Решение № 6614 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2019 г.

ВАСVI отделение03.06.2020 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1881 от 5.11.2019 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 2069/2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П. Кавърджиков с адрес в [населено място], с [ЕГН] против решение № 1040-02-85/29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ Бургас. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 6614 от 3.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14625/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Бургас срещу решение № 1881 от 5.11.2019 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 2069/2019 г. С него се отменя решение № 1040-02-85 от 29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърдените с него разпореждания № 021-00-4726-8/13.06.2019 г., разпореждане № 021-00-4726-9/13.06.2019 г. и разпореждане № 021-00-4726-10/13.06.2019 г., всички издадени от ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ Бургас. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, П. Кавърджиков, чрез процесуален представител адвокат Христова от БАК взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична неоснователност на жалбата а в останалата част е за недопустимост, предвид разпоредбата на чл. 119 КСО, предвиждаща недопустимост на касационната обжалване на решението на административния съд, в зависимост от предмета на спора. Върховен административен съд шесто отделение намира касационата жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. Кавърджиков против решение № 1040-02-85/29.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ Бургас. С него се потвърждава разпореждане № 021-00-4726-8/13.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ Бургас, с което на П. Кавърджиков на основание чл. 54ж, ал. 2 КСО е отменено разпореждане № 021-00-4726-3/7.01.2019 г. за отпускане н парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, с мотиви, че са налице доказателства за придобито право на пенсия за старост в друга държава. С решението се потвърждава разпореждане № 021-004726-9/13.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 54ж, във вр. С чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО и със същото решение е потвърдено разпореждане № 021-00-4726-10/13.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването на ТП на НОИ Бургас, с което е разпоредено на П. Кавърджиков да възстанови добросъвестно получено обезщетение за безработица за периода 1.12.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 1954 лева. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението и разпорежданията с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. По делото е безспорно от фактическа страна, че във връзка с подадено заявление от Кавърджиков на 3.12.2018 г. до ТП на НОИ Бургас за отпускане на парично обезщетение за безработица такова му е било отпуснато с разпореждане от 7.01.2019 г. за срок от 1.12.2018 г. до 31.07.2019 г. в размер на 19. 54 лв. дневно. Впоследствие при проверка на осигурителните данни в декларация от Кавърджиков и доказателства от Германския осигурителен институт е установено, че Кавърджиков има отпусната пенсия за старост в друга държава, считано от 1.04.2018 г. Направен е извод, че към датата на заявлението 3.12.2018 г. получаването на пенсия за старост в друга държава е пречка по чл. 54а, ал. 1, т. 2 КСО като правоизключваща отрицателна предпоставка на правото на парично обезщетение. При тези констатации административният орган е издал решението, с което се потвърждават разпорежданията за отмяна разпорежданията за отпускане на парично обезщетение, отказва се правото на парично обезщетение и се разпорежда възстановяване на сумите, отпуснати като парично обезщетение за периода от 1.12.2018 г. до 31.07.2019 г., което решение на директора на ТП на НОИ е предмет на жалбата пред административния съд. Съдът при безспорната фактическа обстановка е приел, че на Кавърджиков се дължи парично обезщетение за безработица, с оглед на ниския размер на отпуснатата пенсия за старост в друга държава, съпоставена съпоставена с условията за отпускане на такава в България и възможността за издръжка С мотивите да не се прилага нормата на чл. 54а КСО формално, съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на решението и като такова го отменил. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 54а КСО предвижда, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата за които са внесени или дължими осигурителни вноски в във фонд "Безработица най малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в РБ или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност за коята подлежат на задължително осигуряване по КСО или по законодателството на друга държава. Цитираната разпоредба урежда материалните предпоставки за придобиване на право на парично обезщетение за безработица и в тях не се включва преценка на размера на отпусната пенсия за старост и съпоставянето на този размер с други параметри. Поради това тълкуването на закона и включване на други материални предпоставки или тълкуването разширително на съществуващите е недопустимо и е нарушение на материалния закон. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на Кавърджиков следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Допустимостта на цялостното касационното оспорване следва от разпоредбата на чл. 119 КСО, която от забраната за касационно оспорване, изключва решенията на съда постановени срещу актове, постановени срещу разпореждания за отпускане/отказ за отпускане на парични обезщетения за безработица за суми над 1000 лева, какъвто е настоящият случай за сумата от 1954 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1