Решение № 13329 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10870/2014 г.

Решение № 13329 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10870/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Илиян Младенов Младенов от гр. Пазарджик против решение № 3787 от 9.06.2014 г., постановено по адм. д. № 12188/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Младенов срещу заповед № 1585/10.10.2013 г. на началника на отдел "Пътна полиция"-СДВР за отказ да бъде регистриран лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Фаетон" с номер на рама WVWZZZ3DZ48004559. Касаторът навежда оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички релевантни към спора писмени доказателства, не е съобразил разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество с отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Ответникът началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна. Съдът е установил релевантните за спора факти, изложил ги е пространно в първоинстанционното решение, поради което и не следва да се излагат повторно. Приел е, че оспореният административен акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. От данните, съдържащи се в изготвената пред административния орган експертна справка е видно, че представения лек автомобил за регистрация е без нанесен номер на рамата, като на мястото, където същата се обозначава, са открити незаводски заваръчни шевове; след отнемането на боята не са установени цифри и букви, няма трасологични следи или изменение структурата на метала. Съдът е съобразил в изводите си и заключението на назначената съдебно-техническата експертиза. Според вещото лице, след стартирането на бордовия компютър на автомобила се изписва номер на рамата такъв, какъвто е отразен в приложените документи. При тези данни съдът е обосновал правилния извод, че законосъобразно административният орган е отказал регистрация на моторното превозно средство, тъй като са изпълнени предпоставките на чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. С оглед на това, доказателството за собственост следва да идентифицира превозното средство чрез исканите от закона данни за идентификация - чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 5 от Наредба № I-45/2000 г. на министъра на вътрешните работи. От съдържанието на тези разпоредби е видно, че документът за придобиване на превозното средство трябва да съдържа данни за поставения от производителя идентификационен номер, категорията, марката, модела. Несъответствието на някои от идентифициращите данни, визирани в договора, с тези на автомобила, не дава възможност да се направи извод за идентичност между представения за регистрация автомобил и описания в документите. В случая точно тази идентификация не е налице - в документите е посочен идентификационен номер, който не е поставен на предвиденото за това място в самия автомобил. Неотносими за законосъобразността на оспорения отказ са обстоятелствата, че районната прокуратура е отказала образуването на досъдебно производство. Въпросите, които се разглеждат в досъдебното наказателно производство, нямат значение за правилното решаване на делото. Предмет на административното съдопроизводство е административният акт, като релевантно обстоятелство е несъвпадението между идентификационния номер, посочен в придобивния документ и този на самия автомобил, върху който липсва ИН на предвиденото за това място. Неоснователно е твърдението на касатора за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не е съобразил правилно доказателствата, свързани с установяването от експертизата на автентичния идентификационен номер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В хода на административното производство е установено, че има интервенция върху мястото на идентификационния номер на производителя. При извършеното експертно изследване е открит автентичният идентификационен номер. Тази констатация обаче не означава, че за целите на регистрацията автентичният идентификационен номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира. Както правилно е приел първоинстанционният съд, това означава само, че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Такава процедура е предвидена в издадената на законово основание Инструкция І-185/2002 г. Тази процедура се включва в самостоятелно административно производство, което започва по молба на заинтересованото лице, при изброените в инструкцията хипотези. Провеждането на това производство е субективно право, чието упражняване зависи от преценката на носителя му. При така установеното от фактическа и правна страна първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод за законосъобразност на постановения отказ на административния орган. При отсъствие на наведените касационни основания, решението на Административния съд София-град следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд