Решение № 3607 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2014 г.

Решение № 3607 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Кърджали против Решение № 19 от 28.02.2014 г., постановено по адм. д. № 2/2014 г. на Административен съд - Кърджали (АСКж). С него е отменено Уведомително писмо за одобрение (УПО) с изх. № 01-093-6500/766 от 1.11.2013 г., издадено от Директора на ОД на ДФЗ - Кърджали, преписката е изпратена на ОД на ДФЗ - Кърджали за произнасяне по искането съобразно дадените указания в решението в срок от четиринадесет дни от влизането му в сила и ОД на ДФЗ - Кърджали е осъдена да заплати на Евгения Славчева Георгиева деловодни разноски в размер на 830,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени съображения се иска неговата отмяна. В съдебно заседание пред настоящия съд касаторът не се представлява. Касационната жалба се поддържа в представена по делото молба. Ответникът Евгения Георгиева не се явява и не се представлява. Представя писмено възражение на касационната жалба, в което изразява становище за нейната неоснователност. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред АСКж е образувано по жалба на Георгиева срещу посоченото УПО № 1307/112 с изх. № 01-093-6500/766 от 1.11.2013 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - Кърджали с искане за неговата отмяна. Релевирани са доводи за издаването му от некомпетентен орган, неспазване на установената от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да се произнесе по жалбата, първоинстанционният съд е приел, че спорното УПО е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, но не съдържа фактическите основания за издаването му и е в противоречие с материалния закон. Като е съобразил това, съдът е направил извод за неговата незаконосъобразност, поради което е отменил спорния акт. За да обоснове направения извод за валидност на УПО, първоинстанционният съд се е позовал на приложената по делото Заповед № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която същият, на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ (УПДФЗ), е делегирал на директорите на ОД на ДФЗ, в съответствие с териториалната им компетентност, правомощието да вземат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за изплащане на финансова помощ по заявки за плащане, подадени по одобрени заявления за подпомагане по посочените там мерки (т. 4 от заповедта). Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че така направеният правен извод относно компетентността на издателя на акта е неправилен. Поради това обжалваното съдебно решение се явява постановено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби и подлежи на отмяна. Неправилна е направената от административния съд преценка, че издателят на оспорения административен акт е разполагал с материална компетентност за издаването му. По смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителната разпоредба на ЗПЗП, Разплащателната агенция (РА) е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от същия закон, органи на ДФЗ, който е и Разплащателна агенция (РА), са управителният съвет и Изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на РА, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а, ал. 1 и 2 ЗПЗП). Предвид законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, именно той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. В редакцията на чл. 20а ЗПЗП преди изменението и допълнението, публикувано в Държавен вестник, брой 12 от 2015 г. не е уредена възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия. Предвид това към момента на издаването на спорното УПО (1.11.2013 г.) той не е разполагал с възможност да ги преотстъпва. В този смисъл представената по делото Заповед № 03-РД/1869 от 19.12.2012 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 УПДФЗ, на която се е позовал първоинстанционният съд, не води на правен извод за наличие на компетентност на издателя на този акт. Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на АПК административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 АПК, установяващ основния принцип на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Такъв орган в областта подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а ЗПЗП, е Изпълнителният директор на ДФЗ. Предоставяне правомощията на друго лице следва да е допуснато от закона. Съгласно приетото по Тълкувателно решение № 4/2004 г. по тълк. д. № 4/2002 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС, делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Тоест, не всеки административен орган и във всички случаи, може да делегира предоставените му със закон правомощия. За целта е необходимо в съответния закон да е изрично предвидена такава възможност. С аргументи от посоченото, компетентността на издателя на оспорения административен акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 УПДФЗ във връзка с посочената заповед за делегиране на правомощия. В случая УП ДФЗ предвижда възможност за делегиране на правомощията на Изпълнителния директор на ДФЗ на други лица, но използването на тази възможност не е довело до валидното им предоставяне. По чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен, а ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните орган прилагат по-високия по степен акт. Следователно съдът не е следвало да зачете чл. 11 от УПДФЗ относно възможността за делегация на правомощия, поради противоречието му с чл. 20а ЗПЗП (в относимата редакция). Изпълнителният директор на фонда като изпълнителен директор и на РА към датата на издаване на спорния административен акт е единственият носител на учредените му чрез закона административни правомощия. След като този или друг равен или по-висок по степен нормативен акт не позволява предоставяне (делегация) на притежаваните правомощия, обжалваното уведомително писмо, издадено от Директора ОД на ДФЗ - Кърджали, се явява издадено от некомпетентен орган. Предвид изложените съображения, съдебното решение предмет на контрол се преценява от настоящия състав като постановено в нарушение на материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК съдът следи служебно. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да бъде отменено в частта, с която спорното УПО е отменено, както и в частта, с която преписката е изпратена за разглеждане по компетентност на директора на ОД на ДФЗ - Кърджали, предвид изложените правни доводи за некомпетентност на този орган. Вместо решението в тези части, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на оспореното УПО № 1307/112 с изх. № 01-093-6500/766 от 1.11.2013 г., издадено от директора на ОД на ДФЗ - Кърджали. Съгласно указанията по приложението на материалния закон, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение, преписката следва да се изпрати за произнасяне по подаденото искане от Евгения Георгиева на Изпълнителния директор на ДФЗ. В частта за разноските решението следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,