Решение № 5578 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 919/2009 г.

Решение № 5578 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 919/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Иванка Илиева Кръстилова от гр. Силистра против решение № 830/06.11.2008 г., постановено по адм. дело № 5769/2007 г. по описа на Административен съд - гр. София-град. В касационната жалба са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Ответникът - ДАНС - Дирекция "Финансово разузнаване" чрез процесуалния си представител юрс. Хубанова счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Иванка Иванова Кръстилова от гр. Силистра срещу ДАНС, по която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 17 000 лв., поради на уронен престиж, имуществени вреди както следва: - 250 лв. добавка за работа с класифицирана информация; 400 лв. неизплатена премия, 344,96 лв. получено по-ниско трудово възнаграждение; 421,96 лв. неизплатена коледна заплата и 2000 лева разходи за лечение като преки и непосредствени последици от отменения незаконосъобразен административен акт. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищцата не е понесла неимуществени вреди в размер на 17 000 лева вследствие на незаконосъобразен административен акт. Позовал се е на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДС според която в служебното досие се отразяват наложените наказания, като служебното досие не се разгласява без съгласие на служителя. Приел е още, че в случая не е доказано наложеното наказание на ищцата да е попречило в нейното кариерно израстване така както се твърди. По отношение на исковете за имуществени вреди също е приел, че в този случай те не са доказани, което е установено както от назначената експертиза така и от останалите събрани доказателства, които подробно са ценени и обсъждани от първоинстанционния съд. Счетено е още, че ищцата не е доказала причинно следствената връзка между неимуществените имуществените вреди които е търпяла и незаконосъобразния административен акт, поради което съдът е отхвърлил изцяло предявените искове. Постановеното съдебно решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна. Решението е обосновано, като съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, какъвто е процесния случай, не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Ето защо законосъобразни са изводите на съда за неоснователност на исковите претенции на Иванка Ил. Кръстилова с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, базиращи се на последиците от отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание /"понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца"/. Правилно е преценено, че всеки един от обективно съединените 5 /пет/ искове за имуществени вреди се явява недоказан по основание и размер, в резултат на което са отхвърлени като неоснователни. В подкрепа на това становище са изложени мотивирани съображения за липсата на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на ищцата за причинен вредоносен резултат в имуществената й сфера. Обосновано съдът е приел за неоснователен и недоказан и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000 лв. Твърденията за противното в касационната жалба се основават на предположения, не подкрепени с надлежни доказателства. Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 202 от ГПК е ценил съдебно счетоводната експертиза наред с другите писмени доказателства и изводите му за недоказаност на предявените искове както по основание така и по размер са обосновани. Наличието на отменен административен акт не е достатъчно за ангажиране на отговорността на държавата или общината по реда на ЗОДОВ. Липсва законова презумпция, че вредоносният резултат настъпва единствено с отмяната на административния акт и не следва да се доказва. Както се посочи освен незаконосъобразен акт е необходимо да е налице реално причинена вреда (имуществена или неимуществена), която да е в причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт, което в случая не се установи. Несъстоятелни са и възраженията относно произнасянето на съда, досежно промяната на правното основание на исковете, както и по отношение разпореждането за внасяне на дължимата държавна такса. Предмета на спора се определя от твърденията в исковата молба, а правното основание се определя от съда. За първи път в касационната жалба се навеждат доводи за "поредица от незаконосъобразни действия на административния орган които са в причинна връзка с понесените от нея вреди". Тези доводи не са навеждани в първата инстанция и не могат да бъдат обсъждани в касационно производство, тъй като това би довело до промяна на основанието на предявения иск (евентуално съединяване на жалба срещу незаконосъобразни действия и иск за причинени вреди - чл. 204, ал. 4 АПК) което е недопустимо. Исковият процес започва с твърдението на ищеца в исковата молба и от тук се очертава предмета на спора. В конкретния случай се претендират вреди от отменен незаконосъобразен административен акт и затова е недопустимо да се изменя основанието едва в касационната инстанция по делото. Предвид изложеното, за обжалвания съдебен акт не са налице касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила, а жалбата отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,