Решение № 3044 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13873/2013 г.

Решение № 3044 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13873/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет-Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Николова, против Решение № 2170/07.08.2013 г. по адм. дело № 4561/2012 г. на Административен съд-Варна, в частта, с която е отменено Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет /ОбС/-Варна, с което е одобрен ПУП-план за улична регулация /ПУР/ за ж. к."Изгрев", гр. Варна, относно имот с идентификатор 10135.2552.2389, в частта относно проектираната през северната му граница улица от о. т. 1820 до о. т. 1822 и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Поддържа се искане за отмяна на решението, в обжалваната му част като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът-Тодор Димитров Керанов, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Иванов, е постъпил отговор и писмена защита, с които оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С решението, в обжалваната му част, Административен съд-Варна по жалба на Тодор Димитров Керанов, е отменил Решение № 552-6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС-Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на ж. к."Изгрев", гр. Варна, в частта за имот с идентификатор 10135.2552.2389 и по отношение на проектираната през северната му граница улица от о. т. 1820 до о. т. 1822, като незаконосъобразно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че решението на ОбС-Варна, в частта му касаещо предвидената през този поземлен имот улица от север, е издадено в нарушение на материалния закон- чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, което е основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК. Приел е, че предвидената улица от север не засяга съществуващите в имота на оспорващия две жилищни сгради -близнак, но че същата несъразмерно засяга правата му, поради това, че изцяло е проектирана през имота му, без да засяга срещуположния такъв, както и че така, както е ситуирана, улицата не дава възможност за целесъобразно застрояване и че е икономически неефективна, тъй като не съответства на раздел 1.4 от техническото задание към проекта. Позовал се е на заключението на СТЕ, предлагащо друг вариант за трасе на улицата от север. Решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил неправилно материалния закон. Неправилен е изводът му, че е нарушен закона, поради неспазване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, обоснован с факта, че улицата от север засяга само имота на ответника Керанов, а не засяга срещуположния му поземлен имот. Това обстоятелство не е свързано със законосъобразността на уличната регулация, а с целесъобразността му. Улицата трябва да е съобразена със законно построените сгради в имота и да отговаря на параметрите, предвидени в ЗУТ и в подзаконовите нормативни актове по приложението му, за съответния клас улица, което е установено, че е спазено. Не е възможно всички имоти да бъдат засегнати от уличната регулация, както и от тези, които са засегнати да се отнема еднаква част и това да е изискване за законосъобразност на регулацията. Право на органа е да преценява, с оглед на конкретните характеристики на терена и съществуващата подземна и надземна инфраструктура, трасето и имотите през които улицата трябва да мине, която преценка е по целесъобразност, а не по законосъобразност. Неправилен е и извода на съда за нарушение на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на имотите и кварталите. Според съда нарушението е налице поради неизследване от органа на други варианти за проектиране на улицата от север, като избере този от тях, който е най-икономично осъществим и е по-благоприятен за оспорващия. Позовал се е и на заключението на СТЕ, предлагащо такъв друг вариант, с по-малко засягане имота на ответника. Освен това е приел, че нарушението е налице и поради неспазване на т. 1.4 от техническото задание и несъобразяване на уличната регулация с изменението на КККР от 2010 г. по отношение на процесния имот. Изводите са неправилни. Наличието и на други варианти за проектиране на улицата, с по-малко засягане имота на ответника, но със засягане на други имоти, е въпрос на преценка на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол и не обосновава незаконосъобразност на оспорения ПУР. Несъобразяването с изменението на КККР от 2010 г. по отношение имота на ответника, е нарушение, но не е съществено, което да води до незаконосъобразност на оспорения ПУР, тъй като това изменение не засяга границите на имота от север, през които преминава улицата с о. т. 1820-1822. Липсва и нарушение на конкретно изискване от техническото задание на проекта за ПУР, а цитираното такова е бланкетно, повтарящо съдържанието на законовата норма на чл. 108, ал. 5 ЗУТ. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, а решението в обжалваната му част, вкл. и в частта на присъдените разноски, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Тодор Керанов срещу решението на ОбС-Варна, в частта му, с която се засяга имот 2389 от проектираната улица от север на имота, бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно този резултат искането на ответника за присъждане на разноските пред касационната инстнация е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, чл. 222, ал. 1, вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение