Решение № 7856 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15107/2009 г.
ВАСVII отделение14.06.2010 г.докладчик Соня Янкулова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Валентина Жечева Лазова, директор на Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство, гр. Кюстендил, ул. "Аверки" № 2, срещу решение № 189 от 27.10.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. ОСЪЖДА Валентина Жечева Лазова, гр. Кюстендил, ул. "Аверки" № 2, да заплати на Комисията за защита от дискриминация 150 /сто и петдесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.
Мотиви
Решение № 7856 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15107/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Валентина Жечева Лазова, директор на Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство, гр. Кюстендил, ул. "Аверки" № 2, срещу решение № 189 от 27.10.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация. Жалбоподателката счита оспорваното решение за незаконосъобразно. По отношение на заинтересованата страна - Петър Генов, не е осъществяван нито тормоз, нито действия, накърняващи достойнство му. Не е създадена враждебна, обидна или застрашителна за него среда, не е осъществено преследване. Прекратяването на трудовото правоотношение на Генов е резултат на намаления брой ученици в гимназията и в резултат на това - намаляване на щата. Излага подробни аргументи за нормативната база и механизма на определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета. Моли съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, счита същата за неоснователна. Трудовото правоотношение със заинтересованата страна е прекратено поради подаване на жалба до Комисията за защита от дискриминация. На негово място е назначен нов учител, при същите условия. Моли съда да остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Петър Генов, счита жалбата за неоснователна. Решението на Комисията за защита от дискриминация е правило. Моли същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на Петър Генов. Същият притежава магистърска степен по биология и химия и учителска квалификация по двата предмета. През учебната 2007/2008 г. работил на половин норматив като учител по биология и химия в Професионалната гимназия по дървообработване и горско стопанство. Поради неосигурени часове за пълна задължителна норма преподавателска работа, пълно работно време и пълна заплата подал жалба до Комисията за защита от дискриминация. С решение № 39 от 07.05.2007 г. Комисията установила, че спрямо Генов не е извършено нарушение по Закона за защита от дискриминация и оставила жалбата без уважение. С решението на Комисията бил запознат целият педагогически колектив. По време на заседанието възникнал конфликт между Генов и негови колеги. През учебната 2007/2008 г., поради намаления брой ученици, е намален броят на паралелките в гимназията, а в резултат на това и часовете по биология и химия. За да има щатна длъжност за учител по биология и химия, съгласно приложение 1 към чл. 3, ал. 5 от Наредба № 5 от 14.05.2002 г. за нормите за задължителна преподавателска работа и нормативите за численост на персонала в системата на народната просвета (отм; ), действала към процесния период, са необходими 684 учебни часа на година, а за половин щат - съответно 342 часа. В началото на учебната година часовете са били 288. В списък-образец № 1, изготвен на основание чл. 12 от цитираната наредба за планиране на преподавателската работа на педагогическите кадри, трудовото правоотношение за учител по биология и химия е отбелязано като такова по чл. 114 от Кодекса на труда. Със заповед № РД-24А от 01.10.2007 г. директорът на гимназията - жалбоподателката Валентина Жечева, прекратила трудовото правоотношение на Генов на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение 2 от Кодекса на труда считано от 01.12.2007 г. Съдът признал уволнението за незаконосъобразно и възстановил Генов, като приел, че реално не е имало съкращаване на щата, на основание на който е извършено уволнението, както и че същият не е утвърден от компетентния орган. Със заповед № 106 от 03.12.2007 г., издадена на основание чл. 111 от Кодекса на труда, на длъжността учител по биология и химия е назначена Боряна Стаменкова. При извършена на 25.05.2008 г. проверка от регионалния инспекторат по образование е констатирано, че трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда не е сключван между заинтересованата страна и жалбоподателя. Обезщетението му е изплатено на база половин работна заплата, макар че 288 учебни часа не правят половин щат и учителят няма право на половин заплата. Въз основана така установената фактическа обстановка Комисията е приела, че доколкото не е доказано съкращаване на щата, прекратяването на трудовото правоотношение с Генов представлява по-неблагоприятно