Решение № 4212 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13521/2009 г.

Решение № 4212 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13521/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Роберт Тихомиров Петров против заповед № К-1061 от 21.02.2008 г., издадено от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, в качеството му на главен инспектор, категория В, началник на сектор в отдел "Противодействие на престъпността към Областна дирекция "Полиция" - Перник (ОДП) при Национална служба "Полиция" (НСП). В жалбата и в хода на производството, жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и процесуалните правила за издаването на административния акт. Тези доводи са подкрепени с твърдения, че от една страна заявлението за прекратяване на служебното правоотношение е съставено от Петров поради силен натиск, упражнен от Главния секретар на МВР, изразяващ се в това, че същия е бил непреклонен в искането си жалбоподателя и колегите му от ОДП, Стоилов, Тодоров, Георгиев и Васев, да подадат оставките си, довело като резултат до опорочаване на действителната му воля, а от друга - че заявлението никога не е подавано по реда на чл. 260 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) (ред. ДВ, бр. 44/2008 г.), а същото е останало в кабинета на главния секретар. При тези поддържани основания се пледира отмяна на заповедта. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на процесуалните правила, въз основа на писмено искане от служителя. Спазен е и чл. 260 от ППЗМВР, защото заявлението има рег. № 3704/20.02.2008 г. и е отправено до органа по назначението. Изразена е воля, формирана у автора на волеизявлението, като причините, мотивирали служителя да подаде писменото искане не могат да бъдат предмет на контрол. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 146 от АПК, намира същата за допустима. Първоначално така подадената жалба е разгледана по адм. дело № 4559/2008 г. от друг тричленен състав на ВАС, приключило с решение № 8093/18.06.2009 г., с което е отхвърлено оспорването на заповед № К-1061/2008 г. При осъществен касационен контрол по адм. дело № 9906/2009 г. по описа на ВАС, петчленен състав на ВАС, със свое решение № 11749/12.10.2009 г. е отменил посоченото първоинстанционно решение на основание чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, като делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав. От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Министърът на вътрешните работи със своя заповед № К-1061, издадена на 21.02.2008 г. е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя, в качеството му на главен инспектор, категория "В", началник на сектор в отдел към ОДП при НСП. Фактическото основание, посочено в заповедта е "по собствено желание" на служителя, изразено в заявление рег. № 3704 от 20.02.2008 г., а посоченото правно основание е чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. В адм. д. № 4559/2008 г. е представено и самото заявление, по което страните не спорят относно истинността му - документът е подписан от Петров и материализира воля за освобождаването му от заявената длъжност в ОД "Полиция" гр. Перник от страна на министъра на вътрешните работи. Заявлението е отправено чрез директор на НСП - МВР, като същият е взел отношение като е отбелязал еднозначното "Съгласен", датирано на 20.02.2008 г. Заявлението е достигнало до крайния адресат на същата дата и е заведено под № 3363 при дирекция "Човешки ресурси"/ЧР/ към МВР. По делото е представено, неоспорено от страните, извлечение от регистрационен дневник на ОДП, касаещо документооборота за 20.02.2008 г., установяващ, че на посочената дата, под № 3704 е направено вписване относно представено "на ръка" заявление от Роберт Тихомиров Петров, разпределено на Дирекция "Човешки ресурси"- МВР. В тази връзка, съдът приема за доказан от страна на административния орган факта, че заявлението е подадено по реда на чл. 260 от ППЗМВР респ. за недоказано твърдението на жалбоподателя, че изготвения от него документ не е подаван. По спорния между страните въпрос относно действителността на волеизявлението на Петров за прекратяване на служебното му правоотношение, поради натиск, упражнен от страна на главния секретар на МВР, то настоящия съдебен състав, счита че, жалбоподателят не е доказал благоприятстващият го и положителен по своя характер факт за порок във волята, продиктуван от основателен страх предизвикан от поведението на главния секретар на МВР. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпитите на свидетелите Илиян Георгиев и Бойко Тодоров, които имат преки и непосредствени възприятия за случилото се на 20.02.2008 г. в кабинета на главния секретар на МВР, поради което съдът ги кредитира напълно. Съгласно показанията на св. Георгиев се установява, че на посочената по-горе дата между 16.30 ч. и 18 ч., в кабинета на Главния секретар на МВР, по негово искане, се е провела среща, в която са участвали различни служители на МВР между който и настоящия жалбоподател. В хода на срещата, Главния секретар е изразил негативна оценка към работата на присъстващите служители от ОДП - Перник и казал да си пуснат заявления за напускане. Установява също така, че жалбоподателя Петров единствен от присъстващите е възразил на Главния секретар, заявявайки, че "сме (присъстващите служители) дошли на работно съвещание, а не да подаваме заявления за напускане". Описани са и последващите действия на Главния секретар, който наредил на секретарката да им даде по един бял лист и извикал началника на кадри да ни диктува какво да пишат. Посочил е, че Главният секретар въпреки нежеланието на служителите е настоял повторно на своето искане, заявявайки, че няма да излязат от кабинета му, преди да напишат заявленията си. Личните си усещания относно създалата се ситуация, свидетелят е изразил така: "В началото си мислихме, че всичко ще се размине. Специално аз почувствах и разбрах, че без да подпишем заявлението за напускане няма да излезем от кабинета". Показанията дадени от св. Тодоров се припокриват като цяло с дадените от св. Георгиев относно времето на срещата и поведението на главния секретар. Свидетеля установява, че по време на срещата Главният секретар "обиждал", "нагрубявал", "крещял". Показанията му потвърждават и казаното от св. Георгиев, че Главния секретар е изразил крайно негативна оценка за работата на присъстващите служители от ОДП - Перник и професионалните им качества и възможности, както и факта, че е направил изявление, че "докато не напишат заявленията няма да излязат от кабинета". От така събраните свидетелски показания, съдът счита за установено, че на проведената среща, Главния секретар, чрез своето настоятелно вербално агресивно и неадекватно поведение е успял да наложи на присъстващите лица вкл. и на жалбоподателят Петров, волята си, същите да подадат заявления за прекратяване на служебните им правоотношения. Съдът обаче, не счита, че Петров е бил подложен на "натиск" от вид и интензитет, който да възбудят у него непреодолими страхови представи от евентуални отрицателни последици, касаещи личността му, негови близки, трети лица или имуществото му, които може да избегне чрез подчиняване на волята си спрямо тази на лицето оказващо "натиск". Следва да се отбележи, че жалбоподателя към момента на срещата с Главния секретар е бил началник на сектор "Борба с организирана престъпност", което само по себе си предполага по-висока от обичайната психическа устойчивост спрямо емоционално стресови ситуации, каквато безспорно се е случила на 20.02.2008 г. Тук е мястото да се отбележи, че жалбоподателят е и единствения от присъстващите служители възразил на предявените искания на Главния секретар. Видно от показанията на двамата разпитани свидетели, същите не установяват преки впечатления за емоционалните преживявания на жалбоподателя. Напротив и двамата установяват косвено личните си преживявания и усещането си за общото настроение на срещата. Следва да се отбележи, че изявленията на Главния секретар, относно едностранно установеното от негова страна към присъстващите служители условие за излизане от кабинета му - подадено заявление за напускане, са и реално неизпълними. При така установеното, за настоящия съдебен състав се налага убеждението, че волята на Петров, материализирана в заявление от 20.02.2008 г., не е резултат от предизвикан у него основателен страх от евентуално засягане на негов интерес, което той е целял да избегне чрез съставянето на процесното заявление. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че заповед № К-1061 от 21.02.2008 г. на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган, съгласно установените му правомощия по чл. 246, т. 1 от ЗМВР и с оглед притежаваната от адресата на акта категория "В". Оспорвания акт е в необходимата от закона форма и съдържа посочените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити - наименование на органа, правни и фактически основания за постановяването й, както и разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на страните, срокът и начина на изпълнение. Заповедта е издадена при липса на установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като административното производство е започнал по писмено искане (заявление) от страна на жалбоподателя по реда на чл. 260 от ППЗМВР до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи чрез началника на съответното структурно звено - НСП. Административния орган правилно е приложил материалния закон, като в условията на обвързана компетентност и наличие на изпълнен фактически състав на хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение. Водим от горното, съдът намира оспорването за неоснователно и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,