Решение № 4223 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15440/2013 г.

Решение № 4223 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15440/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на н-к РДНСК, Югозападен район, предявена от процесуалния му представител, срещу решение № 938/10.10.2013 г., постановено по адм. д. № 237/2013 г. на Административен съд - гр. София-област, като в нея се развиват оплаквания за противоречие на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Иван Христов Стойнев от гр. Самоков, срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-437/23.11.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район. Ответникът, Иван Христов Стойнев, в писмено възражение и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна. С обжалваното решение Административен съд - София-област, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Иван Христов Стойнев Заповед № ДК-02-ЮЗР-437/23.11.2012 г. на н-к РДНСК, Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "двуетажна масивна сграда" в УПИ I-452, кв. 43 по плана на с. Мала църква, община гр. Самоков (поземлен имот 43273.7.129 по кадастралната карта), разположен на уличната регулационна линия и на страничната регулационна линия с УПИ ХVII-454. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е в режим на търпимост съгасно условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Решението е неправилно. По делото няма спор, че процесната сграда е изпълнена без изискващите се строителни книжа - одобрен инвестиционен проект, издадено въз основа на него разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво. От заключението на вещото лице е установено, че процесната сграда се ползува като жилищна, както и че съгласно действуващия регулационен план, одобрен през 1983 г., в който не е нанесена процесната сграда като съществуваща, е предвидено само основно застрояване - нискоетажно свободно стоящо жилищно строителство. Няма спор, че процесната жилищна сграда е построена на регулационните линии с уличната регулация и съседния УПИ, както и че собственикът на съседния УПИ ХVII-454 е дал съгласие за строителство на лятна кухня на калкан на страничната регулационна линия в дъното на парцелите, но не и за строителство на жилищна сграда. За да обоснове, че сградата е в режим на търпимост, първоинстанционният съд се позовал само на времето на извършването й - преди 1987 г., което е едно от кумулативно предвидените условия за това по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Не се установяват условията за допустимост по ПУП и по правилата и нормативите на застрояване, както по време на строителството, така и по сега действуващия закон. С оглед установеното, че в УПИ не е предвидено свързано застрояване на жилищна сграда, строежът е недопустим по ПУП - ПРЗ и не отговаря на правилата и нормативите за отстояния от регулационните линии, както по действувалата нормативна уредба по време на строежа - чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5/1972 г. за правила и норми по ТСУ (отм.), така и по сега действуващите норми по ЗУТ - чл. 21, ал. 2 и 5, чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 31, ал. 1, т. 1. Освен това недопустимо е изменението на ПУП с оглед създаване на законно разположение или допустим начин и характер на застрояване на незаконно направени постройки, както съгласно чл. 32, ал. 3 ЗТСУ (отм.), така и по аргумент от чл. 134, ал. 4, т. 1 ЗУТ. Като се има предвид изложеното процесният незаконен строеж не отговаря на всички кумулативно предвидени условия по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, за да се приеме, че е в режим на търпимост и че не подлежи на премахване, поради което заповедта е издадена в съответствие на материалноправните разпоредби. Като е приел обратното първоинстанционният съд е постановил необосновано решение, в несъответствие на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Следва решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 222, ал. 1 АПК