Решение № 5772 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2016 г.

Решение № 5772 от 16.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2873/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП гр. Варна, подадена чрез юрисконсулт Желязков против Решение № 70/18.01.2016 г., постановено по административно дело № 2794/2015 г. по описа на Административен съд - Варна. С оспореното решение е отменен Акт за установяване на задължение № П - 03000815077298-135-001/10.07.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 170/31.07.2015 г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна, с който в тежест на Златомир Калев Иванов са начислени допълнително данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. в общ размер на 16 984,90 лева и са присъдени разноски в полза на лицето. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са доводи за това, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ, която е в сила от 01.01.2014 г. и изключва преотстъпването на данък за физическите лица, извършващи дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, в която категория попада лицето Златомир Калев Иванов. В съдебно заседание, за касационният жалбоподател се явява юрисконсулт Желязков, който поддържа жалбата по съображения, развити в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 040 лева. Ответникът Златомир Калев Иванов оспорва касационната жалба чрез адвокат Янков, който в писмен отговор изразява становище за законосъобразност на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционнния съд е Акт за установяване на задължение, с който в тежест на лицето Златомир Калев Иванов са начислени допълнителни данъчни задължения по ЗДДФЛ за данъчен период 2014 г. по подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в общ размер на 16985,90 лева, от които главница в размер на 16655,99 лева и лихви в размер на 328,91 лева. За да установи тези задължения органът по приходите е приел, че лицето няма право на преотстъпване на данъка върху годишната данъчна основа на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, в размер на 60 %, тъй като е физическо лице, регистрирано като земеделски производител и извършващо стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, следователно по изричната норма на чл. 48, ал. 7 от ЗДДФЛ /в сила от 01.01.2014 г./, тази категория лица е изключена от преотстъпване на данъка. Не е спорно, че лицето Златомир Калев Иванов е физическо лице, което не е регистрирано като едноличен търговец, с регистрация по ЗДДС от 21.08.2009 г., регистриран е като земеделски производител с предмет на дейност отглеждане на зърнени, бобови растения и маслодайни семена. Лицето е подало декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ за 2014 г., респективно е избрало облагаемия доход за 2014 г. да бъде определен по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ и да се обложи с данък по чл. 28 от ЗДДФЛ, тоест безспорно попада в категорията на физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от закона. В годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г., Златомир Калев Иванов е декларирал данък върху годишната основа в размер на 32 435,49 лева, преотстъпен данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 15 824,88 лева, определен е данък в размер на 16 610,61 лева, който след определената отстъпка на основание чл. 53 от ЗДДФЛ е в размер на 15 779,50 лева, като данъкът е внесен в приход на бюджета. Първоинстанционният съд е отменил процесния акт, като е развил доводи, че лицето има право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, тъй като е регистрирано като земеделски производител, независимо, че не е едноличен търговец и отговаря на условията, регламентирани в чл. 189б от ЗКПО. Въпреки, че в съдебното решение е отразена промяната в законодателната уредба на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014 г., съгласно която от това данъчно облекчение не могат да се ползват физически лица, извършващи дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, това не е променило крайния извод на съда, с мотива, че се касае за изменение на материалноправна норма, което изменение има действие за в бъдеще. Извършено е позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд по сходни казуси, които обаче са имали за предмет данъчни периоди преди 01.01.2014 г. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до незаконосъобразен правен извод. Безспорно данъчният период, за който е било спорно приложението на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, е 2014 г. Разпоредбата на чл. 48, ал. 7 от закона е изменена /Доп. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г./, като от преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, изрично са изключени физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ. Тази разпоредба е материалноправна, в сила е от 01.01.2014 г., тоест е приложима за правоотношенията, възникнали след нейното приемане, каквото се явява и настоящото спорно правоотношение. Следователно, оспореният акт, с който са начислени допълнителни данъчни задължения на лицето, в резултат на непризнато право на приспадане на данък върху годишната данъчна основа по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, се явява законосъобразен, поради което жалбата против него е следвало да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изложените мотиви, оспореното съдебно решение като постановено в нарушение на приложимия материален закон следва да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Златомир Калев Иванов против АУЗ. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 040 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение