Решение № 163 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2083/2008 г.

Решение № 163 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2083/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Л. З. Д. срещу решение от 05.02.2008 г., по гр. д. № 3828/2006 г., на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 20.07.2006 г., по гр. д. № 5112/2005 г. на Районен съд - гр. С. и е уважен частично до размер на 4181,95 лева и 2820,76 лева, предявения от "А" ООД срещу Л. З. Д. иск за стойността на строително-монтажните работи на гараж № 2, с площ 25,30 кв. м., находящ се на партера в сградата на ул. "Х" № 4* със съответните 0,866 % идеални части от жилищната сграда, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.06.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По отношение на ответника С. И. М. предявения иск е отхвърлен като неоснователен. Ответникът по касационната жалба "А" ООД, чрез процесуалния си представител адвокат А, е депозирал писмено възражение, в което се оспорва възражението за недопустимост на съдебното решение и твърденията за нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения за необоснованост на оплакванията за нарушение на материалния закон и се иска да бъде потвърдено въззивното решение. Ответникът по касационната жалба С. И. М., наследник по закон на починалия в хода на делото И. М. М., не е депозирал писмен отговор и не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания според чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното: Софийският градски съд е приел, че е сезиран с иск за стойността на извършени строително-монтажни работи (СМР) на самостоятелен обект в предвидена за построяване жилищна сграда в гр. С., в която Л. З. Д. е запазила за себе си право на строеж за находящия се в партера на същата сграда, на ул. "Х" № 4* гараж № 2, с площ 25,30 кв. м., със съответните 0,866 % идеални части от общите части на сградата. Прието е, че при първоначалното възлагане на строителните дейности, сградата не е изградена, поради което е сключен нов договор за доизграждане на започнатия строителен обект между част от собствениците и строителното дружество - ищец. Прието е също, че между страните по делото не е подписан договор за изработка, но сградата е достроена и има разрешение за ползване от 06.06.2006 г., което е станало със знанието и без противопоставянето на ответниците. По отношение на ответника С. И. М. предявения иск е отхвърлен като неоснователен, тъй като не е доказано правото му на собственост върху гаража. За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел, че ищецът е предприел уместно работата по довършване на жилищната сграда, включително и на собствения на ответницата гараж в приземния етаж, поради което му се дължат разноските за изпълнените СМР, с които е довършен гаража и ответната страна се е обогатила. Решаващият състав е посочил, че с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото доказателства, следва да се ангажира отговорността на собственика, в чиито интерес е извършена работата, до размера на обогатяването му. Касационната жалба на Л. З. Д. срещу решение от 05.02.2008 г., по гр. д. № 3828/2006 г., на Софийски градски съд, съдържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се възражение за недопустимост на въззивното съдебно решение, поради произнасянето на съда по иск, който не е бил предявен. Твърди се, че претенцията е за подобрения, която предполага установяване на фактическа власт върху вещта, с последиците по реда на чл. 72 - 74 от Закона за собствеността (ЗС), а в конкретния случай няма данни за увеличената й стойност. Изложени са съображения, че съдът не е съобразил, че при липсата на актове в строителството по Наредба № 3 от 31.07.2003 г., не може да се прецени етапа на строителството и състоянието на обекта, преди дострояването на сградата. Твърди се, че работата не е предприета уместно, тъй като изграждането на сградата е забавено значително, още повече, че правото на строеж се е погасило. Отделно е посочено, че взаимоотношенията между участниците в строителството е следвало да се уредят с писмени договори, а няма възлагане на довършването на жилищната сграда на ищеца. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените разноски. Касационната жалба е неоснователна. Постановеното решение е издадено в рамките на предоставената на съда правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Неоснователно е направеното възражение на процесуалния представител на ответната страна, за недопустимост на съдебното решение, тъй като същото е постановено без надлежно предявен иск, по следните съображения: Поставеният за разглеждане правен спор е за присъждане на парична сума, представляваща стойността на извършените СМР на гараж и съответните идеални части от общите части на сградата, който е изграден от ищеца без възлагане на работата от ответниците. Правната квалификация на предявения иск се определя въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и петитума. От изложените фактически твърдения е видно, че с предварителен договор от 30.05.2003 г. е постигнато съгласие между част от собствениците на бъдещите обекти в жилищната сграда и ищеца, за нейното дострояване, но и за закупуване на отделни обекти от собствениците. Ищецът е предприел и извършил строително-монтажни работи, за които е знаел, че не са му възложени и е доизградил изцяло жилищната сграда и гаража на ответницата, поради което е без значение как точно са наименовани в исковата молба, разходите за строежа. Същественото в случая е, че се търси стойността на вложеното в строителството, с оглед на което правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за обезщетение на гестора, за предприетата в негов интерес работа и при липса на противопоставяне от доминуса. Доводът на процесуалния представител на ответницата, че не е доказан размера на извършените разходи за собствения й обект е несъстоятелен, тъй като от приложеното ценообразуване, което не е оспорено по надлежния ред, вещото лице е обосновало изводите за размера на задълженията от собственика. Неоснователни са в тази връзка и доводите, че не може да се прецени състоянието на строителния обект, преди започване на строителните работи от ищеца, тъй като липсват надлежни протоколи по наредба № 3/2003 г. Повдигнатия правен спор пред съда е за стойността на вложените средства при строителството на собствения на ответницата гараж, ведно с идеалните части от общите части на сградата, а не за етапа на строителството, в който е бил "замразен" строителния обект, поради което за установяването им са допустими всички доказателствени средства. Установено е с помощта и на вещо лице, каква е била стойността на извършените разходи за обекта и съответните идеални части от общите части на сградата, към момента на извършване на СМР, което заключение също не е оспорено от процесуалния представител на ответницата. Необосновани са оплакванията на касатора, че има нарушение на материалния закон, тъй като според действащите строителни правила, отношенията в строителството е следвало да се уредят писмено, а няма възлагане. В конкретния случай, не са налице договорни отношения, но строителните работи са изпълнени в интерес на двете страни и жилищната сграда е въведена в експлоатация през 2006 г., поради което собственикът дължи на гестора обезщетение до размера на обогатяването му. Правилно е възприето от решаващия състав, че установените между страните отношения във връзка с новоизградения обект водят до извода, че няма противопоставяне на собственика за изграждането на гаража и жилищната сграда. Доводите на касатора за задълженията на първоначалния строител, който следва да изпълни същите строителни работи и му дължи полагащите се обекти в напълно завършен и годен за обитаване вид, правилно са отхвърлени като несъстоятелни, тъй като тези задължения са предмет на други облигационни отношения. В тази връзка е несъстоятелен и довода за неуместна работа на гестора, който не е обвързан от сроковете по сключения с нотариален акт № 170/1995 г., договор за учредяване право на строеж. С оглед данните по делото и липсата на оспорване на представените доказателства по надлежния ред, въззивният съд правилно е преценил, че собственикът дължи обезщетение на ищеца до размера на обогатяването, съобразявайки изводите на вещото лице в заключението му пред съда. Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила, а разноските в тежест на страните така, както са направени от тях. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение