Решение № 2828 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10723/2010 г.

Решение № 2828 от 24.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10723/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалбата на Веселин Димитров Велков срещу заповед № К-8565/19.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на административнопроизводствените правила, липсват мотиви, за да се разграничат двете хипотези по чл. 245, ал. 1, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, при които винаги инициативата е на органа. За да могат да се направят обективни критерии коя от двете хипотези ще бъде избрана, административният орган трябва да се мотивира съобразно и чл. 7 и чл. 9 от АПК. Иска отмяна на заповедта. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния представител, оспорва жалбата като неоснователна. Не е необходимо служителят да има и навършена възраст за пенсиониране, защото е налице основание за пенсиониране по чл. 69 от КСО. Няма нарушение на процесуалните правила, тъй като няма законово задължение за изготвяне на предложение по чл. 268 от ППЗМВР. Служителят не участва в процедурата по издаване на заповед по чл. 245, ал. 1, т. 13 от КСО. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт от заинтересована страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото се установи следната фактическа обстановка: Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено със заповед № К-8565/19.07.2010 г. на министъра на вътрешните работи като "главен инспектор", длъжност "началник на група към РУ "Полиция - Видин" при ОД на МВР - Видин, категория В, поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта. В приложената по административната преписка справка е отразено, че жалбоподателят към 29.06.2009 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР общо 34 години, 3 месеца и 15 дни, от които осигурителен стаж в МВР на длъжности за държавни служители 33 години и 19 дни. Приложено е предложение на директора на АД на МВР - Видин № 16081/29.06.2010 г. за прекратяване на служебно правоотношение, в което са описани всички факти във връзка със служебното правоотношение, включително наказания и награди, всички заемани в годините длъжности, стажа и това, че към 29.06.2010 г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69 от КСО. От така приетото за установено, Върховният административен съд, III отделение, направи следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентният по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган министъра на вътрешните работи. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (редакция ДВ, бр. 69 от 2008 г.) от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж, без да се взема предвид навършената възраст. Основният правен спор по делото е в какво се състои разликата между хипотезите по чл. 245, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съгласно правната норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР условието е служителят да е придобил право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, т. е. да има 25 години осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР, както и да е налице инициатива на административния орган. Това означава, че служебното правоотношение се прекратява на това основание и преди навършване на пенсионната възраст по чл. 68 от КСО. С изменението на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, ДВ, бр. 88/2010 г. на това основание вече ще е възможно прекратяване на правоотношения поради придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО и по инициатива на служителя. Жалбоподателят не оспорва отразеният в справката осигурителен стаж в системата на МВР. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е необходимо кумулативното условие възраст и стаж по чл. 69 от КСО, предвид ТП № 6/2007 г. по т. д. № 14/2007 г. на ОС на съдиите на ВАС, което не се изисква по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,