Решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г.

Решение № 217 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. К., [населено място], срещу въззивно решение № 137 от 04.02.2010 г. по гр. дело № 2034/2009 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 2657 от 07.08.2009 г. по гр. дело № 9087/2008 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу А. Б. А. по реда на чл. 415 ГПК иск за установяване на вземане за разликата над 248.57 лв. до 2 655.40 лв. - неизплатено адвокатско възнаграждение заедно с лихва за забава за разликата над 23.19 лв. до 190 лв. - за периода 15.02.2008 г. - 25.09.2008 г. Въззивният съд е приел, че уговореното адвокатско възнаграждение е било свързано с развалянето на целия договор за гледане и издръжка, а с влязлото в сила съдебно решение договорът е бил развален до размер на 4/12 идеални части. До този размер съответно се дължи и адвокатско възнаграждение, като заплатената авансово сума от 640 лв. трябва да се приспадне от дължимото. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че адвокатското му възнаграждение се дължи само до размер на 4/12, а не до 8/12 от уговорената сума, както и, че трябва да се приспадне платената вече сума от 640 лв. с разписка от 30.11.2000 г. Това е така, защото с влязлото в сила съдебно решение договорът е развален не за 4/12 идеални части, а за 8/12 идеални части от имота, поради което му се дължи и 2/3 от уговореното адвокатско възнаграждение. Платените на 30.11.2000 г. 640 лв. не следва да се приспадат от уговореното възнаграждение, защото договорът за правна защита и съдействие е сключен по-късно. Ответникът по касационната жалба А. Б. А., [населено място], оспорва жалбата. С определение № 1267 от 08.12.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 04.02.2010 г. по гр. дело № 2034/2009 г. на Варненския окръжен съд по процесуалноправните въпроси относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС - ППВС № 1/1953 г. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд не е направил всичко това. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Установено е по безспорен начин, че между страните по делото е сключен договор за правна защита и съдействие по гр. дело 1284/2001 г. на Варненския районен съд и гр. дело № 6048/2000 г. на Варненския районен съд. Договорът е без дата. С разписка от 30.11.2000 г., т. е. преди сключването на договора за правна защита по делата от 2000 г. и 2001 г. ответникът е заплатил на ищеца 640 лв. за предявяване на иска по първото дело. Уговореното адвокатско възнаграждение по същото дело е в размер на 2 000 щ. д или левовата им равностойност, ако предявеният иск бъде уважен. Страните не са постигнали съгласие за приспадане на вече платената сума от 640 лв. С влязло в сила решение по това дело договорът за прехвърляне на 1/2 идеална част от жилищен етаж на сграда срещу задължение за гледане и издръжка е развален за 4/12 идеални части от имота. Оттук следва, че съобразно уговореното между страните по делото на ищеца се дължи 2/3 от уговореното адвокатско възнаграждение или сумата 1777.13 лв. От нея не следва да се приспадат платените 640 лв. преди уговарянето на окончателния размер на възнаграждението. Изложеното налага касиране на въззивното решение в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора. Исковете следва да бъдат уважени и за сумите 1528.56 лв. - неплатено адвокатско възнаграждение и 119.40 лв. - лихва за забава за периода 15.02.2008 г. - 25.09.2008 г. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 141.51 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.