Решение № 14937 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2009 г.

Решение № 14937 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Заубермахер България" ЕАД гр. София против решение № 8041/17.06.2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено по адм. дело № 4548/2009 г. с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 171/24.02.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-827/2008 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон е необоснованост - касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и на обжалваното решение на КЗК. Ответните страни Комисия за защита на конкуренцията, "Балкан" АД гр. Ловеч и "Търговски център Тракия" АД гр. Пловдив писмено възразяват срещу жалбата. "Титан АС" ЕООД гр. София оспорва жалбата, а останалите ответници "Титан Клинър" ООД гр. Кърджали, "Титан БКС" ООД гр. Шумен и "Нелсен Чистота" ООД гр. Стара Загора не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на седмо отделение приема, че обжалваното решение на КЗК, с което е оставена без уважение молбата на касатора, поради липса на извършено нарушение по чл. 30 ЗЗК от страна на другите ответници, е законосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. В производството пред КЗК касаторът е поддържал, че сериозно се уврежда доброто име и доверието към него с публикация във в. "Градски" от 3.12.2008 г., в която представител на ответните дружества, включени в Консорциум Титан-Чистота, участващи в процедура по възлагане на обществена поръчка за сметосъбиране и почистване на пет района от СО, сочи, че "другите два участника в конкурса - Заубермахер и Ремондис, са свързани с трето лице". Правилно въз основа на всички събрани доказателства и в съответствие с приложимия материален закон, КЗК и първоинстанционният съд приемат, че липсва нарушение на общата забрана по чл. 29 ЗЗК и на забраната за увреждане доброто име на конкурентите по чл. 30 ЗЗК. В случая, видно от заглавието на самата статия, целта й е оповестяване обжалването на проведения от СО конкурс за почистване на 5 района и представяне на част от съдържанието на самата жалба-за наличие на свързаност на класираните на първо и второ място участници в обществената поръчка. С подаване на жалба се упражнява правото на оспорване на административен акт. Пресъздаването на част от жалбата не представлява само по себе си недобросъвестно поведение, тъй като с него се придава публичност на заведеното производство за обжалване на класирането по обществената поръчка. В административното производство са събрани доказателства, че твърденията и сведенията в статията се основават на официални документи, което обосновава извод за тяхната вярност. Без правно значение е вида на наличната връзка между дружествата, класирани на първо и второ място в обжалваната обществена поръчка, и третия правен субект, както и дали тя може да бъде правно квалифицирана. Ирелевантна е и основателността на жалбата, част от съдържанието на която е оповестено. В този смисъл не е налице увреждане на доброто име и доверието към касатора чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения - чл. 30 ЗЗК. Разпространението на част от съдържанието на жалба не може да се квалифицира и като действие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите по смисъла на чл. 29 ЗЗК. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,