Решение № 16138 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2013 г.

Решение № 16138 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9607/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Т. Ламбев, против решение № 2691 от 22.04.2013 г., постановено по адм. д. № 7949/2012 г. г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалба на Нелка Тодорова Костова е изменено Уведомително писмо изх. № 02-270-6500/4535 от 6.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-20013 г. за кампания 2011 г., в частта относно установената наддекларирана площ от 10,29 ха на Блок на земеделско стопанство 48773-28-1-1 и санкционираната площ от 20,58 ха и тези площи са признати за годни за подпомагане, като е определено финансово подпомагане в размер на 9 116,70 лв., което да се изплати по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 11/2009 г. на МЗХ и ЗПЗП. Намира и за съществено нарушение на процесуалните правила решението на съда сам да определи годните за подпомагане площи, а оттам и да определи размера на финансовото подпомагане, вместо при направения извод за незаконосъобразност на отказа за финансиране-да разпореди преписката да се върне на касатора за ново произнасяне. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - Нелка Тодорова Костова, чрез адвокат Йончева, оспорва касационната жалба като неоснователна, моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира заплащане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това за правилна преценката на съда за частична незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо от 6.07.2012 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2011 г. в частта относно установената наддекларирана площ от 10.29 ха на Блок на земеделско стопанство 48773-28-1-1 и санкционираната площ от 20.58 ха, както и че правилно го е изменил, като ги признал за годни за подпомагане и определил за тези площи финансово подпомагане в размер на 9 116.70 лв. Посочва, че анализът на доказателствата по делото установява, че начинът на трайно ползване "Храсти и затревени територии", отразен в Системата за идентификация на земеделските парцели, не отговаря на действителното фактическо положение, но дори и при този начин на подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" подмярка "Управление на земеделските земи с висока природна стойност" са приложими специалните условия за допустимост по раздел VII от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Допълва доводите, че съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 допустими за подпомагане са необработваеми площи-храсти и затревени територии, които отговарят едновременно на следните условия: а) повече от 100 кв. м заявената площ на земеделския парцел са в земи с висока природна стойност, б) не повече от 25 % от площта на парцела са заети от мозаечно разположени дървета, храсти, скали и др. трайно неподходящи за подпомагане площи по чл. 15, ал. 1, които са с единична площ под 100 кв. м, като в конкретния случай експертизата е установила грешка при разчитане на ЦОФК - наличните дървета и храсти са по-малко от 50 бр. на хектар и мозаечно разположени, поради което парцелът отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5, в който смисъл е и заключението на вещото лице. Намира доводите на касатора за изцяло неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е частично основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Нелка Тодорова Костова против Уведомително писмо изх. № 02-270-6500/4535 от 06.07.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., за кампания 2011 г., в частта, с която по нейно заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер УИН: 27/200511/48813 от 20.05.2011 г. и приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания", е отказано изплащане на субсидия в размер на 9 116,71 лева. Оспорващата възразила, че обжалваният административен акт не съдържа фактически основания за постановяването му, като изрично посочила, че в оспореното писмо не е посочено коя от трите законови хипотези за отказ е имал предвид административният орган, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Освен това твърдяла, че парцелът, за който е отказана субсидия по АЕП, отговаря на изискванията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателката Общо заявление за единно плащане на площ с Уникален идентификационен номер УИН: 27/200511/48813 от 20.05.2011 г., в което тя заявила за подпомагане по АЕП пет парцела в землището на с. Каспичан и един в землището на с. Могила, всички - с обща площ 107,73 ха, като парцелите са заявени за подпомагане по подмярка "Управление на земеделски земи с висока природна стойност" за дейност с код АПП 13 - за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност. Посочил, че с обжалваното уведомително писмо заявените парцели в землището на с. Каспичан са установени като допустими за подпомагане и за тях е оторизирана субсидия в размер на 22 698,74 лв., а парцелът в землището на с. Могила с идентификатор по системата за идентифициране на земеделските парцели /СИЗП/ 48773-28-1-1 с площ от 10,29 ха - като недопустим за подпомагане поради "неспазване на базови изисквания на агроекологичното направление", които конкретно не са посочени в уведомителното писмо, но площта от 10,2 9 ха е определена като недекларирана и е определена санкционирана площ от 20,58 ха, в удвоения размер на наддекларираната площ. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че административният орган не е посочил фактическо, а само правно основание за отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., тъй като в оспореното писмо няма индивидуализиращи за случая факти, поради което не може да изведе извод кои базови изисквания на процесната мярка не са спазени. Съобразил, че с писмо изх. № 11-685 от 20.12.2012 г., приложено по делото, заместник-министърът на земеделието и храните посочил, че заявеният парцел Блок на земеделско стопанство /БЗС/ 48773-28-1-1 с площ от 10,29 ха попада в частта от територията на страната, покрита със самолетни снимки, заснети на 19.07.2011 г., въз основа на които е изготвена актуалната Цифрова ортофотокарта /ЦОФК/, като при дешифрирането й е установено, че почти целият парцел е в добро земеделско състояние и е включен в специализирания слой за 2011 г., като само малка част /от около 200 кв. м по границите му/ са извън обхвата на този слой, но от друга страна в СИЗП е отразен с неземеделски начин на трайно ползване, а именно "Храсти и затревени територии", който не подлежи на подпомагане. С назначена по искане на ДФЗ /л. 130 от делото/ и с въпроси, посочващи едва в него основанията за отказ, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза, съдът установил, че парцелът, за който е отказано подпомагане, а именно БЗС 48773-28-1-1, попада по СИЗП във физически блок, който не е за земеделско ползване, че при изработване на допустимия специализиран слой за 2011 г. чрез самолетно заснемане е установено, че парцелът е в добро земеделско състояние, поради което той е включен в специализирания слой, но поради пропуск на служителите на МЗХ допустимата площ не е отделена в самостоятелен блок и кодът за начин на трайно ползване не променен. Освен това, при дешифриране на ЦОФК вещото лице е установило, че заснетите храсти и дървета в парцела са по-малко от 50 броя за хектар и са мозаечно разположени, както и че целият БЗС 48773-28-1-1 е подходящ за подпомагане. Съдът съобразил и че посоченият по-горе парцел попада в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2011 г., и че начинът на трайно ползване "Храсти и затревени територии", отразен в Системата за идентификация на земеделските парцели, не отговаря на действителното фактическо положение. В тази връзка приел, че дори и при този начин на трайно ползване, парцелът е подходящ за подпомагане, тъй като за подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", подмярка "Управление на земеделски земи с висока природна стойност", са приложими специалните условия за допустимост по раздел VII от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, по съображения, че съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 от посочената наредба допустими за подпомагане са и необработваеми площи - храсти и затревени територии, които отговарят едновременно на следните условия: а) повече от 100 кв. м от заявената площ на земеделския парцел са в земи с висока природна стойност; б) не повече от 25 % от площта на парцела са заети от мозаечно разположени дървета, храсти, скали и други трайно неподходящи за подпомагане площи по чл. 15, ал. 1, които са с единична площ под 100 кв. м. С оглед установената от експертизата грешка при разчитане на ЦОФК - наличните дървета и храсти са по-малко от 50 броя на хектар и са мозаечно разположени, обосновал решаващ извод, че процесният парцел отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5, т. е. както на специалните, така и по общите условия на посочената наредба и че е подходящ за подпомагане, а такова за БЗС 48773-28-1-1 е отказано без основание. Освен това намерил за неправилно приемането на цялата площ на парцела за наддекларирана, респ. и за неправилно санкционирана площ в удвоения й размер, като посочил, че намаляването на субсидията с 9 116,70 лева, получено при умножаване на наддекларираната и санкционираната площ със ставката за дейност АП13, е незаконосъобразно. При тези изводи преценил, че тъй като естеството на административния акт позволява разрешаването на въпроса по същество, не е необходимо преписката да се връща на административния орган за повторно разглеждане при спазване на задължителни указания, а целеният правен резултат може да бъде постигнат чрез изменение на административния акт със съдебното решение. По тези съображения изменил процесното Уведомително писмо в частта относно установената наддекларирана площ от 10,29 ха на Блок на земеделско стопанство 48773-28-1-1 и санкционираната площ от 20,58 ха, като ги признал за годни за подпомагане и определил за тези площи финансово подпомагане в отказания размер . Постановеното решение съответства на материалния закон и е обосновано. Наведеният довод в касационната жалба за "очевидност" на фактическото основание, а именно че процесният блок на земеделско стопанство 48773-28-1-1 "не е добре поддържан", е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда, че посочването на конкретните фактически, освен правните основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо, основателни са били доводите на жалбоподателя, че административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане, с което е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени за всяка колона от таблицата, приложена към него. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия земеделски стопанин. От друга страна, релевираният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е също неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на уведомителното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочената в касационната жалба практика на ВАС от 2009 г. е по случаи, неидентични на настоящия, а по идентичен случай е постановено напр. решение № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г., IV отд. на ВАС, оставящо в сила отменителното решение на АССГ. Освен това е правилен и съобразен с константната практика на ВАС изводът на съда, че съвкупният анализ на доказателствата по делото води до извод, че начинът на трайно ползване "Храсти и затревени територии", отразен в Системата за идентификация на земеделските парцели, не отговаря на действителното фактическо положение, предвид установената с експертизата грешка при разчитане на ЦОФК, тъй като наличните дървета и храсти са по-малко от 50 бр. на хектар и са мозаечно разположени, поради което изводът на съда, че парцелът отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5, е правилен. Впрочем изводите на вещото лице въобще не се коментират, нито дори посочват в настоящата жалба, а касаторът не е реализирал процесуалната възможност да оспори експертизата. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за частичната незаконосъобразност на оспорения административен акт, в който смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. В нарушение обаче на процесуалните правила, при горепосочените изводи, съдът е следвало не да измени, а да отмени оспореното уведомително писмо, като упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и да върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива - напр. решения № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г., № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. и № 14663 от 21.11.2012 г. по адм. д. № 4869/2012 г., както и посоченото по-горе- всички - на IV отд. на ВАС. Доводът на касатора, че съдът не може сам да определи годните за подпомагане площи, а оттам и сам да определи размера на финансовото подпомагане, е основателен, предвид направения извод за частична незаконосъобразност на отказа за финансиране и на естеството на оспорения акт, непозволяващ решаването на въпроса по същество. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че следва да отмени обжалваното решение на АССГ в частта, изменяща оспореното уведомително писмо, и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да върне преписката на административния орган за ново произнасяне в съответствие с изложените по-горе мотиви, а в останалата част -да го остави в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски пред ВАС, е своевременно заявено, и с оглед чл. 143, ал. 3 от АПК - основателно, но недоказано по надлежния ред. По настоящото дело не е представен официален, или заверен документ, от който да е видно плащане на адвокатско възнаграждение. Приложеният на л. 10 от настоящото дело договор за правна защита и съдействие е представен в незаверено копие, без попълнено адв. пълномощно, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,