Решение № 3483 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13544/2008 г.

Решение № 3483 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13544/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по глава десета - чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Недялко Стоянов Петров от гр. Хасково против заповед № РД - 46-883/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на наследниците на Петър Петков Шапаров, изселник от Беломорска Тракия, за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87/1964 г.). В жалбата са застъпени доводи за противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК. Ответникът - министърът на земеделието и храните чрез процесуалния си представител юрисконсулт Венера Влаевска, оспорва жалбата с писмено становище. Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваната заповед министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ на наследника на Петър Петков Шапаров обезщетение за процесните имоти поради липса на едно от условията, предвидени в § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ - имотите не са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Законово определение на понятието "лица, неполучили облигации", е дадено в § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Според вложения в него смисъл това са български граждани или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ са предвидени три кумулативни изисквания за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.) и трето, да са били изоставени от правоимащите поради каквато и да е причина на гръцка територия. Видно от представените по делото архивни документи на името на наследодателя на жалбоподателя - молба за ликвидиране с опис-декларация от 5.08.1924 г., същите са от опис 1-ви, лист 5015 на архивен фонд 719к на Централен държавен архив, съгласно заверката на гърба на документите с дата 11.06.2007 г. Жалбоподателят не е представил предвидената в чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ декларация за изселване и не може да се установи дали са налице условията на § 66, т. 2, 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно земите да не са били прехвърлени от собствениците им и да са били изоставени на гръцка територия. Жалбоподателят не оспорва тези констатации, но счита, че облигациите не са изплатени, поради което иска да се преразгледа жалбата му, като им се заплатят облигациите до пълния размер. На какво основание се дължат и в какъв размер са, не е посочено. Не се представят и доказателства в подкрепа на искането за преразглеждане на молбата, по която е налице вече произнасяне с цитираната по-горе заповед. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ, тъй като имотите на наследодателя му не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис", поради което и той (респ. неговите наследници в лицето на жалбоподателя) няма право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, тъй като вече е бил обезщетен. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че наследодателят му не е получил друго обезщетение - пари или български ценни книжа. Същото е в противоречие с доказателствата по делото. Всички документи от административната преписка са от опис № 1 на Централния държавен архив, а не от опис № 12 на същия и процесните имоти не могат да се приемат за неликвидирани, за може за тях да се търси обезщетение. С оглед цялостната преценка за законосъобразност на обжалвания акт се констатира, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма и има необходимото съдържание и при преценката, включително за съответствие с материалния закон и спазване на административно производствените правила, нарушения не се констатират. При тази даденост на фактите и обстоятелствата следва да се приеме, че липсва основание за отмяна на атакуваната заповед, която е законосъобразна и жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение