Решение № 11634 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3842/2010 г.

Решение № 11634 от 11.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3842/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Брик Билд" ООД - гр. София, ЕИК 131518351, подадена чрез адв. В. Янкова със съдебен адрес гр. София, бул. "Черни връх" 46, ет. 1, ап. 5, против решение № 63/07.12.2009 г. на Административен съд - СОФИЯ, I отделение, 12 състав, постановено по адм. д. № 6128 по описа за 2007 г. на този съд, в частта отхвърляща жалбата на дружеството против РА № 20001083/28.06.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - град, потвърдена с решение № 1835/29.10.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 16 290 лв. по доставката, документирана с фактура № 95/21.06.2006 г. Фактурата е издадена от "Експроект - С" ЕООД, като се обжалва решението и в частта за разноските. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че към датата на издаване на фактурата, възложената с договора от 15.12.2005 г. услуга е била завършена. Това е видно от приетите по делото 2 бр. приемо-предавателни протоколи, допълнителен анекс от 25.01.06 г. Вещото лице по ССчЕ посочило в заключението си, че е налице съответствие със сумата по процесната фактура, тази от договора за проектиране и анекса. Документите не били оспорени. В частта на решението относно разноските се твърди, че е без значение реалното изплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят е пледирал чрез адв. Янкова за отмяна на решението в обжалваната част, отмяна на съответната част от акта и присъждане разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, я е оспорил с доводи, поддържани в съдебно заседание от юрисконсулт Минкова. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на IА отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението в обжалваната част на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил следното: Предмет на фактура № 95/21.06.2006 г. е авансово плащане, което към деня на нейното издаване не е направено. Към 21.06.06 г. не е възникнало данъчно събитие съгласно нормата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм., в приложимата за периода редакция). Констатирано е още несъответствие на стойността на фактурата с другите събрани доказателства. При извършване на ревизията е представен договор за проектиране от 15.12.05 г. и приемо-предавателен протокол от 21.06.2006 г.. С молба от 18.08.08 г. са депозирани анекс от 25.01.06 г., хонорар - сметка, обяснителни записки. Съдът е квалифицирал документните като частни, без достоверна дата, респективно същите нямат обвързваща съда доказателствена сила. Съдът е посочил в решението си, че в случая не става въпрос за закъсняло издаване на фактура, а за издаването й без настъпило данъчно събитие.

Решението в обжалваната част е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

В разпоредбата на чл. 25, ал. 1 е регламентирано, че данъчното събитие възниква на по - ранната от двете дати:

1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършване на услугата

2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане).

Не е спорно по делото, че към датата на издаване на фактурата, такова плащане няма. Не е доказано също така към този момент да е била завършена и услугата. Твърдението на касатора в този смисъл е вътрешно противоречиво, защото предмет на доставката по спорната фактура не е осъществена услуга, а авансово плащане. Обосновани са съдебните мотиви, изложени по отношение събраните доказателства във връзка с извършване на услугата. Тези доказателства не са били представени своевременно, а част от тях са депозирани по време на съдебното производство и то с оглед изготвяне на допълнителното заключение. Документите са частни по характера си, но очевидно са създадени за целите на обжалването и правилно съдът е счел, че нямат обвързваща го доказателствена сила. Касаторът не е аргументирал представянето на тези доказателства по време на висящия процес.

Решението не е засегнато от пороци, съставляващи основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, същото е правилно в обжалваната част и трябва да бъде оставено в сила.

С оглед на резултата по делото в полза на Д "ОУИ" - гр. София трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 776 лв. за касационното производство.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на I А отделение