Решение № 2125 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5970/2020 г.

Решение № 2125 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5970/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тремп Трейд" ЕООД, представлявано от управителя И. Пейчинова, действащо чрез процесуалния си представител –адв. Минчева, против решение № 503/24.02.2020 г., постановено от Административния съд – Пловдив по адм. д. № 1034/19 година. От подробната обстоятелствена част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са, както необоснованост, така и неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалния закон от съда – чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска, както и присъждане на разноските, направени по делото.

Ответникът – Областнаjd дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново ( ОД на МВР – Велико Търново) чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, въз основа на които е отхвърлен иска.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по делото пред първоинстанционния съд, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол и което е неблагоприятно за касатора.

По основателността на касационната жалба, Върховният административен съд приема следното:

Административният съд – Пловдив( наричан за краткост по-долу" първоинстанционният съд" или "административният съд")е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи, направени за покупката и обслужването на лек автомобил, причинени от подробно индивидуализирани противоправни действия и бездействия на служители на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Велико Търново. Административният съд е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. с чл. 204, ал. 4 АПК.

Административният съд е преценил иска като допустим, като предявен от процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от предявяването, срещу правосубектен ответник.

За установено от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел следното: на 15.11.2017 г. ищецът е закупил от Б. Борисов лек автомобил марка "Рено Каптюр" с номер на рамата VF12 RAJ1 A54487406, с първоначална регистрация в Република България, извършена от продавача на 09.03.17 г. в сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, с рег. [рег. номер на МПС].

Установено е от съда, че преди продажбата на този автомобил на ищеца, по отношение на автомобила са извършвани проверки от служители на ОД на МВР – Велико Търново, поискани от Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" при МВР(ДМОС на МВР), която от своя страна е била уведомена от бюро СИРЕНЕ – Испания, във връзка с подадени два сигнала от испанските власти за дискретно наблюдение на въпросния автомобил. Първият сигнал е подаден на 21.11.2016 г. като автомобилът е бил въведен с испанския си регистрационен номер – [рег. номер на МПС], а вторият е създаден на 28.06.17 г. като автомобилът е въведен с българския си регистрационен номер – [рег. номер на МПС].

Установено е от първоинстанционния съд, че в резултат на разменена кореспонденция между Бюро СИРЕНЕ – Испания и ДМОС, ОД на МВР – Велико Търново е уведомено, че докараният в България лек автомобил с марка "Рено Каптюр" с испански рег. [рег. номер на МПС] е предмет на противозаконно отнемане в Испания, като истинският му регистрационен номер е [рег. номер на МПС] и номер на рама VF12 RFL1 H50064786. Установено е също така, че ответникът е бил информиран за категоричното становище на испанските разследващи органи, че регистрираният в България автомобил с рег. [рег. номер на МПС] е предмет на противозаконно отнемане, истинският му рег. [рег. номер на МПС], а номерът на рамата е VF12 RFL1 H50064786, както и че последният засечен сигнал от инсталираното проследяващо устройство в автомобила е от с. Лесичери, обл. Велико Търново.

Административният съд е установил, че във връзка с писмата от ДМОС, ответникът чрез свои служители е извършил проверки на автомобила на 10.04.17 г. и на 25.07.17 година, като при първата е участвал и експерт в сектор " Базова научно-техническа лаборатория", при която проверка не са били установени интервенции в областта на номера на рамата, нито нарушения по хартиения и типов стикер на задна дясна врата и по стикера, находящ се под предното панорамно стъкло, а така също е извършена справка в системата EuVID, при която не е установено несъответствия между шрифта на колата и този, посочен от производителя. При втората проверка на автомобила, извършена на 25.07.17 г. не е установено монтирано проследяващо устройство в автомобила.

Съдът е приел за неустановено по делото, че в периода от 01.08.2017 г. до 07.02.18 г., органите на МВР да са предприели, каквито и да било действия по отношение на автомобила, независимо, че са били уведомени от ДМОС за категоричното становище на испанските разследващи органи, че регистрираният в България автомобил с рег. [рег. номер на МПС]е предмет на противозаконно отнемане, истинският му рег. [рег. номер на МПС], а номерът на рамата е VF12 RFL1 H50064786, както и че последният засечен сигнал от инсталираното проследяващо устройство в автомобила е от с. Лесичери, обл. Велико Търново.

Установено е, че на 07.02.2018 г. ГД "Национална полиция" изпраща писмо до ОД на МВР – Пловдив за наличие на оперативна информация, че автомобилът Рено Каптюр с рег. [рег. номер на МПС] е предмет на престъпление и е регистриран като "двойник" с преправени идентификационни номера и неистински документи, а истинският автомобил е актуално регистриран и се управлява в Испания.

Установено е, че в тази връзка е образувано досъдебно производство по описа на Криминална полиция при ОД на МВР- Пловдив, в рамките на което процесният автомобил е иззет, а след изготвяне на назначени по производството експертизи, е установено, че закупеният от ищцата автомобил е предмет на противозаконно отнемане през 2016 г. на територията на Кралство Испания и е с рама VF12 RFL1 H50064786.

Съдът е посочил в решението си и констатациите на съдебно-техническата експертиза, допусната по делото, според които върху VIN на въпросния автомобил е установена интервенция, което установяване е станало с протокол от 20.02.18 г. на БНТЛ – Пловдив за химическа експертиза. Установено е, че неистинският номер на рамата се среща на няколко места в автомобила, но в климатичната система е записан действителният VIN.

Съдът е възпроизвел в решението си подробно и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел следното от правна страна: съдът е приел, че действията и бездействията на длъжностни лица на ответника във връзка с първоначалната регистрация в сектор "Пътна полиция"при ОД на МВР-В. Търново, не са в пряка-причинно следствена връзка с твърдените от ищцата вреди, чието обезщетяване се иска, тъй като към момента на извършването на тези действия, респективно бездействията, ищцата не е била страна в правоотношението по първоначалната регистрация. Според първоинстанционния съд само това било достатъчно за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът е изложил съображения, че вредата, която се претендира в случая е пряка и непосредствена последица от извършената продажба на процесния автомобил, а не от поведението на полицейските органи, поради което приложение следвало да намери чл. 189, ал. 1 ЗЗД, а именно след разваляне на договора за покупко – продажба, продавачът следва да върне освен платената цена, но и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. Съдът е посочил, че ищцата следва да насочи претенциите си към продавача по гражданскоправен ред.

Във връзка с отговорността за разноски, които са поискани от страните, съдът е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ вр. с § 6 ПЗР на ЗИДЗОДОВ (ДВ бр. 94/19 г.), приемайки, че на ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат, но по съображения, различаващи се от изложените от първоинстанционния съд.

При постановяване на обжалваното решение, административният съд е допуснал съдопроизводствени нарушения, които обаче в конкретния случай не могат да се преценят като съществени, тъй като не се отразяват на крайния резултат. Допуснатите нарушения се изразяват в необсъждане от първоинстанционния съд на твърдението на ищеца за наличие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лице на ответника във връзка с първоначалната регистрация и впоследствие.

Преди анализа на тези твърдения, настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи следното: В касационната жалба са направени твърдения и за други незаконосъобразни действия и бездействия, които не са навеждани в първоинстанционното производство. Тези други твърдения са за липсата на служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, т. е за непредприемането на действието по чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., издадена от министъра на вътрешните работи, както и за непредоставянето на информация на ищцата, че автомобилът е бил поставен под режим "специален контрол". Така посочените твърдения няма да се обсъждат от касационната инстанция, тъй като те не са били направени в първоинстанционното производство и недопустимо би било с тях да се разширява настоящия спор едва в касационната инстанция.

В първоинстанционното производство ищецът е твърдял (уточнителна молба от 18.04.19 г.) следните незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника:

1. Незаконосъобразно извършена първа регистрация на автомобила,

• без идентификация на автомобила, евентуално

• при формална идентификация, която е в нарушение на § 2, т. 4 вр. с т. 8 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., издадена от министъра на вътрешните работи и в нарушение на чл. 143, ал. 5, т. 5 от Закона за движение по пътищата;

• при липсата на обективните предпоставки по чл. 12а от горепосочената наредба;

• при липса на предприети действия за изясняване на начина на придобиване на автомобила.

1. Липсата на ефективно последващо обследване на автомобила във връзка със сигналите от Испания.

По отношение на твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника при първоначалната регистрация на автомобила, съдът приема следното:

По силата на препращащата разпоредба на чл. 140, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, условията за регистрацията на моторни превозни средства се съдържат в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., впоследствие многократно изменяна и допълвана. Приложимата редакция на наредбата е тази към ДВ., бр. 30 от 15.04.2016 г., тъй като първоначалната регистрация на автомобила е станала на 09.03.2017 година в сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново.

В заявлението за първоначалната регистрация на автомобила, подадено от Б. Борисов на 09.03.17 г., автомобилът е индивидуализиран като Рено Каптур, с рама № VF12 RAJ1 A54487406 с испанска регистрация [рег. номер на МПС]. Установено е ( видно от справка ШИС (копие) – издирвано МПС (лист 12 от делото)), че към тази дата, в системата ШИС има въведен сигнал от Испания ШИС за този автомобил, като причина за издирване е посочена - чл. 36 ПС на специфичен контрол и посочени мерки: извършва се проверка на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗМВР; уведомява се Бюро СИРЕНЕ на посочен телефон, Попълва се национален хит формуляр и се изпраща автоматично на Бюро СИРЕНЕ чрез АИС – Н. ШИС.

Установено е ( докладна записка рег. № 1275 р-2511/10.03.17 г., изготвена от ст. инспектор А. Личева до началника на сектор ПП-В. Търново), че ответникът чрез своя служител е узнал за сигнала в ШИС във връзка със заявлението за първоначална регистрация на автомобила.

При това фактическо положение, длъжностното лице на ответника е следвало да изпълни задължението си, произтичащо от чл. 143, ал. 5, т. 5 от Закона за движението по пътищата и да не извършва регистрацията на автомобила, тъй като въпросното МПС е било издирвано (така е посочено в копието от справката ШИС на лист 12 от делото) и в самия сигнал се изисква предприемането на посочените в него мерки. От същата разпоредба произтича задължението за длъжностните лица на ответника да предприемат посочените в сигнала мерки, които ще допринесат за изясняване на собствеността на автомобила, преди да извършат първоначалната му регистрация в страната.

Вместо това, в нарушение на закона, регистрацията на автомобила е извършена, а едва след това са предприети мерките, посочени в сигнала в системата ШИС.

От данните по делото следва също така, че извършената на 10.04.2017 г. проверка на въпросния автомобил от длъжностни лица на ответника заедно с експерт от Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР-В. Търново не е била ефективна. Това следва от установеното от съдебната-автотехническа експертиза - че в отделните системни групи на автомобила са записани два различни VIN, в група климатична система е записан VIN VF12 RFL1 H50064786, като този номер е записан и в сервизната книжка на автомобила, а в останалите групи е записан VIN VH12 RAJ1 A54487406. Това разминаване е било очевидно и е могло да се установи при един обстоен преглед на всички системни групи на автомобила, както и на документите, които го касаят. От друга страна, неефективността на проверките, извършвани от служителите на ОД на МВР- В. Търново в това число и експертната справка, дадена от началника на група "Химия и биология" в Базова научно-техническа лаборатория при ОД на МВР се установява и от химическата експертиза, извършена впоследствие от БНТЛ при ОД на МВР - Пловдив във връзка с въпросния автомобил.

Обоснована, поради което е вярна констатацията на първоинстанционния съд, че органите на ответника не са предприели, каквито и да било действия по отношение на въпросния автомобил през периода от 01.08.17 г. до 07.02.18 г., въпреки че са уведомени от ДОМОС с писмо рег. № А-21548/01.08.2017 г., че испанските разследващи са категорични, че регистрираният в България автомобил Рено "Каптюр" с рег. [рег. номер на МПС] е предмет на противозаконно отнемане в Испания и истинският му рег. [рег. номер на МПС], с номер на рама VF12 RFL1 H50064786. Тази информация, която безспорно е достигнала до ответника е била повод за нова и то обстойна проверка на въпросния автомобил по реда на чл. 81, ал. 2, т. 1 и 2 ЗМВР, която е изисквала преглед на всичките системни групи на автомобила и сравняване на данните от тях, както и извършване на химическа експертиза с цел – анализ на автентичността на надписите, съдържащи номера на рамата на автомобила. Една такава обстойна проверка на автомобила би осигурила своевременността на заключението, че той е предмет на престъпление, което би било основание, органите на МВР да уведомят съответните органи за предприемане на действията по чл. 212 НПК. Вместо да действа, длъжностните лица на ОД на МВР са бездействали, с което не са изпълнили задължението си, произтичащо от чл. 81, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР вр. с чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Инструкция № 8121 з-464 от 26.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр. 74 от 5.09.2014 година.

От изложените съображения, следва еднозначният извод, че ответникът чрез своите служители е извършил незаконосъобразни действия и е бездействал незаконосъобразно, когато се е налагало да действа, с които е допуснал движението на МПС на територията на страната, което е с неизяснена собственост и е било обявено за издирване в системата ШИС.

От така установените незаконосъобразни действия и незаконосъобразното бездействие на ответника не следват обаче вредите, които се претендират с предявения иск, които към настоящия момент не могат да се определят и като вреди. Вредите, чието обезщетяване се иска в настоящия спор не са пряка и непосредствена последица от установеното незаконосъобразно поведение на длъжностните лица на ответника. Пряка и непосредствена е тази вреда, за която неправомерното поведение на административния орган би било необходимо и достатъчно условия за настъпването й. В конкретния случай обаче, това не е така, тъй като само и единствено установените незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, не са довели до твърдяното намаляване на имуществото на ищцата. Твърдяното намаляване на имуществото с конкретизираните от ищцата разходи е резултат от сключения от нея договор за покупко-продажба на автомобила и направените във връзка с него необходими плащания на такси и разноски, както и разходи по други договори за покупка на стоки, и доставка на услуги във връзка с придобития автомобил. Липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното поведение на длъжностните лица на ответника и твърдените от ищцата вреди в конкретния случай.

За изчерпателност следва да се посочи и следното: видно от исковата молба е, че ищцата иска обезщетяване на реално причинени имуществени вреди, изразяващи се в сумата, платена за покупката на въпросния автомобил, както и в други направени от нея разходи за обслужването му. Така индивидуализираните от ищцата разходи не са довели до намаляване на имуществото й, тъй като срещу тях тя е придобила собствеността на автомобила, чиято стойност е повишила с разходите за оборудването му и сключената застраховка. По делото не са ангажирани доказателства, че въпросният автомобил не е част от имуществото на ищцата. Обстоятелството, че лекият автомобил е приобщен по досъдебно производство като веществено доказателство, лишава временно ищцата от ползването му, но не и от собствеността му. Ищцата не претендира обаче обезщетение за това, че е лишена от ползването на автомобила й, а за разходите, които е направила за закупуването, поддръжката и експлоатацията му. След като не е загубила собствеността върху автомобила, не може да се приеме, че така направените разходи от ищцата са довели до намаляване на имуществото й. Налице са други правни средства за защита срещу лишаването на собственика на една вещ от фактическото й държане и ползване.

По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд