Решение № 8690 от 11.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4441/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П. Георгиева, срещу решение 716/07.03.2024 г., постановено по адм. дело 489/2023 г. по описа на Административен съд-Благоевград, 10-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. И. Т., от [населено място], чрез процесуалните си представители адвокат М. Стоянова и адвокат К. Стоянов, в писмен отговор и в открито съдебно заседание по делото, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт и присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. И. Т., срещу решение 28/04/1/0/03241/4/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-012-6500/15#8/13.09.2022 г. , издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, както и чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 9 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ и § 70 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕФСУ, при условията на чл. 11, ал. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. /Правилата, одобрени със Заповед 03-РД/2529/19.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, обн. ДВ, бр. 77/01.09.2020 г./, на горепосоченото физическо лице е определена окончателна финансова корекция в размер на 408 876.10лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в резултат съвкупната преценка на данните от която, административният съд установява следната релевантна по делото, възприета от касационната инстанция, обобщена фактическа обстановка, а именно: На 19.05.2016 г. между ДФЗ, в качеството му на разплащателна агенция, и Д. И. Т., в качеството му на ползвател, е сключен договор 28/04/1/0/03241 за отпускане на БФП по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г., уговорената финансова помощ по който е отпусната на ползвателя за изпълнението на одобрен проект "Създаване на биологично насаждения от шипка и земеделска техника за обработка и прибиране на реколта". По данни от одобрения бизнес план, обект на инвестицията по проекта е създаването на 300дка трайни насаждения от шипка, намиращи се в защитени зони по Национална екологична програма /НЕП/ Натура 2000, от които 90дка в [населено място], 20дка в [населено място], 150дка в [населено място] и 40дка в [населено място]. Според включената в бизнес плана, таблица 3, озаглавена "Производствена програма", резултатите, които ползвателят на помощта следва да постигне, са както следва - 0т продукция за първа година, 150т продукция за втора година и съответно 300т - за трета година. С уведомително писмо /УП/ изх. 02-6500/7356#5/30.10.2019 г. /съдържащо изрично уточнение, че "сключване на анекс към договора не е необходимо"/, изпълнителният директор на ДФЗ уважава подадена от ползвателя на помощта, молба с вх. 02-6500/7356/01.10.2019 г., за презасаждане на общо 60дка насаждения от шипка в [имот номер], с площ 35.3дка, находящ се в землището на [населено място], в имот 071017, с площ 5.2дка, находящ се в землището на [населено място] и в три имота - 008001, 003016 и 010005, с площи съответно от 10 дка, 6.8дка и 2.7дка /общо 19.5дка/, находящи се в землището на [населено място]. С УП изх. 02-6500/208/22.04.2020 г. за отказ да се сключи анекс, /по изложени съображения, че няма как ползвателят да не постигне заложените в одобрения бизнес план показатели, доколкото в производствената му програма през първата година след окончателно плащане са посочени нулеви стойности/ административният орган отказва поисканото от Д. И. Т., с негова молба вх. 02-6500/208/23.01.2020 г. поради възникнало форсмажорно обстоятелство, изменение на чл. 15, ал. 1 от сключения договор, при което посочените в тази договорна клауза срокове да започнат да текат, считано от есента на 2020 г. С последващо УП изх. 02-6500/4087#7/21.05.2021 г. за отказ да се сключи анекс, административният орган оставя без уважение молбите на ползвателя на помощта /вх. 02-6500/487/17.08.2020 г., 02-6500/4603/16.09.2020 г., 02-6500/5163/26.10.2020 г. и 02-6500/5874/07.12.2020 г./, обективиращи исканията му /в резюме/ първата година от включената в одобрения бизнес план, производствена програма /съгласно таблица 3/ да бъде 2020 г. /предвид обявената през пролетта на 2020 г. извънредна епидемична обстановка поради разпространението на Ковид и възникнали пожари в част от обработваемите по проект имоти, намиращи се в землищата на [населено място] и [населено място]/, както и за преместване на част от насажденията на шипка от [населено място], [населено място] и [населено място] в имоти с обща площ 144.77дка, находящи се в землището на [населено място]. От данните по делото се установява и между страните липсва спор, че заявката за окончателно плащане е подадена на 17.06.2019 г., а окончателното плащане по договора в размер на 223 437.45лв е извършено на 27.10.2019 г. След извършени проверки на място след плащане през м. февруари 2022 г. и допълнителни административни проверки, и предоставена възможност на ползвателя на помощта да се запознае с доклада от проверките и да представи възражение, и представянето на такова на 04.04.2022 г. /вх. 01-012-6500/15#1/, с писмо изх. 01-012-6500/15#4/07.06.2022 г., издадено на посочено основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, изпълнителният директор на ДФЗ уведомява Д. И. Т., че открива производство по налагане на финансова корекция, във връзка с констатациите си /в резултат на извършените през февруари 2022 г. проверки/ за неизпълнение на три от задълженията му по договор 28/04/1/0/03241/19.05.2016 г., а именно нарушение на чл. 15, ал. 1 от договора, състоящо се в изпълнение от 29% на заложените в производствената програма количествени показатели за две години - от 17.06.2020 г. до 17.06.2022 г., в неизпълнение на чл. 16, т. 1 от договора, състоящо се в декларирани и обработвани от ползвателя на помощта по-малки по размер, площи от предвидените в одобрения бизнес план, 300дка, и по-конкретно - за кампании 2019/2020 г. и 2020/2021 г. - неизпълнение от 7.37% и за кампания 2021/2022 г. - неизпълнение от 14.84%, както и нарушение на чл. 17, ал. 1, във вр. с ал. 9 от договора, тъй като в периода от датата на окончателно плащане до 31.03.2021 г. 19.5дка /погрешно посочени в акта като ха/ земя /находяща се в землището на [населено място]/ от общо обработваемите от него 30ха земеделска земя, не са се намирали в защитени зони по НЕП Натура 2000. След представяне на възражение вх. 01-012-6500/15#7/22.06.2022 г. от ползвателя на помощта, с атакуваното пред първата инстанция решение, административният орган определя на Д. И. Т. финансова корекция за всяко от горепосочените нарушения на договора, при което, на основание чл. 11, ал. 2 от Правилата, му налага окончателна финансова корекция в размер на 408 876.10лв. При тази фактическа установеност, за да отмени оспорения пред него акт като незаконосъобразен в частта му, в която са наложени финансови корекция за констатирани от органа неизпълнения на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, т. 1 от договор 28/04/1/0/03241/19.05.2016 г., обосновано административният съд приема, че в тази му част процесният акт е издаден при допуснати от изпълнителния директор на ДФЗ съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В останалата му част, с която на ползвателя е определена финансова корекция за установеното нарушение на чл. 17, ал. 1 във вр. с ал. 9 от договора, съдът намира, че актът е материално незаконосъобразен, тъй като процесните 19.5дка в землището на [населено място] са включени като част от площите към проекта с изричното съгласие на административния орган, дадено с УП изх. 02-6500/7356#5/30.10.2019 г., независимо, че действително в периода от 27.12.2019 г. до 31.03.2021 г. те не попадат в защитени зони по НЕП Натура 2000. Най-общо така мотивиран, административният съд постановява атакувания пред касационната инстанция съдебен акт, с който отменя оспореното решение за налагане на финансова корекция и изпраща преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане, в частта й относно спазването на чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 5 и чл. 16, ал. 1 от договор 28/04/1/0/03241/19.05.2016 г. съгласно дадените в съдебното решение указания, като определя на административния орган 30-дневен срок за изпълнение на решението. Със същия съдебен акт ДФЗ е осъден да заплати на Д. И. Т. сумата от 11 272.14лв, представляваща разноски по делото. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, налагащи неговата отмяна. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи, правните изводи на административния съд са обусловени от данните от приобщените по делото доказателства, спрямо които относимите материалноправни норми са правилно издирени и приложени от съда. Обосновано предвид фактическата установеност по делото в обжалваното решение е прието, че в оспорения административен акт липсва обсъждане на съществена част от защитните аргументи на ползвателя на помощта относно съгласуваното от ДФЗ преместване на част от насажденията в землището на [населено място] през есента на 2019 г. и наличието на формажорни обстоятелства /в т.ч. по чл. 15, ал. 2, т. 1 от договора, освобождаващо го от отговорност при неизпълнение на ал. 1 от същата договорна клауза, предвид възникналите пожари в обработваните имоти в землището на [населено място] и [населено място], както и извънредната епидемична ситуация през 2020 г. поради разпространението на Ковид/, изтъкнати в представеното по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, възражение вх. 01-012-6500/15#7/22.06.2022 г., а оттам и че е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК, налагащ преди издаване на индивидуалния административен акт да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, и да бъдат обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Доколкото мотивите дават възможност на адресата на акта да научи какви са фактите, мотивирали административният орган, да приложи една или друга правна норма, и на съда да извърши проверка за законосъобразност на акта, то липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт /справка тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. по тълк. дело 4/2002 г. на Върховния административен съд/. Несъмнено мотивите на административния акт могат да бъдат посочени в други документи, към които актът препраща, но такава хипотеза в случая не е налице. Особено при отчитане съдържанието на УП изх. 02-6500/208/22.04.2020 г. за отказ да се сключи анекс към договор 28/04/1/0/03241/19.05.2016 г., издадено от административния орган, в което /в пълно противоречие с възприетите в процесния акт за налагане на финансова корекция, мотиви относно началото на срока по чл. 15, ал. 1 от договора/ е отбелязано, че първата година от изпълнението на бизнес плана е тази след извършване на окончателно плащане. Затова правилно, при установената липса на обсъждане в административния акт на релевираните в подаденото по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ възражение, доводи за наличието на форсмажорни обстоятелства, в т.ч. по чл. 15, ал. 2, т. 1 от договора, а оттам - и на мотиви в тази връзка, административният съд приема, че по отношение на определените финансови корекции за допуснати нарушения на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, т. 1 от сключения договор, процесният акт е издаден при съществени процесуални нарушения. Следва да се отбележи, че по аргумент от разпоредбите на чл. 73, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕФСУ, изпълнителният директор на ДФЗ е длъжен да осигури възможност ползвателят на помощта да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства, след което, при наличие на предпоставките затова, да определи с мотивирано решение основанието и размера на финансовата корекция, като задължително обсъди в мотивите си представените от ползвателя доказателства и направените от него възражения. Неспазването на това задължение, независимо дали по отношение на предоставянето на възможност за подаване на възражение или необсъждането му в издадения акт за налагане на финансова корекция, представлява нарушение на правото на защита на ползвателя на помощта, а оттам и самостоятелно основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 АПК. Последователно в практиката на Съда на Европейския съюз /Съда, СЕС/ се приема, че правото на защита е основно право, което е неразделна част от общите принципи на съюзното право. Този общ принцип е закрепен в чл. 41, § 2, б. а/ и б/ от Хартата на основните права на Съюза и трябва да се прилага, когато административният орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. Затова многократно в своята практика Съдът е имал възможността да подчертае, че зачитането на правото на защита, от което правото на изслушване е неразделна част, се прилага спрямо всяко лице и трябва да се зачита във всяко производство, което може да доведе до приемане на увреждащ акт /справка решение от 14 октомври 2021 г. на СЕС по дело C-583/19, решение от 25 март 2021 г. на СЕС по дело С-165/19, решение от 25 март 2021 г. на СЕС по дело С-152/19 и др./. Наред с изложеното, правилно в атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд приема, че няма връзка между издадения от административния орган отказ с УП изх. 02-6500/4087#7/21.05.2021 г. да бъде изменен сключеният договор и липсата на мотиви в процесния акт относно последователно твърдяното от ползвателя на помощта, в т.ч. и в представеното възражение вх. 01-012-6500/15#7/22.06.2022 г., наличие на форсмажорни обстоятелства, включително по чл. 15, ал. 2, т. 1 от договора /според който няма да се счита неизпълнение на чл. 15, ал. 1 ако ползвателят докаже пред фонда, че непостигането на някой количествен показател не се дължи на негово бездействие или недостатъчно положена дължима грижа/. В тази връзка следва да се отбележи, че нито цитираният чл. 15, ал. 1, нито чл. 30, ал. 1 от договора /че ползвателят не носи отговорност за пълно или частично неизпълнение на свое задължение по настоящия договор ако неизпълнението е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила/ или аналогичната му разпоредба на чл. 61, ал. 1 от приложимата Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 от мярка 4 от ПРСР 2014-2020, предпоставят освобождаването от отговорност на ползвателя при неизпълнение, от предварителното сключване на анекс към договора. Съответно - обективираният в УП изх. 02-6500/4087#7/21.05.2021 г. отказ на административния орган да сключи анекс по исканите от ползвателя на помощта изменения /по съображения за форсмажорни обстоятелства, настъпили като резултат от извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид, и възникналите през 2020 г. пожари/, не го освобождават от задължението му да извърши преценка за наличието на форсмажорни обстоятелства при определянето на основанието и размера на финансовата корекция, още повече нееднократно изтъкнати пред него от ползвателя на помощта, включително и в представеното на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, възражение. Следва да се посочи, че правилно в обжалваното решение е отчетено, че в процесния акт за налагане на финансова корекция липсват мотиви и относно позоваването от ползвателя на помощта, във възражение вх. 01-012-6500/15#7/22.06.2022 г., на чл. 15, ал. 2, т. 2 от договора, сочещ, че няма да се счита неизпълнение на задължението по ал. 1 ако ползвателят докаже, че въпреки непостигането на показател по т. 1 от годишните финансови резултати за поне две последователни години се установява тенденция за подобряване на дейността на земеделското стопанство и постигане на една или повече от целите на подмярка 4.1. При положение, че видно от съдържанието на процесния акт установеното изпълнение на количествените показатели от производствената програма за третата година /17.06.2021 г. 17.06.2022 г./ е 50 % и следователно за тази година не е налице неизпълнение на чл. 15, ал. 1 от договора, то неизлагането в акта на мотиви, от които да станат ясни причините, поради които органът не прилага клаузата на чл. 15, ал. 2, т. 1 от договора, също представлява съществено процесуално нарушение. Противно на релевираните в касационната жалба доводи, според касационния съдебен състав правилно административният съд приема за съществено процесуално нарушение на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК, че установените в процесния административен акт, производствени показатели са изведени от органа само и единствено въз основа на фактури за продажби, по които ползвателят е доставчик към трети лица, тъй като фактурите са свидетелство за количество продадена стока, но не и свидетелство, че продавачът продава стока, която е произведена от насажденията, предмет на сключения с ДФЗ договор. Кореспондиращи с фактическата установеност по делото и законосъобразни са правните изводи на административния съд за материална незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция в частта му, относима към установеното от органа неизпълнение на задължението на ползвателя по 17, ал. 1 във вр. с ал. 9 от договора. Несъмнено установените по делото данни, че преместването на част от насажденията през есента на 2019 г. в имоти с обща площ от 19.5дка в землището на [населено място] е направено след изрично даденото от изпълнителния директор на ДФЗ с УП изх. 02-6500/7356#5/30.10.2019 г. съгласие за това, ценени в контекста на задължението на органа, по аргумент от чл. 6, ал. 1 АПК, да упражнява правомощията си добросъвестно и справедливо, обосновават в случая настоящият съдебен състав да приеме, че няма как законосъобразно на ползвателя да бъде определена финансова корекция за неизпълнение на договорно задължение, за което по същество органът е дал предварително писмено съгласие да бъде извършено. По изложените съображения и по мотивите на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, касационният съдебен състав приема, че атакуваното решение е правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а искането на процесуалните представители на ответника за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение - основателно. Последното е установено по представените по делото доказателства в размер на 21 005лв, поради което и при отчитане на своевременно направеното от пълномощника на касатора, възражение за прекомерността му, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на Д. И. Т. сумата от 10 000лв, представляваща разноски за платено възнаграждение за един адвокат, в намален от съда размер, на основание чл. 78, ал. 5 от Граждански процесуален кодекс, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,