Решение № 7355 от 5.7.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България /ДАБ/, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Й. Петкова, против решение 7933 от 21.12.2022 г., постановено от Административен съд София град, Първо отделение 5 състав, по адм. д. 10012/2022 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт К. Ханджиева се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а решението на административния орган е издадено при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Изразява становище, че в хода на адм. производство детето М. Степанова е навършила [възраст], което обстоятелство е наложило разделяне на производството в съответствие с Вътрешните правила за провеждане на производство за предоставяне на международна закрила в ДАБ при МС. Счита, че молбата на непълнолетната дъщеря за предоставяне на международна закрила е разгледана обективно и безпристрастно, а относно липсата на социален доклад акцентира на обстоятелството, че административният орган е изпратил писмо до Дирекция "Социално подпомагане" с искане служител от същата дирекция да изготви социален доклад, като ДАБ по никакъв начин не може да задължи, контролира и санкционира съответните социални работници в социалната служба. Развива тезата, че личната бежанска история на ответницата И. Дмитриева показва, че кандидатката за статут не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност и по отношение на нея не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, както и не са налице предпоставките по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване процесния административен акт, като законосъобразно постановен. Ответникът - И. Дмитриева, гражданка на Руската федерация, оспорва касационната жалба лично в съдебно заседание чрез преводач от и на руски език, с писмен отговор, писмена молба и писмена защита, представени чрез упълномощен адв. Д. Любенова, която пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като е правилно и законосъобразно постановено. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, защото тя е в противоречие с висшия интерес на детето и административният орган обосновава отказа си с множество предположения и спекулации, неподкрепени с прави доводи. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото е правилен изводът на Административен съд-София-град, че събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, обуславят необходимостта от преценка за наличието на други причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на ответницата по касация и малолетното й дете, което към настоящия момент е вече непълнолетно, който е обоснован с оглед неоспоримите писмени доказателства, от които се установява по несъмнен начин, че Дмитриева попада в определението на "уязвими лица" по смисъла на чл. 20, т. 3 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. Според участващия по делото прокурор чужденката е придобила украинско гражданство, след замяна на руското си гражданство по рождение, отглежда дете с наличие на тежко заболяване - [заличен текст] и би била без подкрепяща среда в страната й по произход. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник - председателя на ДАБ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, регламентиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 7933 от 21.12.2022 г. е отменено по жалба на И. Дмитриева, гражданка на Руската федерация, решение 14106/21.09.2022 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила, съобразно мотивите на решението. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че е процесният административен акт е издаден от компетентен орган зам. председателя на ДАБ, на когото съобразно чл. 52 ЗУБ, са делегирани правомощия за това със заповед РД 03-15/03.05.2022 г. Първостепенният съд е счел обаче, че оспореното решение е произнесено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като е безспорно, че молбата за предоставяне на международна закрила е подадена на 31.03.2022 г., както лично от И. Дмитриева, така и като законен представител на малолетната си дъщеря М. Степанова. Впоследствие М. Степанова е навършила [възраст] и ДАБ е образувала отделно производство по отношение на непълнолетното лице. С оглед на това първостепенният съд е преценил, че липсва правно основание за разделяне на двете производства, а такова не е посочено и от страна на административния орган. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че при предявяване на молбата за международна закрила дъщерята е била малолетна, поради което така подадената молба не следва да се разделя изкуствено, независимо от настъпилата промяна в правното й положение. Съдът е изразил становище, че непълнолетните лица извършват действия със съгласие на родителите си, поради което е следвало производството да продължи съвместно, тъй като от една страна ДАБ не третира М. Степанова като непридружен непълнолетен, а от друга страна сочи, че същата се представлява от своята майка, но въпреки това са разделени двете производства. Решаващият състав е обърнал внимание на обстоятелството, че като малолетно до скоро лице, М. Степанова няма собствена бежанска история, а нейната е неразривно свързана с тази на нейната майка, която изрично декларирала, че част от проблемите за връщането й в Русия са свързани именно със заболяването на дъщеря й и вероятността да бъде спряно нейното лечение. Оттук е изведено заключение, че доколкото двете производства са взаимно свързани, отделянето на производството на непълнолетната вече дъщеря на кандидата за закрила, е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита и на двете лица. Освен това първостепенният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден и в нарушение на материалния закон, защото съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Също така решаващият съдебен състав е счел, че в конкретния случай административният орган е следвало да извърши преценка и относно наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, която разпоредба регламентира, че хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер. Акцентирано е на обстоятелството, че както жалбоподателката, така и нейната дъщеря попадат в определението за уязвими лица, по смисъла на чл. 20, т. 3 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, което обаче не е отчетено от издателя на процесния административен акт. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. При постановяването му не са осъществени твърдяните от касатора нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като последните не са конкретизирани в касационната жалба, а са общо и бланкетно формулирани. Първостепенният съд точно е констатирал, че административното производство е образувано по молба вх. РД 09-В-630/31.03.2022 г. до председателя на ДАБ, с която първоинстанционната жалбоподателката лично и в качеството си на законен представител на малолетната си дете М. Степанова е поискала международна закрила. От приложената по делото административна преписка е видно, че с жалбоподателката са проведени интервюта, в които тя е посочила, че е напуснала Русия заедно с дъщеря си, тъй като била несъгласна с политика на Путин и открито изразявала недоволството си срещу неговото управление, а след започване на войната с Украйна всеки, който е против официалните власти, можело да се озове в затвора. И. Дмитриева е посочила, че нейният баща, както и починалият през 2004г. съпруг са били украинци и пълнолетния й син от първия брак е получил украинско гражданство поради украинския си произход. Изложила е, че поради заболяването на дъщеря й от [заличен текст], същата се нуждаела от ежедневни медицински грижи и скъпи лекарства, които според жалбоподателката ще й бъдат отказани, ако се върне в Русия, поради заявената вече от нея позиция на неодобрение спрямо руското правителство. Първоинстанционният съд вярно е установил, че на 13.05.2022 г. М. Степанова е навършила [възраст], след което ДАБ е отделила нейната молба за предоставяне на убежище и хуманитарен статут в отделно производство. Касационният съдебен състав споделя становището на Административен съд - София - град, че с осъщественото разделяне на двете административни производства е извършено нарушение на административнопроцесуалните правила, което е довело до засягане и възпрепятстване на заявителката и на нейната дъщеря да осъществят защитата си пред административния орган. Правилно е установено в обжалваното съдебно решение, че за разделяне на административното производство от страна на адм. орган не е посочено правно основание. Едва в хода на съдебното обжалване процесуалният представител на ДАБ се е позовал на Вътрешните правила за провеждане на производство за предоставяне на международна закрила в ДАБ при МС. Настоящият съдебен състав не възприема това становище, защото визираните вътрешни правила нямат характер на нормативен акт, а са вътрешно-организационен документ, който не може да ангажира трети лица и да се противопостави на действащата нормативна уредба. Следва да се има предвид, че в приложимите материалноправни разпоредби на ЗУБ, а именно чл. 68 - чл. 76, включени в Раздел II, който е озаглавен "Производство за предоставяне на международна закрила" не е регламентирана процедура за разделяне на вече образувано общо административно производство при навършване от дете на [възраст]. Разделянето на производствата в случая противоречи и на принципа на съвместно разглеждане на молбите на членовете от едно семейство, по аргумент от по-силното основание на чл. 2 ,т.7 и т.13- 15 от Регламент 604/2013/ЕС, както и на Директива 2013/33/ЕС, доколкото тези актове изискват когато молбите се подават отделно, но в непродължителен срок от време, те да се обединят, за да се спази принципът на неразделност на членовете на семейството. В конкретната хипотеза молбите не са подадени отделно, а напротив - подадени са общо, като майката в качеството си на законен представител на малолетната си дъщеря е предявила обща молба за международна закрила. По отношение на децата, търсещи или получили закрила, специалният закон - ЗУБ не въвежда различна или по-особена дефиниция за дете от вече уредената в общите закони. Децата - бежанци не са обект на самостоятелни разпоредби в ЗУБ, а се обхващат от разпоредбите относно членовете на семейството, тъй като в обичайния случай децата се придружават от единия или двамата родители. Така тяхното правно положение, права и задължения, както и изходът от производството им зависят пряко от положението на родителите, доколкото децата рядко имат причини за бягство и търсене на закрила като бежанци, които да са различни от тези на техните родители - обстоятелство, което се обяснява и от съвместния живот и обща съдба, която споделят. Това е така, защото при разделяне на общо образуваното производство може да се постановят административни актове с различен резултат, или при обжалването им да се достигне до предоставяне на международна закрила само на детето, което ще остане в чужда държава без своя родител, или обратното - да се предостави претендирания статут в полза на родителя, а детето да се върне само в страната по произход, което не следва да се допуска. Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила въздига висшия интерес на детето като основополагащ при процедурата за предоставяне на международна закрила още в преамбюла: "