Решение № 6445 от 15.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- Бургас срещу решение 1106 от 14.10.2022г. по адм.дело 1275/2022г. на Административен съд- Бургас, с което е отменено решение изх. 1012-02-244#1 от 07.07.2022 г., издадено от заместващ директора на ТП на НОИ-Бургас и оставеното с него в сила разпореждане изх. 2113-02-220#5 от 01.06.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, преписката е върната на ТП на НОИ-Бургас за ново произнасяне по подаденото от Е. Алексиев, [ЕГН], заявление 2113-02-220/16.02.2022 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно дадените задължителни указания в решението, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че времето на наборната военна служба е общ осигурителен стаж за пенсиониране, но същият не е действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Поддържа, че Алексиев не е представил военна книжка, нито удостоверение от Българската армия за периода на наборната военна служба, поради което същата не е взета предвид при преценката на правото му на пенсия. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт.Претендира разноски. Ответникът- Е. Алексиев чрез пълномощника си адвокат З. Билянова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,че наборната военна служба следва да се зачете като действителен осигурителен стаж. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд- Бургас е отменил решение изх. 1012-02-244#1 от 07.07.2022 г., издадено от заместващ директора на ТП на НОИ-Бургас и оставеното с него в сила разпореждане изх. 2113-02-220#5 от 01.06.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, и е върнал на ТП на НОИ-Бургас за ново произнасяне по подаденото от Е. Алексиев, [ЕГН], [населено място], община Руен, област Бургас, заявление 2113-02-220/16.02.2022 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно дадените задължителни указания в решението. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че времето на наборната военна служба за периода от [заличен текст], която възлиза на 1 година, 11 месеца и 15 дни, следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Решението е правилно. Спорният въпрос по делото е свързан с положената от Алексиев в периода от [заличен текст], наборна военна служба, с обща продължителност 1 година, 11 месеца и 15 дни. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е приел, че положената наборна военна служба следва да се признае за действителен осигурителен стаж. В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013г., в сила от 01.01.2014г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е [заличен текст] и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение решение 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, решение на ВАС 15446/11.12.2018 г. по адм. д. 6749/2018 г; решение на ВАС 6234/24.04.2019 г. по адм. д. 1300/2019 г., решение 6611 от 02.06.2021г. по адм.дело 4442/2021г. и др. , Решение 6611 от 2.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 4442/2021 г., Решение 6152 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. 1422/2022 г., Решение 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 6255/2020 г. Отделно, както е приел ВАС в решение 11681/03.10.2018г. по адм. дело 10591/2017 г., към военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО. Неоснователни са и наведените оплаквания ,че Алексиев не е представил доказателства за това, че в посочения период е бил на наборна военна служба. Пред административния орган Алексиев е представил удостоверение от Държавния военно исторически архив, че е бил на наборна военна служба от [заличен текст]. В тази връзка горестоящия административен орган е следвало да прояви нужната активност и на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, да върне преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, ако е считал,че тези обстоятелства не са били изяснени. Органът по пенсионно осигуряване от своя страна, ако са не е било възможно да събере служебно тези доказателства на основание чл. 36, ал. 7 от АПК, е следвало да ги изиска от заявителя на основание чл. 30, ал. 2 от АПК. В тази насока подобни действия не са предприети от административния орган, поради което не може да се приеме оплакването за недобросъвестно поведение от страна на заявителя. По изложените съображения оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила. Административният орган следва да прецени и този осигурителен стаж във връзка с искането за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за заплащане на разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на 600,00/шестстотин/лева. Страната е представила доказателства за сторени такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,