Решение № 13850 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2016 г.

Решение № 13850 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие", представлявана от председателя на Управителния съвет, подадена срещу решение № 2582 от 15.04.2016 г., постановено по адм. дело № 2546/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на сдружението против Решение № СО-26-ПР от 27.02.2015 г. на директора на Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) - С. да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за инвестиционно предложение (ИП) "Изграждане на събирателен пункт за временно съхранение на производствени отпадъци с кодове 19 08 14, 19 09 99, 17 09 04, 17 04 07 и 07 02 13 на пясъчно поле в пречиствателната станция за питейни води "Б." в поземлен имот с идентификатор 68134.2047.1148, район "Витоша", Столична община", с възложител "Софийска вода" АД гр. С. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът директорът на РИОС - С. оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Ответникът "Софийска вода" АД не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция счита, че подадената жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното: При липса на доказателствени искания от страна на жалбоподателя съдът служебно е назначил техническа експертиза с вещо лице със специалност "оценител на въздействието върху околната среда в области ландшафт и отпадъци". Поставената му задача е да даде заключение относно верността на фактическите констатации по всяка една от точките по раздели от I до IV от мотивите на решението на РИОСВ, които са довели до отрицателен извод за необходимостта от извършване на ОВОС при преценка на обстоятелствата по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС (съобразно действащата редакция на разпоредбата). Вещото лице е съобразило и допълнително формулираните от жалбоподателя 34 въпроси, на които е отговорило в заключениието. Същото не е било оспорено от страните, като в съдебното заседание, в което е приета експертизата, представител на сдружението не се е явил. За да отхвърли жалбата, съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице и е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно. От съдържанието на експертизата е видно, че площадката (наречена "пясъчно поле") е същестуваща, а не новосъздадена, като чрез инвестиционното предложение се предвижда реконстуирането й в площадка за временно съхранение на неопасни производствени отпадъци от водите на яз. И., генерирани вследствие на работните процеси - обезводнена утайка, отработен пясък, пластмасови, строителни и метални отпадъци. Предвижда се върху съществуващото пясъчно поле да бъде положена бетонова настилка с бетонови стени за обособяването на отделни зони за временно съхранение на отпадъците с различни кодове, да бъде изградена дренажна система, която да улавя инфилтрираните води, които да бъдат отвеждани към пречиствателната станция за технологични отпадни води. Предвижда се още изграждането на дренажни канали, събирателна утаителна шахта, от която ще започва новопроектирана канализация за дренирали атмосферни и дъждовни води, като същата ще се заусти в съществуващ водопровод. След подробно обсъждане на мотивите, изложени в решението на РИОСВ, вещото лице категорично потвърждава, че констатациите на органа са верни, съответстват на становищата по време на съгласувателната процедура и обосновават извод, че не се налага извършването на ОВОС при преценката по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗООС. О. повечето от поставените въпроси от жалбоподателя дава заключение, че една част от възраженията в тях са неоснователни, а повечето от тях са некоректно зададени предвид вида на отпадъците, които са неопасни по своята характеристика и не изискват съгласувателни становища и на други органи, както твърди сдружението. Решението е правилно. Същото е надлежно обосновано с писмените доказателства и изводите на неоспорената техническа експертиза. В касационната жалба се преповтарят възраженията на жалбоподателя, които вече са обсъдени от АССГ. Неоснователно повторно се твърди, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при обявяване на ИП и в хода на процедурата, които са ограничили възможността за участие на жалбоподателя в производството. Съдът правилно е констатирал, че след 2009 г. е отпаднало изискването инвестиционните предложения да бъдат публикувани на сайта на Столична община, като задължението за обявяване е на районните администрации. Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредбата за ОВОС, публичното оповестяване е направено, като на 2.10.2014 г. на информационното табло в сградата на район "Витоша" е поставено съобщение от кмета на района, като в 14-дневния срок не са постъпили писмени становища и възражения от заинтересовани страни. Такива (три на брой) са постъпили на 19.01.2015 г. от страна на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие", които макар и след срока са били изпратени на РИОСВ и следователно директорът е бил запознат с изложените доводи преди произнасянето си на 27.02.2015 г. Съдебният състав не споделя мнението на прокурора, че съдът е бил длъжен да събира допълнителни доказателства по отношение на това какъв е очакваният здравен риск при реализация на ИП, доколкото в становище с вх. № 26.00-8413/5.12.2014 г. (л. 28), постъпило в РИОСВ от директора на СРЗИ, същият компетентен орган счита, че при преценката за необходимостта от ОВОС относно процесното ИП "степента на очаквания здравен риск с реализацията му не се променя". Това становище е прието за обосновано от вещото лице при извършената от него проверка за верността на констатациите на органа в раздел IV от решението по ОВОС, върху които посочени обстоятелства е направена тази преценка. Касационният състав не възприема и изразената от прокурора теза, че е следвало да се поставят допълнителни въпроси на съдебно-техническата експертиза с оглед на оплакванията на жалбоподателя дали при изливането на бетона съгласно ИП не се създават рискове от свлачищни процеси, респективно засягане на подпочвени води. Състоянието на геоложката основа, релефа и почвите е било преценявано през 1997 г. в окончателния доклад за ОВОС на обект ПСПВ "Б.", като констатациите и изводите в него не дават основание да се приеме, че съществува риск от настъпването на подобни процеси сега, което да налага събирането на актуална информация и доказателства по инициатива на съда в това производство. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че не са налице основания за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и то следва да се остави в сила. Така мотириван и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,