Решение № 93 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6789/2008 г.

Решение № 93 от 5.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6789/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Момчилов Костадинов от гр. Дупница срещу решение № 35 от 04 февруари 2008 година, постановено по адм. д. № 234/2007 година по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-КН-15/24 юли 2007 година на началника на РДНСК гр. Кюстендил. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна РДНСК гр. Кюстендил, чрез пълномощника си юрк. Беатриса Шалдупова, намира касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници - Лиляна Стоянова Георгиева, Цветанка Симеонова Петрова и Радосвета Крумова Петрова, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Кюстендил Йордан Момчилов Костадинов е оспорил заповед № ДК-02-КН-15/24 юли 2007 година на началника на РДНСК гр. Кюстендил, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда", изпълнен в УПИ VII-959, кв. 61 по плана на гр. Дупница. Съдът е приел, че п ри издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че Йордан Костадинов е извършил строителство на пристройка към съществуваща жилищна сграда в установени по делото размери. Установено е също така, че строителството е извършено без да са издадени необходимите за това строителни книжа и без дадено съгласие от останалите съсобственици на урегулирания поземлен имот. С предходна заповед № ДК-09-19/11 юли 2006 година на началника на РДНСК гр. Кюстендил на основание чл. 224, ал. 7 от ЗУТ е спряно изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на същия строеж - пристройка към едноетажна жилищна сграда. Тази заповед е била обжалвана от Костадинов и от Лиляна Стоянова Георгиева, като с решение от 29 ноември 2006 година, постановено по адм. д. № 225/2006 година по описа на Кюстендилския окръжен съд, оставено в сила с решение № 2973 от 21 март 2007 година по адм. д. № 502/2007 година по описа на Върховния административен съд, второ отделение, жалбата им е била отхвърлена. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, е правилен. Премахването на старите тухлени стени и изграждането на нови такива представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за извършването на който е било необходимо одобряването на инвестиционен проект и издаването на разрешение за строеж. Обстоятелството, че подмяната на стените е извършена във връзка с издадена от кмета на община Дупница заповед № 83/28 януари 2006 година, с която е наредено на собствениците на пристройката да заздравят строежа, не е основание да се извършва строителство без издаване на строителни книжа. Неоснователно и възражението на касатора, че по силата на удостоверение № 69/31 юли 2006 година, издадено от главния архитект на община Дупница, е призната търпимост на процесната пристройка, което е пречка за премахването на незаконния строеж. Издаденото на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ удостоверение признава търпимостта само на изградената през 1959 година пристройка към сградата, а не и на тази - предмет на настоящото производство. Става въпрос за различни пристройки, доколкото стените на старата са били съборени и наново построени, при това с разлика в обема на помещението. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,