Решение № 2483 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез процесуален представител ст. юрк. П. Йотов, против решение 5884 от 09 октомври 2023 г., постановено по адм.д. 10729/2022 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от А. Петрова, ответник в това производство. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. Петрова, против заповед РА-30-887/13 септември 2022 г., издадена от главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Изпълнен надзид, допълнителни нови носещи конструкции и преустройство на съществуваща вътрешна къща , находящ се в УПИ XVI-16, кв. 427, м. Център зони Г8 и Г10 по плана на гр. София с идентификатор 68134.105.72.2 по КККР, административен адрес - [улица], като приведе сградата с идентификатор 68134.105.72.2 по КККР във вид, съгласно одобрения на на 15 октомври 2021 г. по реда на чл. 145, ал. 5 ЗУТ от главния архитект на район Средец архитектурен проект: Заснемане за възстановяване на изгубени строителни книжа . Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществено нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Посочил е, че административният орган преди постановяване на оспорения административен акт не е изяснил действително осъществилите се факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на спора и по този начин е допуснал нарушение на материалния закон. Приел е, че заповедта е неясна, с неточно индивидуализиран обект - незаконен строеж, което представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на адресата на акта. Констатирал е неяснота в оспорения административен акт, относно това кой строеж е незаконен и следва да се премахне - този, описан в обстоятелствената част на заповедта или този, посочен в диспозитива й. Счел е, че не става ясно каква част от строежа подлежи на премахване, след като за надзида е безспорно, че не е строеж, подлежащ на премахване. Неустановените нови допълнителни конструкции не са посочени по място, по площ и не се сочат детайлно. Констатирал е и, че в обстоятелствената част на заповедта се сочи обособен втори етаж на сградата, а е разпоредено премахване на преустройство на вътрешна къща. Същевременно преустройство на вътрешната къща не може да има поради запазване на застроената площ, етажност, брой помещения и външни граници на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети, неоспорени СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. В настоящия случай съдът е изследвал обстоятелствата и е стигнал до правилния извод, че оспорената пред него заповед е материално незаконосъобразна. Предметът на премахване не е индивидуализиран в достатъчна степен. Разпоредено е премахване на изпълнен надзид, допълнителни нови носещи конструкции и преустройство на съществуваща вътрешна къща, като не става ясно каква част от строежа подлежи на премахване, след като за надзида е безспорно доказано, че не е строеж, подлежащ на премахване. Видно от заключението на вещото лице арх. И. Янкулов по приетата и неоспорена от страните СТЕ е, че не се констатира наличието на надзид, отговарящ на даденото му словесно описание в оспорената заповед, като действително при ремонта на покрива на сградата, по западната калканна стена към УПИ V е изпълнен противопожарен надзид, но той е в съответствие с изискванията на чл. 82, ал. 1 от Наредба 7/2003 г. Следователно същия е в съответствие с нормативите за пожарна безопасност, както и разположението му е по калканна стена към съседен УПИ. На следващо място допълнителни нови носещи конструкции не са посочени по място, по площ, като същите следва да са посочени детайлно. Не става ясно кои са новите конструктивни елементи и къде точно са изпълнени, за да се установи какво и откъде следва да бъде премахнато. Отделно от това никъде в заповедта не е обсъждано подмяната на покривната конструкция нов строеж ли представлява или основен ремонт. Съдът правилно е констатирал и, че в обстоятелствената част на заповедта се посочва обособен втори етаж на сградата, а е разпоредено премахване на преустройство на вътрешна къща. Същевременно преустройство на вътрешната къща не може да има поради запазване на застроената площ, етажност, брой помещения и външни граници на строежа. Отделно от гореизложеното оглед от комисията не е осъществен вътре в сградата, както и няма извършени замервания на място. Поради това, че фактите не са били установени и обсъдени от административния орган, е нарушено правото на защита на страната. Посочените несъответствия са съществени и е налице самостоятелно основание за отмяна на заповедта, тъй като сочат на липса на индивидуализация на строежа, който следва да бъде премахнат по силата на оспорената заповед, както и идентичност между него и действително изграденото на място. Установяването на вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти произтича от задължението на административния орган, което му вменяват административно-производствените правила, а така също установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Именно неточното описание на подлежащия на премахване строеж, води до невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на относимите за него правно - релевантни факти и норми, а по същество прави заповедта неизпълнима, тъй като не се установява действителното местоположение на процесния строеж. Първоинстанционният състав е извел законосъобразен извод, че иде реч за нарушение по чл. 35 АПК, тъй като не са установени в цялост всички обстоятелства от значение за случая. Поради това, че фактите не са били установени и обсъдени от административния орган, е нарушено правото на защита на страната, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Предвид изхода на настоящото производство и своевременно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 3000 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Налице е искане за редуциране поради възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ, без определен материален интерес, минималното възнаграждение е 1 250 лв., поради което същите ще следва да се редуцират до минималния такъв, с оглед липсата на фактическа и правна сложност при изясняванията по касационното производство. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав