Решение № 7594 от 4.8.2022 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение04.08.2022 г.докладчик т Даниела Мавродиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 5394 от 16.09.2021 г., постановено по адм. дело 4582/2021 г. по описа на Административен съд София - град

ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" да заплати на Ай-Ди Маркет ЕООД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [жк], [адрес], разноски за касационната инстанция в размер на 900 (деветстотин) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ КАЛИНА АРНАУДОВА/п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА

Мотиви

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 38, ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) - Министерство на вътрешните работи (МВР), чрез юрк. Г. Розенова, против Решение 5394 от 16.09.2021 г., постановено. по адм. дело 4582/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отменено негово Решение рег. 3286р-14888/30.03.2021 г. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба. Касаторът обосновава защитната си теза с позоваване на относимите към спорното правоотношение разпоредби от ЗОБВВПИ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда за незаконосъобразност на оспорения от "Ай Ди Маркет" ЕООД индивидуален административен акт. Поддържа, че търговските обекти и складовете за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия следва да отговарят на дефиницията за "строеж" съгласно § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за устройство на територията (ЗУТ), респ. да са съответни на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно ЗУТ. Твърди, че ползваният от жалбоподателя търговски обект не е строеж, а преместваем обект съгласно дефиницията на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, поради което за него не може да бъде издадено изискващото се в чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ разрешение за ползване или друг заместващ го документ по ЗУТ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът Ай-Ди Маркет ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, [жк], [адрес], в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, същата е неоснователна по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отменено Решение per, 3286р-14888/30.03.2021 г. на директора на ГДНП - МВР, с което е възобновено производството по издаване на Разрешение 20180444365/19.12.2018 г., валидно до 18.12.2023 г., издадено на - "Ай-Ди Маркет" ЕООД, [ЕИК] и е отменено Решение 3286р-54558/10.12.2019 г., за допълване на горепосоченото разрешение за търговия с два нови преместваеми обекта, като с горепосоченото решение е отменено издаденото разрешение за търговия с пиротехнически изделия за търговските обекти находящи се в: гр. Монтана, ул. Климент Охридски 5; гр. Лом, ул. Хан Аспарух 13 и гр. Пловдив, ул. Шести септември 221. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното: Жалбоподателят притежава, издадено от ГДНП, Разрешение 20180444365/19.12.2018 г., валидно до 18.12.2023 г., да търгува с пиротехнически изделия на преместваем обект в гр. Монтана, ул. Климент Охридски 5. Дружеството притежава и издадено от ГДНП Решение 3286р-54558/10.12.2019 г. за допълване на Разрешение 20180444365/19.12.2018 г. с два нови преместваеми обекта: гр. Лом, ул. Хан Аспарух 13 и гр. Пловдив, ул. Шести септември 221. В издаденото разрешение и трите търговски обекта са преместваеми и не са били въведени в експлоатация като строежи по реда на ЗУТ. Във връзка с изискванията към обектите за търговия с пиротехнически изделия (ПИ), в ГДНП е получено становище от ДНСК, вх. 328600-22233/13.05.2020 г., в което е посочено, че преместваемите обекти не са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ (посл. изм. ДВ бр. 25 от 2019 г.). Търговска дейност с пиротехнически изделия може да се извършва в строежи от пета категория, в които могат да се съхраняват ПИ в количество не по-голямо или равно на 20 кг. чиста пиротехническа смес или строежи от първа категория, в които могат да се съхраняват ПИ в количества по-големи от 20 кг. чиста пиротехническа смес. В становището изрично е посочено, че съхранение на пиротехнически изделия може да се извършва само в строежи съгласно Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. През месец ноември 2020 г. в ГДНП е постъпило Заявление, вх. 328600-54885/02.11.2020 г. от Ай-Ди Маркет ЕООД за допълване на нови обекти - преместваеми павилиони, находящи се в гр. Козлодуй, ул. Освободител 47 (паркинг Т-Маркет) и в гр. Пловдив, бул. Александър Стамболийски 131. С Решение 3286р-5827/05.02.2021 г. на директора на ГДНП е постановен отказ за издаване на решение за допълване на издадено Разрешение за търговия с пиротехнически изделия 20180444365/19.12.2018 г. с два нови обекта - преместваеми павилиони, находящи се в гр. Козлодуй, ул. Освободител 47 (паркинг Т-Маркет) и в гр. Пловдив, бул. Александър Стамболийски 131. Решението е връчено на управителя на дружеството на 08.02.2021 г., не е обжалвано по административен или съдебен ред и е влязло в сила. Според административния орган към настоящия момент по отношение на едно и също лице (Ай-Ди Маркет ЕООД), един и същ административен орган (директорът на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице) е издал на едно и също правно основание три необжалвани по съдебен ред и влезли в сила индивидуални административни акта, които си противоречат. Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 99, т. 5, чл. 102, ал. 2 и чл. 103, ал. 5 АПК, е възобновено производството по издаване на Разрешение 20180444365/19.12.2018 г. на Ай-Ди Маркет ЕООД с [ЕИК] да търгува с пиротехнически изделия от преместваем обект: гр. Монтана, ул. Климент Охридски 5 и издаване на Решение 3286р-54558/10.12.2019г. за допълване на горепосоченото разрешение за търговия с два нови преместваеми обекта: гр. Лом, ул. Хан Аспарух 13 и гр. Пловдив, ул. Шести септември 221, отменено е Разрешение 20180444365/19.12.2018 г. на Ай- Ди Маркет ЕООД с [ЕИК] да търгува с пиротехнически изделия от преместваем обект: гр. Монтана, ул. Климент Охридски 5, и е отменено Решение 3286р-54558/10.12.2019г. за допълване на горепосоченото разрешение за търговия с два нови преместваеми обекта: гр. Лом, ул. Хан Аспарух 13 и гр. Пловдив, ул. Шести септември 221. При така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон, при липса на материалните предпоставки за неговото издаване Решението е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с доказателствата по делото АССГ вярно е установил фактите по повод на развилото се между страните административно правоотношение и правилно е изяснил същността на производството по Глава седма АПК. Същото е процесуален способ за преразглеждане на влязъл в сила и необжалван по съдебен ред административен акт, когато същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи (чл. 99, т. 5 АПК). Правилна е преценката на АССГ за неустановеност на хипотезата на чл. 99, т. 5 АПК. Развитите от съда мотиви се възприемат изцяло от касационната инстанция,по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Посоченото основание за възобновяване на производството се свързва със съществуването на два или повече влезли в сила административни актове, които си противоречат и по отношение на които е налице пълна идентичност на страните, на издателя на акта, на фактическите и правни основания за издаване на актовете. В случая не са налице всички предпоставки на чл.99,т.5 АПК, тъй като с противоречивите актове се разрешават различни въпроси, доколкото се отнасят до различни търговски обекти. Без значение в случая е обстоятелството, че правното основание , страните и издателят на акта са идентични. Оспореният пред АССГ административен акт е мотивиран и посредством пресъздаването на предоставеното от ДНСК становище относно това дали преместваемите обекти отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за съхранение и търговия с пиротехнически изделия съгласно ЗУТ като се твърди, че в становището на ДНСК е посочено, че преместваем обект е обект, който няма характеристиките на строеж, визиран в чл. 17, ал. 1, т 2. вр. с чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ. Направен е извод, че поради това, че преместваемият обект не притежава характеристиките на строеж", в същия не може да се извършва търговия с пиротехнически изделия. Изложените в тази връзка мотиви не кореспондират със соченото от административния орган правно основание за издаване на акта- чл.99,т.5 АПК. Като е стигнал до извод за незаконосъобразност на Решение, рег. 3286р-14888/30.03.2021 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР и като го е отменил, АССГ е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК такива му се дължат. Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, с оглед на което счита, че те следва да му бъдат присъдени в пълен размер - 900 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение