Решение № 12710 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2573/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. К. от гр. Асеновград против Решение 2296/14.12.2023 г., постановено по адм. дело 2606/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Изразява становище ,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането и за присъждане на обезщетение . Недоволна е от констатациите на допуснатата, изслушана и приета в хода на първоинстанционното производство медицинска експертиза. Моли за отмяна на оспореното решение. Касационна жалба е подадена и от Национална експертна лекарска комисия, която релевира доводи за незаконосъобразност на съдебното решение. Съдът не съобразил, че процента НТР е определен при действието на НМЕ в редакция преди 2023г., както и неправилни били указанията на съда за извършване на медицински изследвания на лицето, които биха били актуални за настоящото здравословно състояние на лицето, а не за момента, когато е извършено освидетелстването през 2022г. Ответникът Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ представя отговор по първата касационна жалба, в който твърди неоснователност на касационната жалба и недопустимост на искането за присъждане на обезщетение. Ответниците Агенцията за хората с увреждания, Регионална дирекция Социално подпомагане Пловдив, Първи състав на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ към УМБАЛ Пловдив АД и ТЕЛК Пловдив не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. При извършената проверка се установи, че касационната жалба на НЕЛК е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Касационната жалба на Е. К. против Решение 2296/14.12.2023 г., постановено по адм. дело 2606/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, настоящата инстанция преценява за недопустима като подадена от лице без правен интерес да обжалва акт благоприятен за него. С оспореното решение, административен съд Пловдив по жалба на К. е отменил Експертно решение 0738 104 от 03.06.2022 г. на Специализиран състав по Психични, вътрешни и сърдечно - съдови заболявания при Национална експертна лекарска комисия и върнал преписката на административния орган за произнасяне в 15 - дневен срок съобразно дадените разяснения в мотивите на съдебния акт. При този изход на спора са удовлетворени исканията на жалбоподателката и оспореното решение е благоприятно за нея. За нея липсва правен интерес от жалба срещу съдебния акт уважил жалбата и. Наведените в касационната жалба доводи за предявен иск за обезщетение не са били предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд, поради което и не е постановен съдебен акт по този спор. На осн. чл.210, ал.1 от АПК и във вр. с чл.159, т.4 от АПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Касационната инстанция следва да разгледа по същество жалбата на НЕЛК, която Върховният административен съд намира за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Експертно решение 0738 104 от 03.06.2022 г. на Специализиран състав по Психични, вътрешни и сърдечно - съдови заболявания при Национална експертна лекарска комисия и върнал преписката на административния орган за произнасяне в 15 - дневен срок съобразно дадените разяснения в мотивите на съдебния акт. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, мотивиран, но съществени нарушения на административнопроизводствените правила,. Според съда процесуално нарушение при издаване на ЕР на НЕЛК е констатираното противоречие между фактически и правни основания при издаването му, с оглед приетата диагноза на лицето [диагноза] , без да е посочена приложимата правна норма, а друга относима за [диагноза] . Съдът е констатирал и допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че органът не е изпълнил всички законови изисквания по издаването на експертното решение, като служебна проверка на всички документи, необходими за установяване здравословното състояние на жалбоподателката и на действията на ТЕЛК, преценка на налице ли са условията на преосвидетелстване само по документи или е необходим преглед на лицето. Приетата по делото съдебномедицинска експертиза е дала основание на съда да приеме наличие на противоречия в медицинската документация, отнасяща се до вида на заболяването, които не били достатъчни за изясняване на здравословното състояние на жалбоподателката. Съдът е изложил правни изводи за липса на условията на чл. 40, ал. 1, т. 1 ПУОРОМЕРКМЕ за провеждане на освидетелстване само по документи. В мотивите на съдебния акт е прието, че съгласно чл. 39, ал. 1, т. 1, б. б ПУОРОМЕРКМЕ ТЕЛК е следвало да извърши клиничен преглед и/или да назначи изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК, доколкото противоречивата медицинска документация не е достатъчна за диагностичното и функционално изясняване на състоянието на жалбопопдателката. Правните изводи на съда са обективирани и от неоспорените констатациите на приетата СМЕ, които са категорични, че са налице данни за усложнения с [заличен текст], дължащи се на [заболяване], а наличието на усложнения и техния брой били от значение за правилното установяване на процента ТНР арг. т. 1.2., раздел I, част Девета от Приложение 1 към НМЕ (с едно усложнение - 40 %; с две усложнения - 50 %; с повече от две усложнения - 60%). Крайният правен извод на съда е за липса на установени релевантни факти по чл. 63, ал. 1 НМЕ, като видът и степента на увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, като НЕЛК е следвало на основание чл. 51, т. 3 ПУОРОМЕРКМЕ да отмени ЕР на ТЕЛК и да върне преписката на ТЕЛК с даване на съответните указания. Постановеното решение е правилно и законосъобразно постановено. Неоснователни са възраженията на касатора, че съдът е дал задължителни указания на административния орган за извърши прегледи на лицето, след като имало противоречие по представените медицински документи. От фактическа страна е установено, че административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на К. срещу ЕР 0230 от зас. 011/24.01.2022г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. Първоначално, при извършено освидетелстване от ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, на К. са били определени 60% трайно намалена работоспособност /ТНР/ с ЕР 0108 от зас. 006/11.01.2021г., с дата на инвалидизация 04.11.2020г., за срок от 1 година, с водеща диагноза [диагноза] . При преосвидетелстване, с ЕР 0230 от зас. 011/24.01.2022г. на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД на лицето са били намалени процентите ТНР съответно на 40%, за срок от 2 години при същата отразена диагноза. По жалба срещу ЕР НЕЛК е извършила проверка по документи и с оспорвания акт е потвърдила ЕР на ТЕЛК по всички поводи определила е краен процент ТНР 40 % по Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ от 03.08.2018 г., потвърдила е срока на инвалидността, датата на инвалидизиране, причинната връзка и противопоказните условия на труд. Установено е било, че лицето е с диагностициран [диагноза] от над 10г. Въз основа на данните от медицинското досие е прието наличието на [диагноза], [диагноза] СН/Ф-61%/. Настоящата инстанция споделя правния извод на първоинстанционния съд да установени противоречия в представената пред ТЕЛК медицинска документация, свидетелстваща за заболяванията на освидетелстваното лице. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 ПУОРОМЕРКМЕ дава правна възможност на ТЕЛК да вземат решение само по документи без преглед на лицата, когато представената медицинска документация обективизира степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система и не е необходимо за нуждите на експертизата извършването на клиничен преглед и/или назначаването на допълнителни изследвания и консултации. Предид събраните в случая противоречиви медицински доказателства за здравословното състояние на лицето, не е възможно изясняване диагностичното и функционално на състоянието на К., при което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд приел липса на условията на чл. 40, ал. 1, т. 1 ПУОРОМЕРКМЕ за провеждане на освидетелстване само по документи. В този случай, разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 1, б. б ПУОРОМЕРКМЕ предвижда да бъде извършен клиничен преглед и/или да назначи изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК, предвид липса на категорични доказателства за изясняване на диагностичното и функционално състоянието на освидетелстваната. В този смисъл с оглед дългия период от време от датата на освидетелстване, не винаги е задължително да се извърши преглед на лицето, а има алтернатива за назначаване на изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК. Действително след постановяване на оспорения акт са последвали нови освидетелствания на лицето, вече при изпълнение на новите изисквания заложени в НМЕ от 2023г., което е само в подкрепа на гореизложения извод за влошаване на здравословното и състояние. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение,