Решение № 7038 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2011 г.

Решение № 7038 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 245 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Боянчо Рангелов Благоев и Маринчо Рангелов Благоев от гр. София за отмяна на влязло в сила решение № 3350/15.03.2010 г. по адм. дело № 8712/2009 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отменено решение № 749 от 30.04.2009 г. по адм. дело № 1719/2009 г. на Административен съд гр. Варна и е отхвърлена жалбата на Рангел Благоев Рангелов срещу заповед № РД-14-397/29.04.2008 г. на зам. началника на ДНСК. Искателите излагат доводи, че са имали качество на заинтересувани страни по чл. 15 от АПК, но не са били конституирани като такива в производството по делото пред административния съд. Считат че са били лишени от възможността да участват в делото в качеството им на съсобственици на постройката "Три етажна сграда", изпълнена в ПИ 3547/59 по КП на к. к. "Чайка" м-ст "Липов кладенец", гр. Варна - предмет на обжалваната в първоинстанционното производство заповед за премахването й по чл. 225 от ЗУТ, поради което на посоченото основание - чл. 245 от АПК молят за отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по искането за отмяна - зам. Началникът на ДНСК, чрез процесуален представител в писмено становище излага доводи за неговата неоснователност. Ответникът по искането за отмяна - Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител, в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С влязлото в сила № 3350/15.03.2010 г. по адм. дело № 8712/2009 г. на Върховния административен съд, второ отделение, е отменено решение № 749 от 30.04.2009 г. по адм. дело № 1719/2009 г. на Административен съд гр. Варна и е отхвърлена жалбата на Рангел Благоев Рангелов срещу заповед № РД-14-397/29.04.2008 г. на зам. началника на ДНСК, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж - "Три етажна сграда", изпълнена в ПИ 3547/59 по КП на к. к. "Чайка" м-ст "Липов кладенец", гр. Варна и частично попадаща върху плажната ивица на морски плаж "Чайка -централен". Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ. Няма спор, че извършител на строежа е Рангел Благоев Рангелов, поради което субектите на правоотношението материализирано в заповедта, издадена на основание чл. 225 от ЗУТ са извършителя на строежа и административния орган издал заповедта, които са и страни в производството пред съда. По делото е представен нотариален акт № 124, дело № 506 от 1999 г., по силата на който единствено Рангел Благоев Рангелов се легитимира като собственик на постройката - предмет на заповедта за премахване. От приложените към молбата писмени документи удостоверение за граждански брак № 221/1954 между Монка Маринова Петкова и Рангел Благоев Рангелов, удостоверение за наследници на Монка Маринова Рангелова, починала на 16.11.2005 г. и нотариален акт № 9/1970 г. се установява, че процесната постройка е била съпружеска имуществена общност, като след смъртта на съпругата на Рангел Рангелов, по отношение на сградата е налице съсобственост между Рангел Рангелов и останалите наследници на неговата съпруга - Боянчо Рангелов Благоев и Маринчо Рангелов Благоев. Т. е. искателите в настоящото производство са съсобственици на постройката, която е била предмет на обжалваната заповед на зам. началника на ДНСК. По силата на разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК отмяна на влязло в сила решение може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, макар и то да не е било страна по делото, ако съдебният акт е неблагоприятен за това лице. Касае се не за всички неучаствали в делото лица, а само за тези, които са имали обезпечено от закона право на участие в него при кумулативното наличие и на останалите две посочени предпоставки. В случая те не са налице спрямо искателите. Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото и техните наследници и правоприемници няма сила за други засегнати от акта лица /арг. от чл. 177, ал. 1 АПК/. Поради това те не се нуждаят от специалния способ за защита по реда на чл. 246, ал. 1 АПК. Тъй като не са били страни в процеса, всяко от тях на собствено основание може да обжалва административния акт, без да му се противопоставя възражение за присъдено нещо. Горецитираните решения - за отхвърляне на жалбата и потвърдителното такова, нямат сила по отношение на искателите. Съгласно чл. 131, ал. 1 вр. чл. 149, ал. 2 и чл. 115, ал. 2 ЗУТ право на участие в делото имат само лицата, записани като носители на вещни права по данни от имотния регистър, респективно по разписния лист към кадастралния план. Право на участие в делото, съответно на отмяна на влязлото в сила решение по обжалване на териториалноустройствен акт за имоти и сгради - има само съсобственикът, на чието име са записани. В случая няма данни за вписване на сградата в имотен регистър. В нотариалният акт е записан като собственик само Рангел Рангелов, същият е и извършител на строежа. Производството в конкретния случай е с правно основание на административния акт - чл. 225 от ЗУТ, според който при констатиране на незаконен строеж, началника на ДНСК може да издаде заповед за неговото събаряне. В случая незаконният строеж, чието премахване е разпоредено със заповедта представлява Три етажна сграда", изпълнена в ПИ 3547/59 по КП на к. к. "Чайка" м-ст "Липов кладенец", гр. Варна и частично попадаща върху плажната ивица на морски плаж "Чайка - централен, поради което съгласно цитираната разпоредба от ЗУТ страни в правоотношението са единствено извършителят на незаконния строеж - от една страна и началника на ДНСК от друга страна. С тези съображения, настоящата инстанция приема, че двамата искатели нямат качествата на заинтересувана страна съгласно чл. 15 от АПК. В производство с правно основание чл. 225 от ЗУТ, само извършителя на строежа, на който са засегнати правата и законните интереси с издадената заповед за премахване на строежа има правен интерес да я оспорва пред съда. Собственикът на имота, ако е лице, различно от извършителя на строителството, не е и не може да бъде адресат на такава заповед дори и в частта, с която е разпоредено да извърши доброволно изпълнение по разпореденото премахване. Собственикът на имота в тези случаи не може да бъде ангажиран дори и за разноски по изпълнението, тъй като е изключен от посочените в разпоредбата на чл. 225, ал. 6 ЗУТ лица. По отношение на искателите не е установено извършено незаконно строителство и те не са адресат на задължението за премахване на незаконния строеж, поради което не е следвало да бъдат конституирани по делото като заинтересувани лица. По изложените съображения не може да се приеме, че искателите са били лишени от възможността да участва в делото вследствие на нарушаване на съответни съдопроизводствени правила и че решението има сила за тях. Не са налице основанията за отмяна по чл. 246, ал. 1, вр. чл. 239, т. 5 АПК и подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав