Решение № 4635 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1010/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/, представлявана от управителя, чрез процесуален представител юрисконсулт Неделева, против Решение 23150/12.11.2024г. на Административен съд - София-град по адм. дело 4617/2024г. в осъдителната му част. С него се осъжда НЗОК да заплати на "Специализирана болница за рехабилитация на детска церебрална парализа "Света София" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ЕИК000693711, сумата от 20844 лева представляваща неплатена и отчетена по Договор 222-24-63/25.02.2020г. и допълнителни споразумения, за месец август и месец септември 2023г., извършена медицинска дейност с код 96208-01; сумата от 1763.79 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата до 29.04.2024г. Поддържа доводи в касационната жалба, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му, ведно с последиците. Поддържа, че исковото производство е проведено при недопустима искова молба и при нарушение на правилата за съобщаването и разглеждането й. Съдът не съобразил възраженията относно изпълнението на договора от страна на НЗОК и относимите материални норми, регулиращи изпълнението на договорните задължения. Ответникът, "Специализирана болница за рехабилитация на детска церебрална парализа "Света София" ЕООД, представлявана от директора И. Ч., чрез процесуален представител адвокат Б. Дойчинов, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искова молба от дружеството срещу управителя на НЗОК за заплащане на сумата от 20849 лева, представляваща главница и сума от 2136 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за отчетени и незаплатени медицински дейности за периода август - септември 2023г., като отказът за заплащане е обективиран в писмо изх. 11-02-380/16.04.2024г. на управителя на НЗОК в което е посочено, че дейностите с код 96021.00 и 96021.01 не са в обхвата на договора, поради което не могат да бъдат заплатени. Исковата молба е уточнена по размер на л. 42 от делото с главница 20844 лева и обезщетение за забава от 31.08.2023 до 29.04.2024г. в размер на лихвата за периода от 1892 лева, ведно с лихвата от завеждане на исковата молба. Така подадена и уточнена исковата молба е приета за редовна и допустима по своето съдържание, в което се съдържа фактическо основание и искане до съда. Налице е правно основание в уредбата на административните договори в АПК, Дял III, във връзка с чл. 19ж от АПК и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. При подадените възражения, че се обжалва административен акт, а по същество се разглежда искова молба съдът е приел, че определящо е съдържанието на искането, което по същество е искова молба срещу ответника за заплащане на суми, произтичащи от договор между тях и изпълнението на задълженията по него.. На страните е дадена възможност да вземат отношение по спора и да заявят исканията си по доказателствата, приета е административната преписка и съдът е назначил исканата съдебно икономическа експертиза. Заключението е изготвено и представено пред съда в заседанието на 10.10.2024г., в което са присъствали представители на страните По заключението няма възражения от страните, поради което съдът го е приел. Основното възражение на управителя на НЗОК се свежда до това, че с НРД за 2023-2025г. пътека 260.2 е приета и действа от 01.09.2023г., като лечебното заведение няма право да извършва дейност по тази пътека преди този момент, за което е било уведомено. Съдът е разгледал по същество исковата молба, която приел за основателна. Основал изводите си от фактическа страна на установените факти от вещото лице, което е дало заключение, че медицинските дейности са извършени и са отчетени. По отношение на възражението относно КП 260 е изложил съображения, че при липса на конкретизация в договора между страните - изброяване на диагностични и терапевтични процедури, следва, че договорът се отнася за всички включени дейности и услуги в клиничната пътека. Приел, че за относимия период процедури с код 96208-00 и 96208-01 са включени в пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК като част от основните дейности по КП 260 "Физикална терапия и рехабилитация при детска церебрална парализа". При установеното от фактическа страна е изведен извод за основателност на исковата молба, която уважил изцяло за главницата и по отношение на обезщетението за забава в размерите, установени от вещото лице. Така постановеното решение е правилно. Съдът е спазил съдопроизводствените правила при разглеждане на предявения иск, като е осигурил процесуална възможност на страните да упражнят правата си в пълен обем, с което е създадена процесуална гаранция за защита на интересите им. В тази връзка са неоснователни доводите за нарушения, които са засегнали правата на страните и поради това не съставляват основание за отмяна на решението. Съдът е приел и разгледал доказателствата по делото като е извел обосновани еднозначни изводи от фактическа страна, в съответствие с материалния закон, след като е съобразил и възраженията на страните, които обсъдил подробно, поради което мотивите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция. Това се отнася и до спора какви обеми медицински дейности се включват в КП 260, по който въпрос съдът също е изложил подробни и обосновани мотиви, основани на договора и нормативната уредба, които мотиви се споделят напълно. При този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 1000 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение