Решение № 2988 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2017 г.

Решение № 2988 от 9.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. Н. П. против решение № 12115 от 11.10.2017 г. по адм. дело № 11200/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК и се иска да се отмени. Ответникът по касационната жалба - министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Н. Н. П. против заповед № РД-26-399/29.07.2016 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение за длъжност "главен експерт" в отдел "Развитие на въоръженията", главна дирекция "Отбранителна аквизиция" с ранг II младши, считано от 01.08.2016 г., възникнало след като държавния служител е придобил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С обжалваното решение Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като е установил вярно и точно релевантните фактически обстоятелства, правилно и обосновано е приел, че оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и отхвърлил жалбата на Н. П. срещу същата. Съдът е установил, че служебното правоотношение с жалбоподателя е възникнало за първи път със заповед № РД-26.677/29.08.2012 г. на министъра на отбраната за длъжност "главен експерт" в отдел "Доставки въоръжение и техника", дирекция "Инвестиции в отбраната" с ранг III младши, считано от 03.09.2012 г., като впоследствие същият е преназначаван на други длъжности в Министерство на отбраната. Служебното правоотношение е възникнало след упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, считано от 11.05.2012 г., съгласно разпореждане № 6104183100 на ръководител ПО на ТП на НОИ. При това положение съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена при наличие на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение - същото е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия при достигнати определен осигурителен стаж и възраст. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя във връзка с компетентността на издателя на акт, спазване на изискванията за форма и съдържание на заповедта и обосновано ги е отхвърлил като неоснователни. В съответствие с данните по делото съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, като съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 1 ЗДСл - издадена е в писмена форма, посочено е правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че заповедта следва да съдържа изрични мотиви - фактически и правни основания за издаването й, освен отразените в нея. Както съдът вярно е отбелязал, правилото на чл. 108, ал. 1 ЗДСл дерогира общата разпоредба на чл. 59 АПК относно реквизитите на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Не намират опора в нормативната уредба доводите на касационния жалбоподател за нарушаване на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед. Съдът правилно е отчел, че в приложимия закон не са предвидени процедурни правила при издаване на акта за прекратяване на служебното правоотношение. Обсъдил е доводите на касатора за неспазване на Вътрешните правила за деловодна дейност и документооборота в Министерството на отбраната, обявени със заповед на министъра на отбраната - МЗ № 375/23.05.2013 г. и мотивирано е ги е отхвърлил като неоснователни. Липсата на докладна записка от длъжностните лица, визирани в чл. 43, ал. 2 от Вътрешните правила не води до незаконосъобразност на обжалваната заповед, както се поддържа в касационната жалба. Обстоятелството, че длъжностните лица не са упражнили правомощието си да изготвят докладна записка не лишава органът по назначаването от правомощието му да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, съответно не обуславя нейната незаконосъобразност. Неоснователни са касационните оплаквания за дискриминиране на жалбоподателя по признаците "възраст" и "лично положение" и нарушаване на конституционно закрепеното му право на труд. Тези доводи са били релевирани пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и обосновано приел за неоснователни. Съдът е изложил подробни съображения защо намира релевираните оплаквания за неоснователни, които се споделят изцяло от касационната инстанция. Правилен е изводът, че не е налице неравно третиране по признак "възраст", както поддържа жалбоподателят. Трябва да се посочи, че признак "възраст" по см. на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. като елемент от фактическия състав на дискриминация по ал. 2 и 3 на с. з. се различава от понятието "възраст" като елемент от условието за придобито право на пенсия във фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл. Дискриминация по признак "възраст" е налице когато при еднакви, респ. сходни фактически и правни обстоятелства лице или група лица се поставят в по-неблагоприятно положение сравнение с останалите именно и само с оглед възрастта им. Фактическият състав на приложимата правна норма - чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл, изисква лицата, чието служебно правоотношение се прекратява, да са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и не поставя специфични условия, свързани с възрастта на определена категория субекти. Съдът обосновано е приел, че няма данни по делото преценката на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с касатора и да не предприеме същото по отношение на други служители в сходно положение да е мотивирана с възрастта на жалбоподателя. Ето защо, упражненото правомощие на органа по назначаването по чл. 106, ал. 1, т. 6 ЗДСл не показва признаците на неравно третиране на жалбоподателя. С прекратяване на служебното правоотношение на касатора не е нарушено конституционно прокламираното право на труд. Правото на труд - това е правото на всеки гражданин на свободен избор на място на работа и професия. То не е абсолютно и подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер, както и не гарантира неизменност на работното място. За такова ограничение от обективен характер би могло да се приеме провежданата държавна политика за достъп до трудов пазар на лицата в не-пенсионна възраст, като държавата е осигурила условия на жалбоподателя за достъп до трудовия пазар, свободен избор на професия и място на работа като последица от което е именно придобитото право на пенсия. В този смисъл не би могло да се приеме, че същият е бил лишен от основно свое конституционно право. Поради това, легитимното упражняване на правомощието на работодателя, в случая - органа по назначаване, да прекрати служебното правоотношение, не може да се разглежда като ограничаващо правото на труд на служителя. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав