Решение № 11619 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6783/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Х. К. против решение 171 от 12.02.2024 г., постановено по адм.д. 668/2023 г. по описа на Административен съд София област. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Ихтиман, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - област отхвърля жалбата на С. Х. К. против заповед 547/20.04.2023 г. на кмета на община Ихтиман, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Полумасивна постройка, изградена от термопанели, разположена в ПИ 222, кв. 99 по плана на гр. Ихтиман. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа - пета. Доводите в касационната жалба, че строежът е трета категория са неоснователни, тъй като същият няма характеристиката на строежите, посочени в чл. 137, т. 3 ЗУТ, напротив строежът е пета категория съобразно чл. 137, т. 5 , б.в ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство Полумасивна постройка, изградена от термопанели. Препис от констативния акт е връчен на жалбоподателя, които не депозира възражение. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и обоснован. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. От събраните по делото доказателства, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран. Доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Строежът е индивидуализиран в констативния акт с изготвената окомерна скица, а размерите и характеристиката на строежа се потвърждават и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. По несъмнен начин по делото е установено, че за строежа не е е издадено разрешение за строеж, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предвид годината на извършване на строежа същият не е търпим. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че за строежа не се изисква издаване на разрешение за строеж. Като строеж на допълващото застрояване за полумасивната постройка не се изисква одобряване на инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, т.е. предвиден е облекчен режим за издаване на разрешение за строеж на постройките на допълващото застрояване. Следователно като прави извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд София област постановява решение в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,