Решение № 3656 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2013 г.

Решение № 3656 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9785/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Веселин Андреев Андреев, депозирана чрез пълномощника му адв. Снежана Захариева, срещу Решение № 3423 от 20.05.2013 г., постановено по адм. дело № 14419/2012 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответникът - Председателят на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА, Комисията), чрез пълномощника си юрк. Хубавинка Петкова, дава мотивирано становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователно, оспорването на Веселин Андреев срещу Решение № 2-108 от 21.11.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА, в частта с което е установена и обявява принадлежността на оспорващия към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел за установено следното: При проверка на кандидатите за общински съветници, извършена по инициатива на председателя на Общинската избирателна комисия - Силистра до КРДОПБГДСРСБНА е изпратена бланка за проверка на личните данни на всички кандидати в изборите за общински ответници и кметове на 23 октомври 2011 г. в община Силистра. В отговор на запитването е получил данни, че кандидатът за общински съветник под № 4 - Веселин Андреев, род. на 22.10.1953 г. е вербуван на 16.12.1984 г., с посочено л. д. № 81351 в ОУ на ДС - 04 Силистра, с псевдоним "Андрей" и категория секретен сътрудник - агент. В потвърждение е представена извадка от регистрационен дневник, където под № 81351 е отбелязана регистрация 16.12.1986 г. и е извършено отбелязване в графа "архивни номера" - IА 1083 - Силистра. Представен е още рапорт от 16.12.1986 г. от Сл. Вълканов за проведена вербовка на лицето Веселин Андреев Андреев, с който е направено предложение да бъде утвърдена вербовката на Андреев за агент на ДС по линия на "икономика", като същият се регистрира в отдел 03-ДС под името "Андрей". Вербовката е утвърдена на 17.12.1986 г. от началник на окръжно управление МВР - Р. Славов. Представена е и регистрационна бланка от 20.12.1986 г. - за регистрация на оспорващия като агент с псевдоним "Андрей" на 16.12.1986 г., в която е посочено, че дадения номер на делото по централизирания отчет е № 81351. След проучване и обсъждане на наличните материали, Комисията е взела решение № 2-108 от 21.11.2012 г. за установяване и обявяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на изброените в него лица по чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, между които Веселин Андреев Андреев. Решението е съобщено на оспорващия на 26.11.2012 г. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че оспорваният акт е издаден от компетентния колегиален административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. При анализа на събраните в хода на производството доказателства, преценени в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, съдът е достигнал до извода, че в случая са налице законово изискуемите предпоставки за установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на българския гражданин В. Андреев. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно - решението на Комисията, с което завършва това производство, по своята правна природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона. Комисията не притежава правомощие да признава или отрича принадлежност към органите на ДС, а само да обяви регистрирана такава в архива на специалните служи. Правомощията й визирани в закона се свеждат само до констатиране на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от закона, въз основа на документи, изчерпателно посочени в чл. 25 от същия, сочи в мотивите си съдът. В случая принадлежността на Веселин Андреев Андреев към органите по чл. 1 от Закона, в качеството му на секретен сътрудник - агент (пар. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА), е установена при наличност на документи посочени в чл. 25, т. З от ЗДРДОПБГДСРСБНА - картон образец № 4, регистрационен дневник, рапорт от 16.12.1986 г. от Сл. Вълканов за проведена вербовка и регистрационна бланка от 20.12.1986 г., както и от свидетелските показания. Посочените писмени доказателства представляват документи по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДРДОПБГДСРСБНА и са сред изброените в чл. 25, т. З от Закона. Наличието на който и да е от тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Поради това съдът е приел, че за Комисията не е съществувала друга възможност, освен да обяви принадлежността на оспорващия към органите по чл. 1 от Закона, тъй като в процесното административно производство органът упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че по делото не са представени документи, изходящи от жалбоподателя, които да установяват "наличие на дейност" от негова страна през периода, през който същият е бил регистриран като секретен сътрудник - агент. В постоянната практика на съдилищата е прието, че в чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Изброяването не е изчерпателно, т. к. самата разпоредба завършва с израза "или други информационни носители", от една страна. От друга, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието "документ" съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай, поради което съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно решение. Неоснователно е и възражението за необоснованост на съдебния акт. Изводите на съда са направени въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства и във връзка с възраженията на страните. Начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение № 4 по КД № 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за "активното участие" на лицето. А правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до установяване, т. е. констатиране принадлежността на лицата по чл. 3 към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да обяви принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение