Решение № 8078 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 389/2019 г.

Решение № 8078 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 389/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Николов, чрез процесуален представител, срещу решение № 6109/25.10.2018 г. по адм. дело № 5930/2018 г. на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 844/18.05.2018 г. на Началника на Национална служба за охрана при Президента на Република България, с която на основание чл. 89, т. 7, т. 9, т. 10 и т. 20 във вр. с чл. 90, т. 6, чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 94, ал. 1, т. 6, чл. 116, ал. 1, т. 13 и чл. 118, ал. 1 от Закона за националната служба за охрана /ЗНСО/ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон, иска отмяната му. Претендира присъждане на сторените разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Националната служба за охрана, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба, иска оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Н. Николов срещу заповед № 844/18.05.2018 г. на Началника на Национална служба за охрана при Президента на Република България, с която на основание чл. 89, т. 7, т. 9, т. 10 и т. 20 във вр. с чл. 90, т. 6, чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 94, ал. 1, т. 6, чл. 116, ал. 1, т. 13 и чл. 118, ал. 1 от Закона за националната служба за охрана /ЗНСО/ му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че касатора е наказан за извършено нарушение на дължими норми за професионално поведение по чл. 89, т. 7, 9, 10 и 20 от ЗНСО, изразяващи се в това, че в изпълнение на служебните си задължения във връзка с посещение в страната на емира на емирство Катар в периода 6.03.2018 г. - 8.03.2018 г. и осъществени служебни контакти с консула на Катар, предоставил информация за участващите охранители и шофьори в нарушение на служебните му задължения, вменени с длъжностната характеристика по т. 22, б. "б" и "в" - да не разгласява и да не допуска разгласяването и узнаването от неоправомощени за това лица или организации до личните данни, служебна или класифицирана информация, до които е получил достъп при или по повод служебните си задължения. От доказателствата по делото съдът е установил, че жалбоподателят не е бил оправомощен да предоставя по време на мероприятието информацията, тъй като същата е поискана от консула на Катар в частен разговор. В решението съдът е приел, че правилно е била ангажирана дисциплинарната отговорност на касатора и за вмененото му в обжалваната заповед друго нарушение на служебните задължения, за това че на 8.03.2018 г. получил личен подарък от консула на Катар, подръчна торбичка, съдържаща поздравителна картичка и ръчен часовник марка "Ролекс" на стойност около 600 долара, както и 31 броя запечатани пликове, за които е знаел, че са "благодарност от катарска страна", както и с раздаването им, включително организиране на раздаването им на съответните служители от НСО, Н. Николов нарушил чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Етичния кодекс на служителите от НСО и т. 22, б. "г", "д" и "з" от длъжностната си характеристика. За да отхвърли жалбата срещу оспорената пред него заповед, съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган, в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на заповедта, спазена е предвидената в ЗНСО процедура по налагане на дисциплинарно наказание. От доказателствата по делото, административния съд е установил, че дисциплинарното нарушение вменено на касатора е доказано от субективна страна -служителят е запознат с длъжностната характеристика, в която са посочени норми на служебно поведение, същите отнесени към разпоредбите на ЗНСО, Етичен кодекс и други нормативни актове служебни задължения не допускат нарушаването им, поради което дисциплинарно наказващият орган правилно е приложил материалният закон. Решението е неправилно. Пред касационната инстанция са представени писмени доказателства, а именно: решение № 57/30.11.2018 г. по АНД № 316/2018 г. на Софийски военен съд, с което на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, Н. Николов е признат за невинен за това, че на 8.03.2018 г. в гр. София, на паркинга на хотел "Балкан", около 17. 00 ч., използвайки служебното си положение на длъжностно лице - началник 01-ви сектор към 04 отдел в НСО при президента на Република България, набавил за себе си противозаконна облага в противоречие с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ЗНСО "При изпълнение на служебните си задължения, в обществения и личния живот служителите са длъжни да имат поведение, съобразено с Етичния кодекс на служителите от НСО" и чл. 2, ал. 2 от Етичния кодекс, а именно: не може да получава лични облаги, освен възнаграждението си от дейност или услуга, предприети от името или за сметка на службата", като получил от дипломатическото аташе на посолството на държавата Катар в София, господин Ф. Мусаллам - часовник марка "Ролекс", модел "Ойстерс" на стойност 90 лв. и набавил за другиго противозаконна облага: парична сума на обща стойност 4979, 58 лв., които получил от дипломатическото аташе на посолството на Катар в София. Налице е извод за идентичност на едно от фактическите основания за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на касатора Н. Николов и вмененото нарушение на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Етичния кодекс на служителите от НСО при Президента на Република България и повдигнатото срещу него обвинение, по които с цитираното по-горе решение е признат за невинен по обвинението че е набавил за себе си противозаконна облага - часовник марка "Ролекс" и за другиго противозаконна облага парична сума на обща стойност 4979, 58 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК вр. с чл. 144 АПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Действително производството по налагане на дисциплинарно производство е самостоятелно и независимо от наказателното производство, но установеното в случая пълно тъждество на фактите по едно от нарушенията за които е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" и приетото с представеното решение, че държавният служител не е извършил деянията, за които са му повдигнати обвинения и които са послужили като основания за издаване на заповедта, съдът намира, че представеното за първи път пред настоящата инстанция решение на Софийски военен съд е относимо към законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на касатора. В разпоредбата на чл. 220 от АПК е наложена забрана за нови фактически установявания за първи път в касационната инстанция. Представеното решение следва да бъде обсъдено от първонистанционният съд, в съвкупност със всички останали по делото доказателства. При новото разглеждане, съдът следва да събере доказателства дали решение № 57/30.11.2018 г. по АНД № 316/2018 г. на Софийски военен съд, с което касатора е признат за невинен по повдигнатите обвинения е влязло в законна сила, с оглед изискването на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК. Съдът следва също така да извърши преценка от доказателствата по делото дали наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" за вмененото със заповедта нарушение на т. 1, подточка 22, б. "б" и "в" от длъжностната характеристика, че е изготвил и представил списък с длъжностни лица от НСО, имащи задачи по осигуряване на безопастността на Емира на Катар и придружаващата делегация, без да има служебни правомощия за това или да му е възлагана такава служебна задача, с което е нарушил цитираната разпоредба от ЕК на служителите В НСО: да не разгласява и да не допуска разгласяването и узнаването от неоправомощени за това лица или организации на служебна или класифицирана информация, до които е получил достъп при или по повод изпълнение на служебните си задължения е съразмерно с наложеното с обжалванато заповед дисциплинарно наказание "уволнение". При новото разгледане на делото, съдът следва да съобрази обстоятелството, че както в обжалваната заповед, така и от събраните по делото доказателства, ДНО не е доказал липсата на правомощия на касатора да предостави по време на мероприятието информация за участващите охранители и шофьори на представител на Катар, както и дали отправеното лично до него искане за предоставянето й е следяло да бъде съгласувано с друг служител от НСО или оправомощено за това лице. Съдът следва да отговори й на въпроса дали дипломатическото аташе на посолството на държавата Катар в София на когото е предоставена информацията от касатора има качеството на неоправомощено лице по смисъла на посочената в заповедта за нарушена разпоредба на т. 1, подточка 22, б. "б" от длъжностната характеристика за длъжността "началник на сектор" на сектор 01 "лична охрана" в отдел 01, 02, 03 и 04 на НСО. С оглед на изложените мотиви, оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане е необходимо съдът да извърши преценка на представеното пред настоящата инстанция доказателство, в съвкупност с останалите доказателства, както и да даде указания по смисъла на чл. 171, ал. 4 от АПК. При този изход на делото, настоящата инстанция не следва да присъжда разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение