Решение № 2574 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2008 г.

Решение № 2574 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е касационна жалба на заместник-директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП, упълномощена със заповед № 725 от 20.9.2006 г. срещу решение № 555 от 1.08.2008 г., постановено по адм. д. № 2348 по описа за 2006 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отменен РА № 0302806 от 11.8.2006 г. на ТДД - Варна, потвърдена от решение № 758 от 13.10.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закони - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни съображения като сочи, че събраните доказателства не са преценени правилно, като основния въпрос бил за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) и съда не бил дал правилен отговор. Иска отмяна на решението, включително в частта за направените разноски и да се постанови друго - по същество на спора, с което жалбата на дружеството бъде отхвърлена. Ответникът по така подадената касационна жалба - "Ула" ООД, гр. Варна не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на касационен контрол е частта от съдебното решение, с която е отменен РА № 0302806 от 11.8.2006 г. на ТДД - Варна, потвърдена от решение № 758 от 13.10.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП относно непризнато право на данъчен кредит в общ размер 20449, 40 лв. на "Ула" ООД, гр. Варна за данъчни периоди на м. 11, 12.2004 г. и м. 1 и 2.2005 г. по доставки от "Милениум КМ" ЕООД, "Юнивърс 1" ЕООД и само по 4 фактури на "Кодак" ООД. За да отмени акта в тази му част съда е приел, че са представени достатъчно доказателства, които да оформят извод за реалност на извършените услуги по процесните актури - по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) Позовал се е както на представените писмени доказателства, рамкови договори, възлагателни писма и протоколи за извършена работа, така и на изготвени две заключения на съдебно счетоводна експертиза. Решението е неправилно. Основният въпрос относно реалността на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) не е изяснен правилно от съда от фактическа страна и поради това са направени незаконосъобразни изводи. Процесните фактури на тримата доставчици, издадени през посочения период касаят заваръчни услуги, за които се твърди, че са извършени от тях. За да докаже извършването на тези услуги са представени рамкови договори с всяка от трите фирми, възлагателни писма и протоколи. Тези обаче доказателства не съвпадат нито по дати, нито по суми с посочените такива като данъчната основа в процесните фактури. Приети са без никаква заверка към делото като такива, което е в нарушение на чл. 101 от ГПК (отм.), текста на чл. 183 от сега действащия ГПК. По-важното е, че не може да се установи не дали са възложени такива заваръчни услуги, а дали тези услуги са извършени именно от тези съконтрагенти на ответника по касация, защото макар да са наименовани протоколи, те не само не съдържат достатъчно информация за извършването на услуги, а препращат към възлагателните писма, но и има разминаване в голямата им част с датите на самите фактури, което не дава възможност за преценка и свързване на платените суми по фактурите с извършените услуги по протоколите. Друго важно основание е и, че препратката към възлагателните писма не ползва дружеството, тъй като макар и да е налице вписване на някакъв вид работа, сумите, определени в тези възлагателни писма по никакъв начин не съвпадат с тези по фактурите. Към фактури № 311 от 2.12.2004 г. и № 394/21.12.2004 г. на "Кодак" ООД изобщо не могат да бъдат отнесени нито възлагателни писма, нито протоколи. Относно четирите фактури, издадени от "Милениум" - К - М ЕООД нито възлагателните писма, нито протоколите съвпадат по дати, отделно и по суми - пр. възлагателно писмо от 10.1.2005 г., протокол от 18.1.2005 г. и фактура от 20.1.2005 г. За трите фактури на "Юнивърсъл 1" ЕООД (като само за пълнота следва да се отбележи, че една от фактурите липсва в четлив вид) възлагателните писма не съвпадат по суми. Всички протоколи са изключително кратки и не носят необходимата иформация, от която да се направи категоричния извод за извършване на услугите именно от тези трима доставчици. Касаторът е направил наистина само принципно оспорване на някакви доказателства, видно от молба 4.4.2007 г., за което правилно съда не е открил производство. Следвало е това оспорване да бъде конкретизирано - кои документи по делото, на какво основание, за да се даде възможност на жалбоподателя да събере допълнителни доказателства. Но макар да липсва такова оспорване по надлежния ред съда е следвало да прецени данните по сами доказателства - не да ги изключи като частни документи, а да прецени тяхната доказателствена стойност - доколко протоколите и възлагателните писма могат да бъдат отнесени към процесните фактури и твърденията за действително извършени заваръчни услуги. И тъй като тези доказателства не носят необходимата информация твърденията на ответника по касация, че са налице реални доставки по тези фактури по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) остават недоказани. Не следва да бъдат ценени и двете експертизи не защото данните им са неверни, а защото не касаят спорния по делото въпрос. Няма пречка като допълнително доказателства да се посочи от вещо лице надлежно ли е счетоводното отразяване на процесните доставки по всички счетоводни записвания, налице ли са плащания и по какъв ред, но не и да му бъде поставяна задача за размера на дължимия или не данъчен кредит. Предвид изложеното следва решението на ВОС в атакуваната му част да бъде отменено и тъй като не са налице процесуални нарушения, които да налагат връщането на делото за ново разглеждане, да се постанови друго по същество на спора като жалбата на дружеството бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на касатора са се следвали разноски, но тъй като в нито едно съдебно заседание не е присъствал негов представител, не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение. Представител не е имало и пред настоящата инстанция. За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано и следното - в касационната жалба са цитирани няколко броя решения на ВАС по други дела, за да обоснове касатора твърденията си за допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Крайният резултат по тези дела не могат да формират воля по настоящия казус. Съдебната практика предполага по едни и същи казуси еднакво прилагане на материалния закон, но само и единствено при еднаква фактическа обстановка. Такава не може да се твърди, че има по настоящето дело и посочените дела, които касаят други случаи, други дружества, други основания и други доказателства. Тълкуването и прилагането на материалния закон по конкретното дело става освен на залегналите в ДОПК, АПК и ГПК принципи, съобразно събраните по него доказателства, касаещи спора на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение