Решение № 1241 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10015/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Казино Ескейп гр. Исперих ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, чрез процесуален представител, срещу решение 11279/09.07.2024 г. по адм.дело 3836/2024 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 000030 3475/25.03.2024 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмена молба чрез процесуален представител, че решението е неправилно постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, евентуално същото е нищожно, иска отмяната му, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба изпълнителен директор на НАП, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС е бил сезиран с жалба на Казино Ескейп гр. Исперих ООД срещу цитираното по горе решение на изпълнителния директор на НАП, издадено на основание чл.16 от Закона за хазарта /ЗХ/ и чл.57, ал.1 във връзка с чл.29 от АПК, с което е оставено без уважение искане на дружеството с вх. 26 К -411/26.02.2024 г. за изплащане на лихва в размер на 5484, 40 лева по възстановена и обявена за недължимо платена държавна такса в размер на 25 000 лева. В административния акт са изложени мотиви, че в искането на дружеството от 26.02.2024 г. е претендирано изплащане на лихва в посочения по - горе размер върху възстановена и обявена за недължимо платена сума от 25 000 лв. държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ по силата на решение на изпълнителния директор на НАП от 11.10.2023 г. Административният орган е посочил, че сумата от 25 000 лева е възстановена по силата на влязло в сила решение на съда, като решението на изпълнителния директор на НАП от 11.10.2023 година не е обжалвано и не му е искано допълване, поради което е стабилен административен акт и последващи претенции на дружеството са недопустими на основание чл.149, ал.1 АПК вр. чл.64 АПК. Посочено е и, че няма правна възможност за прилагане на чл.129, ал.6 ДОПК, каквато претенция е формулирал заявителят, тъй като по повод дейностите по надзор върху хазарта и хазартните дейности изпълнителният директор на НАП действа в качеството на орган, упражняващ държавен надзор в областта на хазарта /чл.16 ЗХ/, а не в качеството на орган по приходите / както е предвидено в чл.129 ДОПК/. Отделно от това, производството по чл.129 ДОПК приключва с акт за прихващане или възстановяване или ревизионен акт, подлежащи на обжалване пред висшестоящ орган по приходите по административен ред, каквато процедура не е предвидена за надплатени такси по чл.30, ал.6 ЗХ. АС, за да постанови обжалваното решение, е приел, че решението е издадено от компетентен орган по аргумент на чл.16, чл.17, ал.1, т.1 и т.16 ЗХ, в изискуемата писмена форма, съдържа реквизитите по чл.59 АПК. Посочил е, че актът е при правилно приложение на административнопроцесуалните и цитираните в него материалноправни норми. АС е изложил мотиви, че относно надплатената такса по чл.30, ал.6 ЗХ липсва възможност за прилагане на ДОПК, тъй като чл.92, ал.4 вр. ал.1 ЗХ препраща към ДОПК само относно възстановяването и прихващането на недължимо платени такси по чл.30, ал.3 и ал.4 ЗХ. Изложени са и доводи относно възможността на претендиране на сумата по исков ред, тъй като законната лихва се явява имуществена вреда от отменен индивидуален административен акт по съдебен ред. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебното решението е постановено от надлежен едноличен състав на надлежен съдебен орган АС, същото е в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма е и е подписано. Предвид изложеното оплакването за нищожност на съдебното решение е неоснователно. Не е налице твърдяното основание за неправилност на съдебното решение неправилна преценка на съда, че е издадено от компетентен орган. Доколкото искането на заявителя е свързано с претендирана лихва за забава върху по късно възстановена недължимо внесена държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ, то правилна е преценката на АС, че компетентният да се произнесе орган е изпълнителният директор на НАП. АС правилно е посочил законовите текстове, възлагащи на изпълнителния директор на НАП държавния надзор в областта на хазарта и хазартните игри и решаването на въпросите по искания, свързани с издаването и поддържането на лицензи, един от които е дължимостта на държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилна преценка на АС, че ДОПК е неприложим към искането му до изпълнителния директор на НАП от 26.02.2024 г. Освен, че липсва препращане в ЗХ относно този вид държавна такса към ДОПК, за разлика от другите изрично посочени такси в чл.92 ЗХ, следва да се посочи, че държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ и съответно претендираната лихва върху нея, не попадат в обхвата на чл.128, ал.1 ДОПК относно вземанията, за които може да се иска прихващане или възстановяване по реда на ДОПК. Съгласно чл.128, ал.1, изр.1 ДОПК това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. Държавната такса по чл.30, ал.6 ЗХ няма характер нито на данък, нито на осигурителна вноска, нито на глоба или имуществена санкция, нито на сума, за която специалния закон постановява възстановяване по реда на ДОПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На НАП следва да се присъдят 150 лева юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение