Решение № 8536 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2011 г.

Решение № 8536 от 14.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 323, ал. 1 и 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба, подадена от Тодор Борисов Димитров, следовател в Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Пазарджик срещу решение по т. 12.1 от протокол № 10 на заседанието на Висшия съдебен съвет /ВСС/, проведено на 17 март 2011 г., постановено на основание чл. 314, ал. 3 ЗСВ, с което е потвърдено наложеното му със заповед № ОП-15/25.02.2011 г. на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик дисциплинарно наказание "забележка". Съображения се излагат в жалбата. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмени бележки. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да потвърди наложеното дисциплинарно наказание със заповед на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, ВСС е приел за установено, че на 11.11.2010 г. в Окръжна прокуратура гр. Пазарджик е получена справка от инспектор Атанас Топчиев - началник РУ "Полиция" - гр. Пещера, съгласно която на 04.11.2010 г. около 14 ч. в РУП Пещера е постъпил сигнал за простреляно лице пред хранителен магазин в с. Бяга. Извършителят на деянието е напуснал местопроизшествието и се е укрил непосредствено след извършването му. Около 15 ч. на същата дата следовател Тодор Димитров се е свързал с инспектор Топчиев и след като се е представил по име и длъжност, заявил, че при него е извършителят на деянието и желае да се предаде на органите на МВР. На 04.11.2010 г. за времето от 15 до 17 ч. следовател Димитров е придружил извършителя, като е пътувал извън гр. Пазарджик до гр. Пещера в работно време, без да бъде командирован и без да уведоми административния си ръководител или завеждащия ОСлО гр. Пазарджик. Следовател Димитров е пътувал до гр. Пещера със служебен автомобил - собственост на фирмата, в която работи извършителят на деянието заедно с него и с работодателя му. Пред началника на РУП гр. Пещера от името на Кътев е изложил подробности по случая, представляващи защитна версия за инцидента. По своя характер действията на следовател Димитров са определени като дейност на защитник, без конкретно упълномощаване или възлагане на случая, представляващо нарушение на разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 ЗСВ и т. 2.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Посочено е, че в хода на дисциплинарното производство Тодор Димитров е дал писмени обяснения, в които не оспорва извършеното от него нарушение, че не е уведомил административния си ръководител или завеждащия ОСлО гр. Пазарджик затова, че ще напусне работното си място и ще пътува в друго населено място в работно време, с което не е изпълнил служебните си задължения. Прието, че с поведението си следовател Димитров е извършил действия, които представляват нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗСВ и т. 2.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Според жалбоподателя, действията му се състоят в това, че при представянето на извършителя на деянието, който избягал след прострелването на лице в с. Бяга е провел разговор с началника на РУ "Полиция" гр. Пещера - инспектор Атанас Топчиев и е завел извършителя в МВР, с което счита, че е изпълнил служебен дълг, за което по-късно е уведомил ръководителя си и не е извършил нарушение. Решението е правилно. Не са оспорени обстоятелствата, че следователят е пътувал до гр. Пещера със служебен автомобил собственост на фирмата, в която работи извършителят на деянието, заедно с него и с работодателя му и че пред началника на РУП гр. Пещера от името на Кътев е изложил подробности по случая, поради което са правилни изводите на административнонаказващия орган, че е дал консултация по правни въпроси и не е уведомил административния си ръководител, ако е считал, че по този начин изпълнява служебни задължения. Административният орган е приел, че жалбоподателят е изложил становище по дело, което не му е възложено, доколкото жалбоподателя е изразил становище пред началник на РУП Пещера относно дело, което ще се образува. Доводите, че към момента на извършване на нарушението не е имало образувано дело във връзка с действията на извършителя на деянието са неотносими, тъй като ВСС е приел това деяние за недоказано. Приетите от ВСС за налични нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ, посочени в заповедта на административния ръководител са достатъчно основание за потвърждаване на заповедта на административния ръководител за налагане на най-лекото наказание "забележка". Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не е установено да е давал правни консултации и в какво се изразяват те, че не е посочено на кого е давал правни консултации - на оперативно-издирващия полицай, разследващия полицай или на друго лице. Ясно е, че става въпрос за консултация на извършителя на деянието, жалбоподателят е разговарял с него и е пътувал с него и работодателя му с техен транспорт до гр. Пещера и пред началника на РУП Пещера е изложил подробности по случая от името на извършителя на нарушението. Не се установява твърдението, че е уведомил районния прокурор на гр. Пещера. Сочи се от жалбоподателя, че в решението на ВСС за първи път се вменяват нарушения по чл. 212 и чл. 213 ЗСВ, които не фигурират като правно основание в заповедта на административния ръководител, не са посочени в предходната заповед за образуване на дисциплинарно производство и за тях не са искани обяснения, с което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на ВСС. Тези възражения също са неоснователни. В заповедта на административния ръководител е посочено, че намесата на следовател Димитров представлява дейност на защитник, без конкретно упълномощаване или възлагане на случая и нарушава забраната на чл. 213 ЗСВ. Изложени са обстоятелства, че при проведения разговор с началника на РУП Пещера, следовател Димитров е заявил, че е близък познат на собственика на фирмата, в която работи извършителя на нарушението, че извършителят подробно му е разказал за инцидента в с. Бяга, при който прострелял пострадалото лице при самозащита след извършено нападение от три неизвестни за него лица, давал е обяснения от името на извършителя, препоръчал да се извърши оглед на служебния автомобил, с който извършителят на деянието е напуснал местопроизшествието, настоял след това автомобилът да бъде освободен, тъй като в него имало голямо количество цигари. Както сам жалбоподателят е изложил доводи в дисциплинарното производство, при срещата с ръководството на РУП гр. Пещера е пресъздал фактите и обстоятелствата в присъствието на извършителя по начин, който да обоснове прилагането на по-леко наказуем състав на деянието. ВСС е приел, че не е доказано нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ посочено в заповедта на административния ръководител, вмешателство на следовател Димитров по досъдебно производство, което не му е възложено, поради което решението на ВСС не е основано на нарушението по чл. 212 ЗСВ, изложено в заповедта на административния ръководител, независимо, че този текст е посочен в мотивите на решението на ВСС. Законосъобразно е прието, че е налице нарушение на чл. 213 от ЗСВ и чл. 2.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, като основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗСВ. Спазено е изискването на чл. 309 от ЗСВ при определянето на дисциплинарното наказание и неговия размер да се вземат предвид, тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на дисциплинарно отговорното лице. Обосновани са изводите на ВСС, че наложеното наказание е справедливо и обществено оправдано. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение