Решение № 1309 от 13.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10746/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. К. против решение 2492 от 01.08.2024 г., постановено по адм.д. 224/2024 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Стара Загора, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отхвърля жалбата на Ю. Д. К. против заповед 10-00-123/25.01.2024 г. на кмета на община Стара Загора, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж пристройка към масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.504.5466.3 находящ се в УПИ ХХII-5466, кв. 290, "[заличен текст]" по плана на гр. Стара Загора. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът излага съображения, че в случая е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, чийто собственик е жалбоподателя. Приема, че строежът е извършен през 1999 г. и излага съображения, че същият не е търпим съобразно изискванията на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, а § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ не е приложим, поради което прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа - пета. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършеното незаконно строителство пристройка към масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.504.5466.3 , находящ се в УПИ ХХII-5466, кв. 290, "[заличен текст]" по плана на гр. Стара Загора. За строежа не е одобрен инвестиционен проект и не е издадено разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В констативния акт подробно е описан и индивидуализиран незаконния строеж. Актът е връчен на жалбоподателя, който депозира възражение, което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е правилен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната пристройка към масивна жилищна сграда е "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъдат одобрени и издадени строителни книжа. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран. В констативният акт е изготвена окомерна скица, като доказателства оборващи констатациите в акта не са ангажирани. Законосъобразен е изводът на съда, че незаконният строеж е реализиран през 1999 г., като този извод е направен въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Предвид годината на извършване на строежа същият попада в хипотезата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, която изисква освен строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон и същите да са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в законоустановения срок. Доказателства за декларирането на строежа по делото не са ангажирани. Правилно съдът приема, че правилото на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ е неприложимо. Разпоредбата на § 127, ал. 1 не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001г.,а само тези,които не се обхващат от ал. 1, 2 и 3 на § 16 ДР ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ( ДВ. бр. 82/2012г. ), т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на § 127 ПР ЗИД ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Следователно процесния незаконен строеж следва да бъде разглеждан според времевия период на изграждането му по § 16, ал. 3 ПР ЗУТ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. Правилността на тази съдебна практика се потвърждава и от факта, че с всички последващи изменения на ЗУТ от 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г., 2021г., законодателят не измени или допълни така установените четири периода на режима на търпимост на незаконните строежи, т.е. нормите на § 16, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и § 127, ал. 1 са успоредно действащи, като § 127, ал. 1 само допълва регламентацията на § 16 с нов период на търпимост и визира крайния момент до който може да бъде изграден евентуално търпим незаконен строеж 31.03.2001 г., която дата е обвързана с момента на влизане в сила на ЗУТ. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, е правилен. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Доказателствената тежест е разпределена правилно и е указана на страните. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и прави обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Доводите на касатора, че не са събрани доказателства относно разположението на строежа спрямо регулационните граници на имота, начина на застрояване на същия и в съседните имоти, са неоснователни, тъй като предвид установената година на извършване на строежа и липсата на декларирането му пред компетентните органи в законоустановения срок, тези обстоятелства са ирелевантни за неговата търпимост. А, както бе посочено по-горе незаконният строеж е индивидуализиран, а доказателства оборващи констатациите в констативния акт не са ангажирани. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,