третиране, тъй като чрез него се засяга правото му на труд. Това по-неблагоприятно третиране е предприето спрямо лице, което е сезирало Комисията за защита от дискриминация. Извършеното съставлява преследване по смисъла на § 1, т. 3, б "а" от допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация и е проявна форма на дискриминация по чл. 5 от закона, забранена от чл. 4, ал. 1. За извършеното нарушение Комисията е наложила на Валентина Лазова глоба в размер на 250 лв. При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът счита жалбата на Валентина Лазова за неоснователна. По делото няма спор за факти. Жалбоподателката не оспорва фактическите констатации на Комисията, а извода, направен въз основа на тези констатации. Преследването, по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 3, б "а" от Закона за защита от дискриминация, е по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело действие за защита от дискриминация. За да е налице тази форма на дискриминация е необходимо да се установи има ли по-неблагоприятно третиране, осъществено ли е действие за защита от дискриминация и налице ли е обусловеност между тях. По делото е безспорно, че заинтересованата страна е осъществила акт на защита от дискриминация. Безспорно е също, че жалбоподателката е знаела за този акт. Ирелевантен за целите на настоящото производство е резултатът от осъществения акт. Специалната закрила, която законодателят дава на случаите на преследване, е обусловена не от резултата, т. е. от основателността на търсената защита от дискриминация, а от необходимостта да се гарантира свободен и защитен от неблагоприятно третиране или неблагоприятна последица, достъп до защита. Т. е. да се елиминира страха от последващи мерки, който ако несъществуват ефективни правни средства за защита, би могъл да обезсмисли законовата защита от дискриминация. Вторият елемент от фактическия състав е по-неблагоприятното третиране. В случая обективните факти са намаляване на броя на учениците и оттам на броя на часовете по биология и химия. Намалението е такова, че не осигурява необходимия лимит от часове не само за цяла щатна длъжност, но дори и за половин - нормативът е 684 часа, а възможните часове са - 288 часа. В такива случаи с учителите могат да се сключат договори на основание чл. 114 от Кодекса на труда, т. е. за работа през определени дни от месеца. Такъв договор жалбоподателката не е предложила и не е сключила със заинтересованата страна. В същото време, на основание чл. 111 от Кодекса на труда, т. е. по външно съвместителство, е сключила договор с учител, външен за гимназията, за 288-те учебни часа. Този факт установява обективно по-неблагоприятно третиране на заинтересованата страна. Преследването, като форма на дискриминация, не зависи от субективното отношение на дискриминатора. Умисълът не е елемент от фактическия състав на деянието. С оглед на това ирелевантни са твърденията на жалбоподателката, че уволнението е мотивирано не с акта на търсената от Генов защита от дискриминация, а с обективно намаления брой часове. От значение в случая е обусловеността на неблагоприятното третиране от акта на търсена защита от дискриминация. Това е третия обективен елемент на фактическия състав. С оглед разпоредбата на чл. 9 от Закона за защита от дискриминация, жалбоподателят трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. По делото, както в производството пред Комисията, така и в настоящото съдебно производство, не са ангажирани доказателства, въз основа на които може да се направи такъв извод. Напротив. Некоректното изготвяне на Списъка-образец 1 за планиране на преподавателската работа на педагогическите кадри през учебната 2007/2008 г., неутвържадването на щата от компетентния орган, както и непредлагането на договор по чл. 114 от Кодекса на труда дават основание да се приеме, че правото на равно третиране е нарушено. Т. е., че е налице обусловеност на неблагоприятното третиране от акта на търсена защита от дискриминация. Видно от изложеното с действията си жалбоподателката е извършила акт на дискриминация под формата на преследване по смисъла на чл. 5 във вр. с ?1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация. С оглед на това и на основание чл. 78, ал. 1 от закона Комисията й е наложила глоба в размер на 250 лв. Размерът на глобата е определен на минимума, при спазване разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от Закона на административните нарушения и наказания. С оглед на горното твърденията на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспореното решение са неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита от дискриминация, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което оспорването на Валентина Жечева Лазова следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
2- чл. 114 КТ
- чл. 111