЕООД Ревизионен акт Р-22002220005912-091-001/23.06.2021 год. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София потвърден с Решение 1403/10.09.2021 год. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София, с който в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 08.2019 год. в размер на 57 293, 33 лева. Цитираните задължения произтичат от отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 и чл.9 от ЗДДС и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС по 37 фактури издадени от "БЕЛОНА" ЕООД с предмет хартия, филтри за цигари, и запалки. Отказът от данъчен кредит е обоснован от приходния орган с липсата на доказателства за извършване на реални доставки на стоки от горепосочения доставчик. Този извод е направен въз основа на установеното по време на ревизията, че ревизираното лице няма наети работници и служители по трудови или извънтрудови правоотношения, както и че няма регистриран ЕКАФП. За ревизирания период м.08.2019 год. дружеството е декларирало една вътреобщностна доставка по фактура 2019000001/06.08.2019 год. с данъчна основа 314 045 лева с предмет хартия за цигари 4 849 кг, запалки Clipper 0, 85 кг, запалки BIC MINI 0, 61 кг, филтърни накрайници 0, 26 кг, хартия за цигари 0, 25 кг с получател П. КРИСТОС. За тази доставка дружеството е приложило нулева ставка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС. Транспортът на стоките от България до Гърция е извършен от ПТОЛЕМЕОС 2012 ЕООД, за което е издадена фактура 99/30.08.2019 год. Транспортът е осъществен с товарни автомобили VOKSWAGEN CRAFTER и OPEL VIVARO собственост на транспортната фирма. Стоките са натоварени от складова база на ДЖИ ЕС ЕЛ ЛОГИСТИК ООД в гр.Петрич, ул.Места 3. Доставчикът "БЕЛОНА" ЕООД е получило стоките от английското дружество PAP SOLUTION LTD, които са доставени със собствен транспорт до складовата база на ДЖИ ЕС ЕЛ ЛОГИСТИК ООД в гр.Петрич и са съхранявани там. Оформянето на сделките между "БЕЛОНА" ЕООД и PAP SOLUTION LTD се извършвало от управителя на "БЕЛОНА" ЕООД Д. Даков. По време на ревизията са представите договори сключени между ДЖИ ЕС ЕЛ ЛОГИСТИК ООД и "БЕЛОНА" ЕООД за съхранение на стоки в складовата база на ДЖИ ЕС ЕЛ ЛОГИСТИК ООД. От събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходи са приели, че техническите характеристики на използваните за превоза на стоките автомобили не позволяват да се извърши превоз на стоки в количествата посочени в процесните фактури; към 01.01.2019 год. в складовата база на ДЖИ ЕС ЕЛ ЛОГИСТИК ООД не са се намирали стоки оставени на съхранение от доставчикът "БЕЛОНА" ЕООД; управителят на "БЕЛОНА" ЕООД Д. Даков не е подписвал документи на фирмата, но е предоставил нотариално заверено пълномощно на П. Христос да представлява дружеството. С оглед на така установеното ревизиращият екип е стигнал до извод, че издадените фактури не отразяват реални доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, т.е. само са оформени документално. Липсва придобита стока, която да бъде реализирана в последствие с ВОД от страна на ЛАКРИМЕ ЕООД. Извършената доставка от ЛАКРИМЕ ЕООД, която е декларирана с нулева ставка, всъщност е доставка с място на изпълнение в страната и следва да се обложи с 20 % данък. За да уважи жалбата и да отмени РА по отношение на данъчен период м.08.2019 год. съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, подписан е с електронен подпис, за което са представени доказателства, поради което не е нищожен. Въз основа на съвкупен анализ на представените по делото доказателства включително и приетата съдебно-почеркова експертиза съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на РА по отношение на доставките извършени от "БЕЛОНА" ЕООД като се е позовал на представеното по делото пълномощно, съгласно което управителят на "БЕЛОНА" ЕООД Д. Даков упълномощава лицето П. Христос да представлява дружеството /л.355 гръб/ пред всички институции и да подписва всякакви документи от името на фирмата. Приел е, че в българското законодателство няма изискване сделките да се сключват само от управителите на фирми и че може да се действа по пълномощие, т.е. сключените от името на "БЕЛОНА" ЕООД сделки с ревизираното лице оформени с процесните фактури са сключени при действителна представителна власт на подписалия документите. Изводът на органите по приходи, че след като фактурите не са подписани лично от Д. Даков, то няма сделка, не се споделя от съда. Съдът не е споделил и извода на ревизиращия екип, че товарните автомобили, с които са превозени стоките не могат фактически да извършат описания превоз предвид техническите им характеристики. За установяване на това обстоятелство органите по приходи не са представили никакви доказателства. Съдът е извършил собствена проверка на марката и вида на автомобилите и е установил, че с товароносимостта на VOKSWAGEN CRAFTER е между 3 и 5 тона, т.е. автомобилът е в състояние да извърши превоза. По отношение на обясненията дадени от управителя на ДЖИ ЕС ЕЛ ЛОГИСТИК ООД, че към 01.01.2019 год. доставчикът "БЕЛОНА" ЕООД не е имал никаква стока на съхранение в склада на дружеството, съдът е намерил, че тези обяснения противоречат на събраните по делото доказателства. Основание за това дава описаните в РА фактури издадени от ДЖИ ЕС ЕЛ ЛОГИСТИК ООД с получател "БЕЛОНА" ЕООД с предмет складиране, договори за съхранение на стоки от 06.10.2017 год. и от 01.01.2019 год. /л.298/, приемо-предавателни протоколи и други документи. Съдът като е взел предвид, че даденото обяснение от страна на управителя на ДЖИ ЕС ЕЛ ЛОГИСТИК ООД е под формата на имейл, без същото да е подписано с електронен подпис и без въобще да е ясно от кого изхожда, не го е кредитирал при постановяване на решението си. Кредитирал е обаче свидетелските показания на свид. Г. Деков, съгласно които същият е придружавал управителя на дружеството жалбоподател до складовете на логистична фирма, където е видял да се натоварва стока-запалки и хартия за цигари на бусове. Тези показания са подкрепени от снимков материал приложен по делото. На последно място първоинстанционният съд се позовава на представения по делото РА издаден на ЛАКРИМЕ ЕООД за данъчни периоди 19.01.2018 год.-30.11.2018 год. и от 01.12.2018 год. до 31.01.2019 год., съгласно който органите по приходи приемат, че са налице реално извършени доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС между "БЕЛОНА" ЕООД и ЛАКРИМЕ ЕООД като не са установени задължения за дружеството при абсолютно същите условия на доставките и последваща ВОД към Гърция. Във връзка с така установеното първоинстанционният съд е приел, че от извършените проверки на доставчика, превозвача и складодържателя безспорно се установява извършване на реални доставки, поради което издаденият РА в тази част се явява незаконосъобразен. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Изводите на съда са подкрепени от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства включително и приетата съдебно-почеркова експертиза. Решението е постановено при съобразяване и обсъждане на заключението на вещото лице в хипотезата на чл. 202 от ГПК. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за прилагане механизма, както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая, както правилно е приел и първоинстанциония съд, реалността на доставките е доказана от страна на ревизираното лице с оглед на представените от него и събрани в хода на ревизията доказателства. От друга страна оспорващото дружество е представило всички изискуеми по чл.45, т.1 и т.2 от ППЗДДС документи удостоверяващи обстоятелствата по чл.7, ал.1 от ЗДДС-фактура 20190000001/06.08.2019 год., две писмени потвърждения от управителя на гръцкото дружество получател, че стоките са пристигнали на територията на Гърция и са приети в складовата му база, международни товарителници заверени с печат на изпращач, превозвач и получател, договор за продажба 1/08.09.2018 год., справка за внесените от гръцкия контрагент суми по банкова сметка на ЛАКРИМЕ ЕООД, счетоводни справки и регистри и други. Съдът е уважил подадената жалба срещу РА като е обсъдил приложимата правна рамка и доказателствения материал по делото, при което е формирал заключение, че всички предпоставки за признаване на ВОД в случая са изпълнени. От документите се установява по безспорен начин транспортът на конкретно определените количества стоки от България до Гърция. Ревизираното дружество е изпълнило задълженията и е представило доказателствата за осъществяване на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 45 от ППЗДДС. В тази връзка неправилен се явява извода на ревизиращия екип за липса на извършена ВОД. Вътреобщностните доставки на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС се облагат с нулева ставка. Съгласно тълкувателната практика на СЕС по прилагането на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена така т. 1 от диспозитива на решението по дело C-409/04, Teleos plc и др., т. 31 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona Kft, т. 29 от решение по дело С-430/09, Euro Tyre Holding BV и др. Според фактите по делото транспортирането на стоките от територията на Република България до територията на Гърция се удостоверява от съдържанието на представените международни товарителници, процесната фактура и съпътстващите документи, включително представените потвърждения за получаване на стоките от управителя на гръцкото дружество. След проверката за приложението на материалния закон настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, а касационната жалба при липса на касационни основания се преценява като неоснователна. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото. Следва да се осъди НАП да заплати на ЛАКРИМЕ ЕООД разноски за адвокатски хонорар в размер на 5 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,