Решение № 9484 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5357/2009 г.

ВАСVI отделение13.07.2009 г.докладчик т Иван Трендафилов

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила решението от 11.03.2009 г., постановено по адм. д. № 301 от 2008 г. на Сливенския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9484 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5357/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 11.03.2009 г. по адм. д. № 301 от 2008 г. Сливенският административен съд е отхвърлил жалбата на Янаки Матеев Янакиев от Сливен против Решение № 20 от 28.10.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" Сливен и потвърденото с него разпореждане № 4307225769 от 08.08.2008 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване", с което на същото лице се отпуска пенсията за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 4 КСО. Против това решение на градския съд Янаки Матеев Янакиев е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването във формата, в която е направено, следва да се признае за неоснователно, защото е лишено от основание. Административният съд е констатирал, че пенсията за осигурителен стаж и възраст на Янаки Матеев Янакиев (касатор в това производство) е била отпусната на основание чл. 68, ал. 4 КСО при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст, тъй като той не е събрал необходимия сбор от осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране по условията на чл. 68, ал. 1 - 3 КСО. Административният съд, както е видно от мотивите на обжалваното решение, е изложил своите основания, въз основа на които е потвърдил обжалваното разпореждане на пенсионния орган, а оплаквания от касационен характер, против това становище на административния съд няма формулирано, за да може и касационния съд да се занимае с него. Но вън от това, административният съд е обсъдил всички доводи на касатора и е проверил правилността на констатациите на пенсионния орган за изчисляване на размера на пенсията, уредено в чл. 70 КСО чрез счетоводна експертиза, която е която се е произнесла по всички оплаквания и възражения на страните. Съдът не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещото лице заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението му по касационен ред. Административният съд не може да провери дали правилно е изчислена пенсията за осигурителен стаж и възраст без помощта на вещо лице, поради което правилно се е позовал на заключенията му, които се явяват най-подходящо доказателство в този случай. Вещото лице не е констатирало неправилно определяне на индивидуалния коефициент на пенсионера и количеството на положения от него осигурителен стаж. С оглед на това правилно е прието, че обжалваното разпореждане е законосъобразно след като констатациите на пенсионния орган са потвърдени в заключението на вещото лице. Административният съд след като е констатирал, че касаторът е полагал грижи за родители, а не за дете с процент загубена работоспособност над 90 на сто и добавка за чужда помощ е приел, че не са налице условията на чл. 9, ал. 6 КСО за признаването на стаж при гледане на инвалид. Според тази разпоредба за осигурителен стаж при пенсиониране ще се зачита и времето, през което съпруг (съпруга) или родител (осиновител) са полагали грижи за инвалид със загубена работоспособност над 90%, който постоянно се нуждае от чужда помощ. Разглежданият случай не е такъв. Също така правилно е преценено от административния орган, че след като компетентен орган да отпуска пенсии за особени заслуги към държавата и нацията по чл. 91 КСО е Народното събрание по предложение на Министерския съвет, то пенсионният орган не се явява компетентен да извършва това действие. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административният съд не е допуснал никакво закононарушение. Ето защо, решението на съда поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

1