Решение № 4585 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2012 г.

Решение № 4585 от 2.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6987/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 62 от 12.04.2012 г., постановено по адм. дело № 133 от 2011 г. по описа на Административния съд - Ловеч, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23865 от 13.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Маргарита Радоева Динчева, от с. Радювене, община Ловеч, област Ловеч, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е основателна, но не на изтъкнатите в нея основания. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Маргарита Радоева Динчева, е отменил посочения по-горе АУПДВ на заместник изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 3539,60 лв. за 2009 г., във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 11/240609/17279. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържал фактически основания за издаването му. Никъде в акта не се сочело кои са недопустимите за подпомагане площи, в какъв размер са, както и защо административният орган е приел, че са недопустими. Приложените по делото доказателства не можели да заместят фактическите основания за издаване на процесния акт. Съдът е приел също, че оспореният акт бил издаден и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 34 и 35 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, не му е дал възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства. Съдът е развил доводи и за други допуснати при постановяване на акта съществени процесуални нарушения, като непровеждане на допълнителни административни процедури по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., явяваща се задължителна при констатирани нередности, установени с кръстосаните проверки. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвали доказателства за умишлено наддеклариране от страна на жалбоподателя, което го освобождавало от санкция, съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Така приетото е законосъобразно. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Съгласно чл. 59 от АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за неговото издаване. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито какво е основанието, нито каква е методиката, по която е определен размерът на сумата, нито каква е причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър "Система за идентификация на земеделските парцели"), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 34, и 35 от АПК, защото административният орган не е уведомил адресата за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, каквото е изискването на чл. 36 от АПК, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,