Решение № 5566 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2015 г.

Решение № 5566 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5343/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА (ЗДРДОПБГДСРСБНА или Закона). Образувано е по касационна жалба от Х. Б. А., чрез процесуалния му представител адв. Б. срещу решение № 1947 от 24.03.2015, постановено по адм. дело № 6086/2014 г. по описа на Административния съд - С., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 2-355/4.06.2014 г. на Комисията в частта му, с която е установена и обявена принадлежност на Х. Б. А. към органите на Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българската народна армия /БНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да отмени съдебното решение и вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваното решение на КРДОПБГДСРСБНА. Моли също и за присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. В представена по делото молба от процесуалния му представител заявява, че поддържа касационната жалба и моли да се даде ход на делото. Не сочи нови доказателства и не прави нови доказателствени искания. Ответникът - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия, в представен по делото писмен отговор на жалбата от председателя й, моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение същата, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът се представлява от юрк. П. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 29, ал. 5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на Х. Б. А. против решение № 2-355/4.06.2014 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, в частта му, с което е установена принадлежността на Хараламби Борисов Анчев към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия и при спазване на изискванията за реквизити по чл. 29, ал. 1, т. 2 от Закона, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон. От представен по делото списък с вх. № 1604/27.02.2013 г. за периода от влизане в сила на ЗППДОП (отм.) до февруари 2013 г. съдът е установил, че през посочения период жалбоподателят е бил чл. на контролен орган (надзорен съвет) на "Българска холдингова компания" АД - купувач по договор за приватизационна продажба на ресторант "Ф." на бул. "Цариградско шосе" № 61, обособена част от "БКС-С." ЕООД - публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА относно принадлежността му към службите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Съдът е установил също, че в изпълнение на правомощията си комисията като нормативно овластен орган по установяване и обявяване на принадлежността на българските граждани към органите по чл. 1 от Закона е извършила проверка, при която е която е констатирала, че лицето е било вербувано на 3.11.1982 г. от кап. С. Й. Р. и е било регистрирано на 7.17.1982 г. като секретен сътрудник - агент "Ч.". А. е бил ръководен от служителя, който го е вербувал. Установено по делото е, че структурите, на които лицето е осъществило сътрудничество са ДС, Управление VI, отдел VII, отделение I, като през 1990 г. лицето е снето от действащия оперативен отчет. Съдът е приел, че по отношение на касатора са постановени още две решения на КРДОПБГДСРСБНА, с който е установена и обявена принадлежността на Х. Б. А. към органите по чл. 1 от ЗДРДОБГДСРСБНА: Решение № 25 от 12.02.2008 г. в качеството му на лице на служебен министър на правосъдието за периода 12.02.1997 г. - 12.05.1997 г. (цитираното решение не е обжалвано и е влязло в сила), а също и Решение № 2-316 от 24.02.2014 г. в качеството му на чл. на Висшия адвокатски съвет, като това решение съдът е установил, че е обжалвано по съдебен ред и е отменено с решение № 541 от 2.02.2015 г., постановено по адм. дело № 2971/2014 г. по описа на Административен съд - С., като към момента на постановяването на оспореното пред настоящата инстанция решение то не е влязло в сила. След подробно обсъждане на практиката на Конституционния съд (Решение № 7 от 4.06.1996 г. по к. д. № 1 от 1996 г.; Решение № 10 от 22.09.1997 г. по к. д. № 14 от 1997 г. и Решение № 14 от 30.05.2001 г. по к. д. № 7 от 2001 г.) за правото да се търси, получава и разпространява информация по чл. 41, ал. 1 от Конституцията и конституционното право на защита на личните данни по чл. 32 от Конституцията АССГ е заключил, че не са налице основания за отмяна на административния акт, като е приел, че същият е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е отхвърлил като неоснователна. Съдебното решение, е правилно. Правилно АССГ е приел, че решението на комисията е постановено при наличието на надлежни доказателства, изложени мотиви и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: документи съставени от ръководилия го щатен служител; регистрационна бланка; регистрационен дневник; картони образец 4 - 2 броя и образец 6; лично дело IА-31240; доклад на МВР рег. № RB202009-001-05/01-08-I-195/24.01.2008 г., като извода на съда, че това е достатъчно основание по смисъла ЗДРДОПБГДСРСБНА е правилен. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че в досието му липсват документи, издадени от него. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя принадлежността към службите се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник на органите по чл. 1 са изброени съответно т. 1 и т. 2 и 3 на ал. 1 от чл. 25 от закона. При наличието на някой от тези документи комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях (включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, които не носят подписа на вербувания) е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което правилно и обосновано решаващият съд е приел, че за установяването на принадлежност към органите на Държавна сигурност не се изисква активно поведение (фактическо осъществяване на такава дейност) от лицето в качеството му на сътрудник на посочените органи. Като е приел административния акт за законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу същия жалба, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,