Решение № 7076 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15467/2009 г.

Решение № 7076 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15467/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от Цветанка Георгиева Милева от гр. Кюстендил, против решение № 326/28.10.2009 г. постановено по адм. дело № 483 по описа за 2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-00-1264/27.07.2009 г. на кмета на община - Кюстендил. Наведени са доводи за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост и се претендира отмяната му, при която настоящата инстанция да постанови друго решение по съществото на спора и да отмени обжалваната заповед. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор моли настоящата инстанция да я отхвърли, като неоснователна, по съображения за правилността на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата, подадена от Цветанка Георгиева Милева срещу заповед № РД-00-1264/27.07.2009 г. на кмета на Община - Кюстендил, с която на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, поради прекратяване на трудовото й правоотношение с община Кюстендил е прекратено наемното й правоотношение със същата община и е наредено опразването на общинско жилище - апартамент № 15, находящ се в гр. Кюстендил, ул. "Цар Освободител" № 276, бл. 34, вх. А, ет. 4. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на постановяване на административния акт, трудовото правоотношение на Цветанка Милева е прекратено съгласно заповед № 138/08.09.2008 г.; исковете й по чл. 344, ал. 1 КТ са били отхвърлени с решение от 13.03.2009 г. по гр. дело № 80/2009 г. на Кюстендилския окръжен съд, разглеждането на касационната жалба срещу което не е допусната, съгласно определение № 799/09.07.2009 г. по дело № 861/2009 г. на Върховния касационен съд. Поради това е констатирано, че са били налице предпоставките за прекратяване на наемното правоотношение на посоченото в оспорения акт правно основание по чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗОбС - с оглед преустановеното трудово правоотношение на наемателката на общинско жилище, с община Кюстендил. Постановеното решение е правилно. Обосновани и законосъобразни са изложените от съда мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон. Според чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради прекратяване на трудовите правоотношения на настанените лица, освен ако в наредбата по чл. 45а, ал. 1 от този закон, е предвидено друго. С разпоредбата на чл. 45а ЗОбС /в редакцията му след изм. по ДВ, бр. 101/2004 г./ е предоставена възможност на общините сами да определят условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване в общински жилища, с наредба на Общинския съвет. В тази връзка правилно от решаващият състав е съобразено, че приложимата Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища /НУРУЖНННОЖ/ на ОбС - Кюстендил, не предвижда изключение от правилото на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗОбС, а възпроизвежда текста му в своя чл. 34. Предвид това и данните от приложените по делото доказателства, изцяло обоснован и правилен е направеният извод, че оспорената в първоинстанционното производство заповед, не противоречи на материалноправни норми. От изложеното следва, че като е отхвърлил жалбата срещу акта на кмета на община Кюстендил, административният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, изцяло съобразено с приложимия материален закон. Поради това то следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение