Решение № 14324 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1858/2010 г.

Решение № 14324 от 25.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1858/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията против решение № 1890 от 11.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2161/2009 г. на Административен съд - гр. Варна /АСВ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - зам.-председателят на Административен съд - гр. Варна, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита доводът на касатора за отвод на съдията от Административен съд - гр. Варна за основателен, като отделно от това негово становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение Административен съд - гр. Варна е отхвърлил жалбата на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията, срещу Решение № 2/23.07.2009 г. на зам.-председателя на Административен съд - гр. Варна за отказ по заявление по ЗДОИ вх. № П-0002/20.07.2009 г. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление по ЗДОИ вх. № П-0002/20.07.2009 г. Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията е поискало от Председателя на Административен съд - гр. Варна да му бъде отговорено писмено на следните въпроси: 1. Колко съдебни акта с наказания или отказ да бъдат наложени наказания по чл. 306 във връзка с 304 от АПК е постановил АСВ след 01.03.2007 г. до отговора на настоящото заявление; 2. Колко на брой наказания са наложени в производствата по т. 1; 3. В колко от производствата по т. 1 АСВ е указано засегнатото от неизпълнението на влезлия в сила съдебен акт лице да заплати държавна такса, за да бъде приложена административнонаказателната процедура. 4. За колко от актовете по т. 1 е образувано административнонаказателно производство в самостоятелно дело, отделно от делото, по което е постановен влезлият в сила съдебен акт с произтичащото от него неизпълнено задължение по смисъла на чл. 304 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е приел, че основният спорен въпрос по делото е представляват ли съдебните актове обществена информация. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ съдилищата са задължени субекти за осигуряване на достъпа до обществена информация, като реда за предоставяне на информация относно дейността на съдебните органи е уреден в Закона за съдебната власт, който като специален е приложим към исканата от касатора информация. Съгласно чл. 5 от ЗСВ гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт, като този принцип е доразработен в правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, издаден от ВСС. Съгласно чл. 76 от Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища, съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост, достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Правилно съдът е приел, че страните по делата, техните представители и адвокатите осъществяват правото си на достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони, а лицата, които не са страни по делото имат правото на информация при наличие на законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба. Обосновано е прието в мотивите на оспореното решение, че след като касаторът не е бил страна по делата, за които иска предоставяне на информация, то е следвало да докаже законен интерес, какъвто не е твърдения от него интерес - лесно установима предимно статистическа информация, засягаща дейността на АС Варна като цяло, с оглед да се установи тенденция в неговата практика и съставяне на мнение за нейната законосъобразност. Наред със справките по делата съдилищата публикуват и доклади за дейността си, които могат да бъдат определени като обществена информация. АС Варна е публикувал на интернет страницата си всички съдебни актове и доклади за дейността си през 2007 и 2008 г., които могат да бъдат прочетени на страницата на съда, като по този начин е направил достъпна статистическата информация, която събира, което прави подаването на искане за предоставяне на такава информация неоснователно. По отношение на исканата в точка 3 информация "в колко от производствата по т. 1 АСВ е указано засегнатото от неизпълнението на влезлия в сила съдебен акт лице да заплати държавна такса, за да бъде приложена административнонаказателната процедура", съдът правилно е приел, че се касае за информация относно едно законово изискване, въведено с разпоредбата на чл. 151, т. 3 от АПК, за което съдът следи служебно като при липса на документ за платена държавна такса на жалбоподателя следва да се даде възможност за представяне на документ за платена д. т. и при непредставянето му в срок, жалбата като нередовна, следва да бъде оставена без разглеждане. По отношение на информацията, поискана в т. 4 "за колко от актовете по т. 1 е образувано административнонаказателно производство в самостоятелно дело, отделно от делото, по което е постановен влезлият в сила съдебен акт с произтичащото от него неизпълнено задължение по смисъла на чл. 304 от АПК", правилно съдът е приел, че тази информация е свързана с администрирането на делата, което е вътрешно организационен въпрос и което не представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ. ЗДОИ дава възможност на гражданите и организациите да се запознават със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена се съхранява в административните органи, но не е дал възможност под формата на искане на достъп до обществена информация, гражданите и организациите да налагат на административните органи обработването, създаването и съхранението на статистическа и/или друга информация, която законът не изисква административният орган да обработва, събира и съхранява. Неоснователно е и направеното в касационната жалба оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е направен отвод на съдията - докладчик, разгледал делото в АСВ. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ГПК изброява изчерпателно основанията, при които като съдия по делото не може да участва конкретно лице. В случая не е налице нито едно от посочените основания, тъй като фактът, че е поискан достъп до обществена информация от председателя на Варненския административен съд, и неговия акт подлежи на съдебен контрол от същия съд, не е сред основанията за отвод по смисъла на чл. 22. Видно от разпореждане от 27.08.2009 г. на председателя на АСВ, той е разпределил разглеждането на делото чрез компютър, който избор е отразен в протокол. Съгласно чл. 93 от Закона за съдебната власт, председателят на административния съд има конкретни правомощия, свързани с организацията на работата на съда, като неговите разпореждания във връзка с тази организация са задължителни за съдиите и служителите в съответния съд. Председателят на АС обаче няма правомощия да въздейства върху съдиите при решаването на делата, с оглед на което не съществува пречка неговите актове, за които законът е предвидил съдебен контрол, да бъдат разглеждани от съдии от същия съд. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че съдията - докладчик обективно и безпристрастно е обсъдил доказателствата по делото и е обосновал правни изводи, съответстващи на приложимите правни норми. Предвид на изложеното, касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение