Решение № 3219 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2016 г.

Решение № 3219 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9541/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационни жалби на 1. началника на РДНСК - Югозападен район, чрез ст. юрк. Чинкарова и 2. "ЧЕЗ Р. Б." АД, със седалище и адрес на управление гр. С., чрез юрк. Н. срещу решение № 980 от 30.06.2016 г. по адм. д. № 894/2015 г. по описа на Административен съд - Б. С доводи за незаконосъобразност на решението в различна диспозитивна част и допуснато съществено процесуално нарушение се претендира неговата отмяна със законните последици. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на първата касационната жалба и предлага отмяна на решението като незаконосъобразно, в отменителната му заповедта част. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, подлежащо на касационен контрол. След извършена проверка по чл. 218, ал. 2 АПК на подложеното на касация решение, настоящият състав намира същото за незаконосъобразно като постановено при съществено процесуално нарушение. С обжалваното решение, административният съд е отменил частично оспорената от "ЧЕЗ Р. Б."АД заповед № ДК-02-ЮЗР-44/23.10.2015 г. на началника на РДНСК - Югозападен район /в частта за адресата на разпореденото премахване на незаконния строеж/ и е отхвърлил жалбата в останалата част за установения незаконен строеж "Изместване на кабели 20 кV за захранване на БКТП "Монолитстрой", с трасе на кабелите през ПИ 04279.612.153, ПИ 04279.612.163, ПИ 04279.612.162 до БКТП в ПИ 04279.612.164 по Кадастралната карта на Б., като са присъдени разноски в полза на оспорващия. Решението е мотивирано с допуснато нарушение по чл. 35 от АПК, тъй като не са изяснени от административният орган всички факти и обстоятелства досежно извършетиля на незаконния строеж. Прието е, че по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК не са изложени в процесната заповед конкретни съображения и мотиви относно адресата на заповедта, а направените изводи се базират единствено на косвени данни, което сочи на незаконосъобразен акт, но само в частта за адресата на разпореденото премахване на незаконния строеж. В останалата част заповедта е възприета като законосъобразна. Тези изводи са обосновани единствено с позоваването на решение № 14104 от 26.11.2014 г. по адм. д. № 9631/2014 г., на ВАС, II отд, която съдебна практика административният съд "напълно споделя". Така постановеното решение е незаконосъобразно - допуснато е съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК. Решаващите правни изводи на административният съд, както досежно незаконосъобразност на заповедта в частта за адресата, така и в частта за законосъобразно разпореден за премахване по реда на чл. 225 ЗУТ незаконен строеж са немотивирани и постановени при липса на фактически и правни установявания. Не са обсъдени събраните по делото доказателства - три съдебно технически експертизи, гласни доказателства /свид. С. и свид. Д./ и документите за собственост върху разпоредения за премахване кабел /договор за покупко-продажба и нотариален акт от 21.12.2006 г./, както и документацията за въвеждане в експлоатация от 2005 г. Всички тези доказателства са събрани в процеса именно за оборване изложените по реда на чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК във вр. с чл. 35 АПК мотиви в оспорената заповед досежно адресата й - собственик на строежа. Едва след обсъждане на тези доказателства е възможна преценката за евентуална незаконосъобразност поради "ненадлежен адресат", която води до незаконосъобразност на заповедта изцяло, а не само в тази част. Това е така, тъй като при издаване на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания обект, следва да установи и надлежния адресат, върху който пада задължението за премахване на незаконния строеж, т.е. извършителя или собственика. При наличие обаче на такъв порок в оспореният административен акт, административният съд е длъжен да констатира от фактическа и правна страна това обстоятелство, т.е. липса на качеството собственик или извършител, а не да действа като контролно-отменителна инстанция. Липсата на мотиви не може да се санира и от позоваването на решение № 14104 от 26.11.2014 г. по адм. д. № 9631/2014 г., на ВАС, II отд, още повече, че това позоваване не е коректно. Въпросното съдебно решение касае цялостна отмяна на заповед за премахване на незаконен строеж и то поради неясен предмет на премахване, а не единствено поради ненадлежен адресат. Липсата на мотиви, освен, че препяства касационния контрол за законосъобразност на решението, съставлява съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на съдебно решение на основание чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг съдебен състав Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение