Решение № 9010 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 187/2020 г.

Решение № 9010 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 187/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Царево против Решение № 1776/25.10.2019 г. постановено по адм. д. № 3427/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта в която е отменена Заповед № РД-01-657/26.11.2018 г. издадена от касатора. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на закона, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се че съдът неправилно е приел наличието на предпоставките на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, както и че не е обсъдил приложимостта на разпоредбите на Закона за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/ и Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ/, а само тези на Правилника за капитално строителство/ПКС/ и трите акта отменени, но действали към момента на строителството. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата в тази и част. В с. з. касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Чрез процесуалният си представител депозира писмено становище, с което поддържа направените в жалбата оплаквания. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответната страна чрез процесуалният си представител оспорва основателността на касационната жалба. Представя писмен отговор с подробно изложено становище. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, Второ отделение в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е основателна. С Решение № 1776/25.10.2019 г. постановено по адм. д. № 3427/2018 г. по описа на Административен съд Бургас в оспорената му част е отменена Заповед № РД-01-657/26.11.2018 г. на Кмета на Община Царево, в частта в която на осн. чл. 225а ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на установен незаконен строеж, съставляващ"Сграда-столова с пристройка към нея, сграда с предназначение-за санитарен възел и душове", находящ се в ПИ с идентификатор 00878.107.420, с предназначение-земеделска земя по КК на гр. Ахтопол, м. "Коросиата" и ПИ с идентификатор 00878.107.42-път по кадастралната карта на гр. Ахтопол-общинска собственост. За да постанови този резултат, съдът е приел че заповедта в посочената част е издадена от компетентен орган, тъй като се касае до строеж от четвърта категория, в изискуемата форма и при спазване на административно-производствените правила. По същество е посочил, че от събраните по делото доказателства, включително и изслушаната съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава се установява, че при изграждането на процесните строежи "са спазени изискванията за строеж и пускане в експлоатация на почивната станция в периода 1970-1983 г. " и че в този период действа ПКС, съгласно който не се изисква разрешение за строеж, когато същият се извършва от държавна организация, както и че съгласно § 16 ПЗР на ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на прехване. Решението е валидно като постановено от съд в пределите на правораздавателната му власт и от надлежен състав и е допустимо, тъй като е постановено по допустими жалба, подадена от лице с правен интерес и в законовия срок. Решението е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 172а ал. 2 АПК и постановеното по т. 3 от Пленума на ВС по Постановление № 1/53 г. за формата и съдържанието на решението и присъдата/неизгубило действието си /в мотивите към решението следва да се съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В мотивите на съдебното решение следва да се даде отговор на важните и съществените въпроси, поставени за решаване по делото. От съдържанието следва да се установи кои факти съдът е приел за установени, въз основа на преценката кои от събраните по делото доказателства. Съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, да обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи въз основа на кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането или изключването на доказателствен материал. Решението на Административен съд Бургас в оспорената му част, не отговаря на нито едно от посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е описал развитието на административното производство, мотивите и разпоредителната част на заповедта и детайлно е възпроизвел констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава. Направил е два фактически извода относно годината на строеж и на реконструиране на столовата. Правните изводи са посочени декларативно-от една страна че строежите са изпълнени съобразно изискванията за строителство и пускане в експлоатация, а от друга страна че са били допустими по действащите към момента на изграждането им строителни правила и норми, поради което и съобразно § 16 ПЗР на ЗУТ не подлежат на премахване. Настоящия състав счита, че посоченото сочи не само на привидност на мотивите, но и доколкото такива има същите са вътрешно противоречиви, което се приравнява на липсата им. Без да са изложени фактите по делото изводите на съда остават изцяло необосновани. Недопустимо е касационната инстанция да прави анализ на доказателствата и да установява фактите по делото. В случая е издадена заповед за премахване на незаконен строеж на осн. чл. 225, ал. 2, т. 1/в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план/ и т. 2/без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж/ ЗУТ. По никакъв начин не става ясно налице ли е първото от посочените основания или не. В тази насока липсват каквито и да са мотиви. По отношение на основанието по т. 2 на чл. 225, ал. 2 ЗУТ съдът само е декларирал, че са налице необходимите строителни книжа –проекти и приемане на строителството, без да извърши проверка доколко същите обосновават законност на строежа, като посочи и приложимите правни норми. По делото са направени редица възражения от ответника-Кмета на Община Царево относно законността на строежа, като същия е анализирал приложимите към момента на извършване на строителството норми на ЗПИНМ (отм.); , ЗТСУ (отм.); правилниците за тяхното приложение, както и Строителните правила и норми за изграждане на населените места (отм.); , по които възражения липсва каквото и да е произнасяне от съда. Единствения нормативен акт на който се е позовал съда е Правилника за капиталното строителство, без конкретно посочване на правната норма обосноваващи извода му, че за процесното строителство не е имало изискване за издаване на разрешение за строеж. По този начин възприетите от административния орган материалноправни предпоставки за наличието на незаконен строеж са останали извън обсега на съдебната проверка, а решаващия извод за основания за отмяна на административния акт е бланкетен. Съдът не е изследва и въпроса относно търпимостта на строежа. Позволил си е само да посочи, че са налице предпоставките на § 16 от ПЗР на ЗУТ при условие че същия текст в зависимост от годината на изграждане има три хипотези. Не дал отговор на направеното възражение, че процесния строеж и към момента на изграждането и към настоящия попада в неурегулирана територия, извън строителните граници на населеното място, при липсата на действащ ПУП и ОУП и по какъв начин липсата на посочените устройствени планове се отразява на търпимостта. Не е посочил доколко спазването на процедурата по Закона за опазване на работната земя и въвеждането във владение на жалбоподателя са обстоятелства относими към преценката за търпимост на строежа. Немотивираността на решение е съществен процесуален порок, доколкото оставя касационната инстанция без предмет-правилността на приложението на материалния закон от съда. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Изложеното мотивира отмяната на обжалвания съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да се извърши надлежна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на законосъобразността на заповедта и резултата от нея да бъде отразен в решение, отговарящи на изискванията на чл. 172, ал. 2 АПК. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по претенциите на страните за разноски ще се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, върховният административен съд, Второ отделение