Решение № 8485 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5297/2021 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Б. Димитров от град Пловдив, подадена чрез особения му представител адв.Илиева, против решение 430/26.02.2021г., постановено по административно дело 1284/2020г. по описа на Пловдивския административен съд. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречието му с материалния закон, постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост- касационни основания по смисъла на чл.290, т.3 от АПК. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на съдебното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на комисията, обективирано в протокол 22 от 27.02.2019г. Ответната страна- Комисия по чл.30, ал.1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им, приета от Общински съвет-Пловдив, оспорва касационната жалба в писмен отговор. Счита, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, за която атакуваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение на комисията по чл.30, ал.1 от Наредбата, обективирано в протокол 22/27.02.2019г., с което е потвърдено решението на комисията по протокол 21/14.12.2018г., а именно Б. Димитров да бъде насочен по компетентност към Дирекция Социално подпомагане- град Пловдив с оглед оказване на съдействие за настаняване в специализирано социално заведение като център за настаняване от семеен тип за лица с психични разстройства и др. Установените от Пловдивския административен съд факти са следните: Със заявление вх. 9400-2877 от 18.03.2018г. Б. Димитров е поискал да бъде настанен в общинско жилище от фонд "Резервен", тъй като е [заболяване], няма жилище и от осемнадесет години, след пускането му от помощно училище, е бездомен. Към заявлението са приложени решение на ТЕЛК 3246 от 29.08.2018 г. От представените по административната преписка доказателства се установява, че Б. Димитров е на [възраст]. За посоченото време е пребивавал в редица специализирани институции и и е ползвал социални услуги. Съгласно удостоверение И-564/07.09.2018 г. от ДСП-гр. Пловдив, за периода от 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г., на жалбоподателя са били изплатени социални помощи в размер общо на 285, 75 лв. Жалбоподателят няма декларирани недвижими имоти и не се е разпореждал с такива за периода от 08.07.1991 г. до 19.07.2018 г. Съгласно представеното ЕР на ТЕЛК 3246/29.08.2018 г. жалбоподателят е с 80 % трайно намалена работоспособност със срок до 01.08.2020 г. С ЕР на НЕЛК 0328/15.11.2018 г. е потвърдено ЕР на ТЕЛК. От приложените към преписката медицински документи се установява, че на Димитров са поставени следните диагнози: [диагнози]. За периода от м. януари 2006 г. до м. октомври 2016 г. лицето е изтърпяло четири наказания "лишаване от свобода", като е бил осъждан общо пет пъти, в това число и един път като непълнолетен. Искането е разгледано от комисията по чл. 12, ал. 1 от Наредбата към район "Източен" в срока по чл. 29 от Наредбата. Комисията е взела решение, че едночленното семейство на Б. Димитров отговаря на условията на чл. 25, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от Наредбата и е предложила преписката да бъде разгледана от комисията по чл. 30, ал. 1 от Наредбата към Община Пловдив, с цел разрешаване на жилищния проблем. Становището на комисията по чл. 12, ал. 1 е изпратено в община Пловдив с писмо вх. 18РИ327/15.10.2018 г. и разгледано от комисията по чл.30, ал.1 на проведеното на 14.12.2018 г. заседание. Взето е решение, с което комисията препоръчва Б. Димитров да бъде насочен по компетентност към дирекция Социално подпомагане- град Пловдив с оглед оказване на съдействие за настаняване в специализирано социално заведение. На 15.01.2019 г. Димитров е поискал преразглеждането на посоченото решение. Комисията приема, че не са налице основания за изменението му и с решение по протокол 22 от 27.02.2019 г. потвърждава своето решение от 14.12.2018 г., а именно Димитров да бъде насочен по компетентност към Дирекция "Социално подпомагане"-Пловдив, с оглед оказване на съдействие за настаняване в специализирано заведение като [наименование] и др. Решението е взето единодушно след проведено явно гласуване и е мотивирано с обстоятелството, че общинските жилища от фонд Резервен са ограничен брой, настаняването в тях има временен характер- за две години. Преценени са и здравословното състояние на молителя и неговата възраст. С решение 2015/18.10.2019г., постановено по административно дело 859/2019г. Пловдивският административен съд отхвърля жалбата на Б. Димитров срещу посоченото решение на Комисията. С решение 6846/08.06.2020г., постановено по административно дело 14259/2019г., Върховният административен съд отменя решението и връща делото за ново разглеждане със задължителни указания. При новото разглеждане на делото е изслушано заключението на съдебно-психиатрична експертиза, съгласно което жалбоподателят страда от [диагнози] и др. Тази [заболяване] не му позволява сам да разпределя правилно средствата си, да се грижи за себе си и за своите интереси. Според психолога Димитров е [състояние], като [състояние] се изразява не само с кражби, но и с [поведение]. Преценени са [поведения]. Вещото лице посочва, че към периода на процесната заповед 2018 г. Димитров е в [състояние], което предполага необходимост от настаняване в специализирано заведение за лица с [заболяване]. Експертът счита, че жалбоподателят се нуждае от специални грижи, които може да получи само в специализирано заведение. Освен това сочи, че до момента жалбоподателят винаги е живял в социална институция, няма подкрепяща референтна среда извън институциите, не е показал до момента добра адаптация дори в институциите, няма създадени трудови навици. Социалните му компетенции са недостатъчни за самостоятелно функциониране. Експертът заключава още, че Димитров е с [състояние] да разбира извършеното от него и да ръководи постъпките си, както и да се грижи за делата и интересите си. Първоинстанционният съд приема, че оспореното решение на комисията е взето при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, определени с нарочна заповед на кмета на община Пловдив. Приема, че решението не противоречи на материалния закон и е постановено в съответствие с целта му. Съдът приема, че формално жалбоподателят отговаря на изискванията като нуждаещ се, но с оглед неговото здравословно състояние той се нуждае от специализирана грижа, която може да получи единствено в специализирано социално заведение. Направените от първоинстанционния съд изводи противоречат на материалния закон. Производството по настаняване в жилища от фонд Резервен е подробно разписано в приетата от Общински съвет- Пловдив Наредба. Предпоставките за настаняване в жилище от този фонд са посочени в чл.25 и 26 от нея. Съобразно чл.45 от ЗОбС и чл.25 от Наредбата, лицето може да бъде настанено в резервно жилище в два случая: ако жилището му е станало негодно за обитаване или ако в семейството му са налице остри социални и здравословни проблеми. Административният орган приема, че по отношение на Б. Димитров е налице второто условие- остри социални и здравословни проблеми. Наличието на това условие се установява и от фактите по преписката, описани по-горе. Наредбата поставя и следните допълнителни изисквания: лицето да има постоянен или настоящ адрес на територията на община Пловдив, с непрекъсната адресна регистрация в град Пловдив не по-малко от пет години; да не притежава друго жилище, вила или реално обособена част от такива имоти; да не е носител на ограничено вещно право на ползване върху жилищен или вилен имот по т.1, или реално обособена част от такива имоти; средният брутен доход на член от кандидатстващото семейство/домакинство да не надвишава повече от 1,75 минимални работни заплати, с изключение на брутния доход на едночленно семейство, който не трябва да надвишава две минимални работни заплати; наемното правоотношение за общинско жилище, в което са били настанени като общински наематели, да не е прекратявано по чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за общинска собственост, с изключение на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС след представяне на доказателства за изцяло издължаване на дължимите суми или сключени споразумения за разсрочено плащане на задълженията. Нито в разпоредбите на Наредбата на Общински съвет-Пловдив, нито в ЗОбС, се съдържат други условия, обуславящи правото на лицето да бъде настанено в жилище от фонд Резервен. Комисията по чл.30 от Наредбата приема, че по отношение на Б. Димитров са налице всички посочени предпоставки, но въпреки това приема решение, с което по същество отказва да установи, че спрямо него са налице предпоставките и условията за временно настаняване под наем в жилища от този фонд. Използваният в чл.30 от Наредбата термин ("...установява дали са налице предпоставките и условията..") налага извода, че комисията действа в условията на обвързана компетентност- тя може да установи единствено наличието или липсата на предпоставките по чл.45 от ЗОбС и Наредбата. За да мотивира решението си, в конкретната хипотеза комисията се позовава на ограничения брой на общинските жилища във фонд Резервен, влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, възрастта му и обстоятелството, че настаняването в резервните жилища е за кратък период- две години. Всички тези обстоятелства обаче са извън предпоставките, установени от закона и наредбата и описани по-горе. Действайки по този начин, комисията е извършила преценка по целесъобразност, която обаче не е допустима в случаите, когато административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Ето защо следва да се приеме, че решението на комисията е постановено в противоречие на материалния закон. Като е стигнал до различен правен извод, административният съд е постановил материално незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. По изложените по-горе съображения решението на комисията по чл.30 следва да бъде отменено. Преписката следва да се изпрати на комисията за постановяване на ново решение при съобразяване на изложените по-горе мотиви за установяване наличието на предпоставките и условията за временно настаняване на Б. Димитров в жилище от фонд Резервен. Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,